Пленен жив, убит без съд: 15 години от смъртта на Кадафи

🇱🇾⚖️ Преди 15 години, на 20 октомври 2011 г. бойци от бригадите на Мисрата измъкват либийския диктатор Муамар Кадафи от отводнителна тръба край родния му град Сирт, където се е прикривал от наближаващите бунтовници, с окървавено лице, но в съзнание, а само няколко часа след това вече е мъртъв в ръцете им. Как точно умира бившият либийски ръководител, не е установено и до днес.

Разследването на Human Rights Watch, публикувано една година по-късно под заглавие „Death of a Dictator: Bloody Vengeance in Sirte“, не успява да определи дали е починал от побоя, от осколките на граната или от изстрел след залавянето си, а обещаната от новата власт проверка така и не стига до съд. С неговата гибел и падането на Сирт приключи последната голяма съпротива на стария режим. Победителите обаче не поеха контрола над въоръжените групи, които бяха извоювали победата.

Кадафи управлява Либия в продължение на 42 години, след като се поема властта с преврат на 1 септември 1969 г. Въстанието срещу него избухва през февруари 2011 г. в Бенгази и за следващите 8 месеца ескалира в кървава гражданска война, в която НАТО се намеси с въздушна кампания. Сирт е родният град на Кадафи и последната крепост на режима му. Триполи пада в края на август, а Националният преходен съвет (НПС), който ръководи въстанието, обсаждат крайбрежния град от средата на септември. До средата на октомври защитниците са притиснати в няколко квартала, а последното им убежище е т.нар. Квартал 2. Human Rights Watch прави възстановка на събитията, според която Мутасим Кадафи, един от синовете на бившия лидер и командир на отбраната на града, нарежда пробив. Тръгването е планирано между 3:30 и 4:00 ч. Качването на ранените и цивилните обаче забавя колоната и тя потегля едва около 8:00 ч. сутринта на 20 октомври.

Конвоят наброява около 50 превозни средства, повечето пикапи с монтирани картечници и боеприпаси. В тях пътуват около 250 души, сред които има ранени и цивилни. Малко след излизането от града конвоят е засечен от въздушното наблюдение на НАТО. Операцията на алианса „Обединен защитник“ се провежда съгласно мандата за защита на цивилното население, даден с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Първият удар е с ракета, изстреляна от дрон, която унищожава една машина. След нея самолет на алианса пуска от малка височина две 227 кг авиобомби GBU-12 с лазерно насочване. На следващия ден изследователите на Human Rights Watch преброяват на мястото 53 тела и 14 унищожени машини.

В изявлението си от 21 октомври НАТО обяви, че около 8:30 ч. местно време негови самолети са поразили 11 въоръжени военни машини. Те са част от група от около 75 превозни средства, напуснала Сирт с висока скорост. От Алианса заявиха, че в момента на удара не са били наясно с присъствието на Кадафи в конвоя и че са нанесли удара само за да намалят заплахата за цивилните. Едва по-късно осъзнават, че вероятно той е допринесъл за неговото залавяне. Изявлението не посочва кои държави са нанесли удара. Американски официални лица потвърдиха пред медиите, че ракетата е била изстреляна от безпилотен летателен апарат Predator. Френският министър на отбраната Жерар Лонге обяви, че френски изтребители са спрели конвоя, като уточни, че не те са убили Кадафи.

След удара либийският диктатор и най-близкото му обкръжение се укриват в съседен комплекс от вили. Оттам пробягват около 100 метра до отводнителни тръби под главния път и пълзят през тях към западната му страна. Там ги забелязват бойци от бригадите на Мисрата, които претърсват района. Трети по големина град в страната, Мисрата издържа на обсада от силите на режима, продължила месеци, и неговите бригади са сред най-силните в редиците на бунта. В престрелката един от охранителите на Кадафи хвърля граната, която отскача обратно сред групата. Осколките раняват Кадафи в главата и убиват бившия министър на отбраната Абу Бакр Юнис Джабер.

Онова, което следва, е заснето с мобилните телефони на самите похитители. Кадрите показват Кадафи жив, ранен и кървящ, заобиколен от тълпа, която го блъска и бие. Human Rights Watch описва и рана, нанесена с предмет, който изглежда като щик. Последните кадри го показват привидно безжизнен, докато го товарят в линейка. Още на същия ден министър-председателят на НПС Махмуд Джибрил обявява, че Кадафи е ранен в главата при престрелка, докато го откарват. Главният патолог Осман ал-Зинтани посочва като причина за смъртта огнестрелна рана в главата, но аутопсията не е публикувана. Human Rights Watch не открива рана на видимата част от главата, а предполагаемата входна рана отговаря на рана от осколка. Крайният извод на разследващия екип е, че въз основа на наличните сведения не може да бъде установено как е настъпила смъртта. Сигурно е само едно: Кадафи е заловен жив и умира в плен.

Синът му Мутасим е заловен жив същата сутрин, ранен от осколки в горната част на гърдите. На видеа от милициите той е жив и разговаря със своите похитители в Мисрата. До следобеда на 20 октомври и той е мъртъв. На следващия ден екипът на Human Rights Watch вижда голяма рана на гърлото му, която не личи на по-ранните кадри. Според организацията това силно подсказва, че е убит в плен.

Най-тежката част от доклада обаче засяга не семейство Кадафи, а оцелелите от колоната. В хотел „Махари“ в Сирт, контролиран тогава от бригадата „Тигър“ и свързани с нея милиции от Мисрата, Human Rights Watch открива най-малко 53 тела, някои с ръце, вързани зад гърба. Изследователите разпознават част от убитите по видео, на което 29 пленени са все още живи, а техните похитители ги бият. „Доказателствата показват, че опозиционни милиции са екзекутирали без съд поне 66 пленени членове на колоната на Кадафи в Сирт“, заяви при представянето на доклада на 16 октомври 2012 г. Питър Букарт, директор на отдела за спешни ситуации в организацията. Командирите на бригадата отрекоха да знаят за убийствата. Human Rights Watch определя случая като най-мащабната документирана екзекуция на задържани от силите, противопоставили се на Кадафи, през осемте месеца на войната.

Тялото на Кадафи е откарано в Мисрата. Там 4 дни е показвано в индустриален хладилник за месо, а пред него се извиват опашки от хора, дошли да се уверят със собствените си очи в смъртта му. На 23 октомври председателят на НПС Мустафа Абдел Джалил обявява в Бенгази освобождението на Либия. На следващия ден съветът обявява разследване на фактите около гибелта на Кадафи. На 25 октомври е извършено тайно погребение на неизвестно място в пустинята, заедно с Мутасим и Абу Бакр Юнис Джабер. На 31 октомври НАТО приключва въздушната си операция. Международният наказателен съд, който през юни 2011 г. издава заповед за арест на Кадафи за престъпления срещу човечеството, прекратява делото на 22 ноември, след като е потвърдено, че е мъртъв.

Обещаното разследване не стига доникъде, а за събитията при хотел „Махари“ такова изобщо не е обявено. Главният прокурор на Мисрата обяснява на Human Rights Watch, че проверката е спряла, защото нито едно семейство не е подало жалба, и би било „опасно“ да се разследва в Сирт. В писмо от 9 юли 2012 г. новата либийска власт представя смъртните случаи като резултат от бойни действия – извод, който се на намира в остро противоречие с наличните доказателства. Междувременно Закон № 38 от 2012 г. въвежда амнистия за действия, извършени в името на революцията. Human Rights Watch напомня, че международното право забранява амнистия за военни престъпления.

Бригадите, които превзеха Сирт, не предават оръжието си на новата държава. През 2014 г. страната потъва в хаос между съперничещи си власти в Триполи и на изток, а през 2015 г. Сирт е превзет от терористичната групировка „Ислямска държава“. Градът е отвоюван едва към края на 2016 г. от сили, ръководени отново от бригадите на Мисрата. Към днешна дата страната продължава да е разделена: в Триполи е Правителството на националното единство (GNU) на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, докато обширни територии на изток и юг са контролирани от Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар.

Годишнината заварва мъртъв и последния политически наследник на фамилията. Сейф ал-Ислам Кадафи е заловен от бойци от Зинтан през ноември 2011 г. и оттогава живее под тяхна закрила. Срещу него все още е активна заповедта на Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството от 2011 г. През ноември 2021 г. той се регистрира като кандидат за президентските избори, които така и не се състоят. На 3 февруари 2026 г. четирима маскирани мъже нахлуват в дома му в Зинтан, на около 136 км югозападно от Триполи. Преди това изваждат от строя охранителните камери. Според неговия политически екип Сейф ал-Ислам прави опит да се съпротивлява, при което е застрелян. Главната прокуратура започва разследване на следващия ден, а към началото на март обявява, че е установила самоличността на трима заподозрени, на които са издадени заповеди за арест. По данни на New Lines Magazine от началото на май нито един от тях не е арестуван. Министерство на вътрешните работи, отговорно за действията по тяхното задържане, отказва да предприеме действия по изпълнение на заповедите.

Междувременно САЩ се опитват да обединят двата съперничещи лагера. Съветникът на президента Тръмп за Близкия изток и Африка Масад Булос прокарва план за единно либийско правителство, разпределящ постовете между семействата Хафтар и Дбейба. Силите на Хафтар и над 100 депутати от парламента на изток в Тобрук го подкрепят, а до края на юни властта в Триполи не е заела никаква официална позиция.

Така гибелта на бащата и убийството на сина, разделени от 15 години, завършват по сходен начин. Бащата е заловен жив пред камерите на десетки бойци, а синът е застрелян от хора, чиято самоличност обвинението твърди, че е установило. И при двата случая въоръжените мъже са известни, но въпреки това нито един не е изправен пред съдебна отговорност. Сирт трябваше да сложи край на авторитарната държава, наложила модел на недосегаемост за хората във властта, които не бяха длъжни да отговарят пред никого за своите престъпления. 15 години по-късно той изглежда като първия прецедент на новата Либия.