🇺🇸🕯️ Петима души, чиято работа е била свързана с мисии на Киберкомандването на САЩ и Агенцията за национална сигурност (NSA) във Форт Джордж Мийд, Мериленд, са се самоубили между началото на юни и началото на юли 2026 г. Случаите са последвали толкова бързо една след друга, че в самото командване ги свързали в клъстер от самоубийства – термин, с който в Пентагона обозначават серия, по-сгъстена от обичайното дотолкова, че изисква конкретни мерки. Първи за това съобщи Bloomberg на 6 август. На 28 септември балтиморското издание The Banner назова втори от починалите и описа натиска на законодатели от Мериленд за промени, включително в правилото, заради което Конгресът първоначално не е бил уведомен.
На 22 юни генерал Джошуа Ръд, който от март оглавява паралелно Киберкомандването и NSA, докладва на персонала за три самоубийства за последните две седмици. Часове по-късно технически сержант от ВВС Кевин Сталингс, анализатор на разузнавателни данни от дигитални мрежи, е открит мъртъв, сочат записи на полицията. На 6 юли се самоубива Кевин Полсън. Бригаден генерал Джоед Карбонел-Лопес извести за смъртта му подразделение на Националната гвардия на Мериленд, което подпомага киберсилите от Форт Мийд, и написа: „Обадете се на приятеля, от когото нищо не сте чували от последното учебно събиране.“ Три дни по-късно базата събра военнослужещи, семейства и цивилни служители на обучение за психично здраве.
Сталингс беше на 36 години и прекара почти две десетилетия във ВВС. Семейството му пожела името му да бъде публикувано, за да привлече внимание към самоубийствата. „Кевин се грижеше за всички. Вярвам, че мисията му беше да пази всички нас“, казва брат му Адам. Полсън беше на 40 години, служител на NSA по операции за въздействие в киберпространството и капитан от Военновъздушната национална гвардия на Мериленд. Близките го описват като един от най-опитните наставници и оператори в Силите за национални кибермисии (Cyber National Mission Force) – елитно звено за оказване на пряка подкрепа за американските операции в чужбина. Според хора, запознати със случаите, някои от самоубилите се работили именно там. Сестрата на Полсън Лесли Мейнард разказва пред The Banner за смени до 16 часа и за месеци, в които той не се е обаждал у дома.
Защо петимата посягат на живота си, остава неясно. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочват, че самоубийството рядко има само една-единствена причина. Bloomberg пише, че мотивът не става ясен от документите. Остава неизвестен дори за онези, които ги познавали, а военните разследват обстоятелствата около поне един от случаите. Бащата на Сталингс, който признава, че не е знаел с какво се занимава сержантът, обвинява войната с Иран и вярва, че синът му е вършил неща, които не е искал да върши. Мейнард свързва напрежението на брат си през годината със сложно лично положение, за което се е тревожел, че може да му коства работата.
Служителите на Киберкомандването и NSA често прекарват серии от дълги смени в защитени помещения без прозорци за работа с класифицирани данни, а правилата за работа с такива не им позволява да говорят за деня си вкъщи. Правителствен служител каза пред Bloomberg, че тази година натоварването е скочило рязко заради войната с Иран и други конфликти, а също така заради надпреварата да се използват и да се отблъскват модели на изкуствен интелект, които все по-умело пробиват компютърни системи. Психологът Ерик Миярес, работил за военните в NSA, интервюира 50 кибероператори като част от свое непубликувано изследване и при част от тях описва безсъние, загуба на памет, натрапчиво премисляне и телесни болести.
Андрю Шока, бивш армейски офицер, служил 7 години в командването, описва място, където е трудно да си вземеш почивка и да поискаш помощ. „Винаги има криза и всичко винаги е приоритет. Изхабявахме хората по-бързо, отколкото успявахме да подготвим нови“, обобщи той. Джошуа Стийфъл, бивш експерт в щаба на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите, разказа пред Breaking Defense на 11 август за екипите „разгърнати на място“: 2-3 години непрестанни операции с неизвестен край и прибиране вкъщи всяка вечер. Стийфъл сравнява лятото във Форт Мийд с тези епизоди от последните 25 години в две други малобройни и силно натоварени общности, специалните сили и операторите на дронове, които оттогава са изградили програми за психологическа устойчивост. Командването за специални операции (SOCOM) влага в своите близо 80 млн. долара годишно. Киберсилите, пише Стийфъл, до голяма степен не са превърнали в достатъчно финансирана система за превенция и грижа годините на предупреждения.
Част от пропуските са записани в документи много по-рано от последното лято. Законът за отбранителната политика (NDAA) за фискалната 2024 г. възлага проучване на професионалната устойчивост на основните оперативни киберекипи. Според копие, получено от The Record, то формулира заключение, че наличните ресурси и програми са „неадекватни и могат да застрашат дългосрочната готовност на личния състав“. Неговата препоръка за отделни екипи за психологическа грижа не е изцяло спазена, планът за изпълнение не е стигнал до Конгреса. Друга преграда е допускът. По описанието на Стийфъл военните медици в базата обикновено нямат допуск до класифицирана информация и приемат в помещения, където класифициран разговор е невъзможен, затова операторите не могат да им разкажат пълно какво им тежи. Райън Шабан, ветеран от армията и кандидат за Камарата на делегатите на Мериленд, твърди, че мнозина крият своите проблеми от страх да не загубят допуска си. Законът за отбранителна политика от декември 2025 г. вече изисква специалисти по психично здраве с допуск на всички обекти на Киберкомандването, но септември представителката Сара Елфрет, демократка от Мериленд и член на Комисията по въоръжените сили, още говори за „недостиг на специалисти и на достъп“. Тя обяснява и защо Конгресът първоначално не е бил уведомен: част от починалите са цивилни, а дефиницията на Пентагона за клъстер включва единствено военнослужещи. Във Форт Мийд работят около 18 хил. военнослужещи и 41 хил. цивилни служители.
През април Ръд писа до двете комисии по въоръжените сили, че един от водещите му нефинансирани приоритети са 11 млн. долара за „когнитивна, психологическа, физиологична и духовна поддръжка на кибероператори, работещи с висок оперативен темп“. В списъка искането е второ. Комисията по бюджетни кредити в Камарата на представителите го включи в проектобюджета за отбрана за следващата фискална година а сенатор Крис Ван Холън от Мериленд го подкрепя. На 7 август, ден след материала на Bloomberg, министърът на отбраната Пийт Хегсет публикува видео, в което не спомена нито дума за самоубийствата. Той изтъкна като основно предизвикателство „остарялата система за управление на кадрите, която не подкрепя напълно най-ценния ни ресурс“, т.е. „нашите хора, нашите кибервоини“, след което продължи да говори за реформата Cybercom 2.0.
The Record твърди, че в редиците на NSA също е имало скорошни самоубийства. Заместник-директорът на агенцията Тим Косиба е бил повикан в Белия дом през август, въпреки че по думите на двамата източници разговорът се е концентрирал над военните киберсили. Друг източник на вестника пише, че Белият дом е „чувствителен“ към темата, след като през август президентът Доналд Тръмп отхвърли съобщенията за тежки условия на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln и заяви, че рекордното му разгръщане „съвсем не е достатъчно дълго“.
„Не искат никой да прави паралели с темпото, с което карат хората да работят“, добави източникът за Форт Мийд. Водещите демократи в комисиите по разузнаването, Марк Уорнър и Джим Хаймс, към 17 септември все още чакат отговор от NSA какво предлага тя на служителите си.
Щабовете на двете комисии по въоръжените сили вече са изслушали командването, включително на брифинг в Камарата на 3 септември, а сенатор Анджела Алсобрукс е поискала отделен брифинг. Най-вероятният законодателен път е следващият закон за отбранителната политика, който обикновено се гласува в края на годината. Елфрет иска в него по-бързи допуски за психолози, които да работят само с персонала на Киберкомандването, и дефиниция на клъстер, която да брои и цивилните, макар че сама нарича второто почти безнадежден опит за тази година. Източник в Конгреса обяснява пред The Record, че действащото законодателство дава опора за промени в правилата, но не и за нови пари, а правителството работи с временно финансиране до 11 декември. Затова вероятно първо ще се придвижат мерките, които не искат нови пари, като допуските и настояването Пентагонът да внесе план за изпълнение. Парите минават по друг път: 11-те милиона вече са в бюджетния проект на Камарата. Проверката ще дойде с окончателните текстове: дали дефиницията ще брои и цивилните, дали сумата ще оцелее и дали планът по проучването от 2024 г. ще стигне до Конгреса.
Ако вие или ваш близък имате мисли за самоубийство, потърсете помощ: при непосредствена опасност на 112, а за разговор на Телефона на доверието на Българския Червен кръст, 02 492 30 30.
Няма коментари:
Публикуване на коментар