Еритрейската опозиция избра съвет в изгнание и се готви от Адис Абеба

🇪🇷🗳️🇮🇱 Еритрейското опозиционно движение „Бригада Нхамеду“ избра свой международен съвет от 51 души и започва подготовка за свалянето на президента Исаяс Афеверки, съобщава Haaretz. През август 1300 еритрейци гласуваха в зала в Нес Циона в централен Израел. По същото време подобни събирания се проведоха в още 17 общности по света, като местата в съвета са разпределени според големината на всяка от тях.

Подробностите представя Ран Шимони в репортаж от 20 септември, за който посещава склад в южен Тел Авив – един от центровете за организация на мрежата. Един от членовете на съвета на име Мулуе Султан заяви, че от изборите насам се провеждат заседания по три часа седмично, за да обсъждат финансиране, разпределение на отговорностите, базата в Етиопия и връзките с хората, останали в Еритрея.

Начело на движението е Бейене Герезгихер, който днес живее в етиопската столица Адис Абеба. Напуска Еритрея и попада в ръцете на трафиканти на хора в Либия през 2012 г. и година по-късно успява да стигне до Нидерландия. Три години след това започва да публикува ежеседмични обръщения към еритрейците в социалните мрежи и да посещава общностите им по света.

За финансите отговаря Давит Тефери, 43-годишен канадски бизнесмен от еритрейски произход, който разговаря с Haaretz от Вашингтон. В Израел организацията представляват Атаклити Абрахам Майкъл и Мулуе Султан. Ръководството вече има отговорници за финансите, дипломацията, организирането на общностите и военната дейност.

„Опозицията ни беше неефективна в последните 20 години. От 2022 г. насам се появи истинска опозиция, с нови лица, нови гласове и нови методи“, заявява Тефери.

Движението се противопоставя на 80-годишния Афеверки – един от водачите на войната за независимост от Етиопия, който управлява като президент от 1993 г. Еритрея никога не е провеждала национални избори, конституцията никога не е влизала в сила, а независимата преса е закрита. Наборната служба е безсрочна и за мнозинството от младите мъже и жени продължава години. Бригадата твърди, че представлява около 2 милиона еритрейци в изгнание и обещава, че ще ги върне у дома.

Присъствието в Етиопия дава на движението възможност да организира своята дейност в непосредствена близост до границите на Еритрея. Според докалд на Международната кризисна група от началото на 2025 г. Адис Абеба открито приема бригадата на собствена територия. През януари същата година тя организира конференция в етиопската столица, а през юни обяви официално своята подкрепа за Еритрейския фронт на синята революция. Синьото е отличителният цвят на опозицията на президента, а червеното – на неговите привърженици.

„Имаме свобода да действаме оттук“, уверява Герезгихер. Анализ на Armed Conflict Location and Event Data (ACLED) посочва, че Етиопия не само приема, но и финансира еритрейски опозиционни организации, една от които е „Бригада Нхамеду“. Той обаче не посочва конкретни суми или доставки за движението и сам по себе си не установява предоставяне на оръжие или обучение от етиопската армия.

Това присъствие съвпада с напрежение между Етиопия и Еритрея, които са струпали войски по общата си граница. Етиопският премиер Абий Ахмед многократно нарече еритрейското пристанище Асаб етиопско, а излаза на Червено море определя за въпрос от жизненоважно значение за страната си. През януари 2026 г. Адис Абеба обяви, че е заловила пратка боеприпаси от Еритрея, предназначена за въоръжените групи Фано в Амхара. Асмара отхвърли обвинението като измислено. Двете страни се обвиняват взаимно в предлагане на убежище на въоръжени противници на съседното правителство.

Именно в Етиопия ръководството на бригадата планира да изгради силата, с която да премине границата. Според Герезгихер диктаторът няма да им позволи да се върнат свободно. Лидерът казва, че движението още не е набирало хора, но твърди, че мнозина очакват да бъдат призовани.

„Готови сме за подходящия момент и мисля, че сме близо до него. Много близо.“

Изявлението на Герезгихер не уточнява на какъв етап се намира военната подготовка. Още на 27 май 2025 г. етиопският сайт Zobele Post съобщи, позовавайки се на анонимин източници, че движението е започнало военно обучение на две места в Етиопия, едното от които в региона Афар. Разминаването му с твърдението на лидера, че не са набирали активно хора, остава неизяснено.

Освен това организацията заяви, че има източници в Еритрея – от обикновени граждани до висши офицери и държавни служители. По нейни сведения стотици хиляди хора в страната гледат обръщенията на лидера въпреки ограничения достъп до интернет, а името на бригадата се появява със спрей по стени в Асмара, в училища и затвори.

В Германия дейността на местното крило е предмет на разследване за тероризъм. На 15 септември, пет дни преди публикацията на Haaretz, германската федерална прокуратура съобщи за ареста на двама души край Саарбрюкен и в Щутгарт по подозрение в членство в терористична организация – Brigade N’Hamedu Deutschland.

Според обвинението еритрейският гражданин Мерхави А. е бил неин генерален секретар, а германският гражданин Шимангус Т. – първият председател от началото на 2023 г. Прокуратурата уточнява, че крилото е основано през август 2022 г. с цел сваляне на режима. Тя го обвинява, че е организирало насилие срещу събития на привърженици на режима през 2022 и 2023 г. в Гисен и през септември 2023 г. в Щутгарт, като е приемало за допустимо и насилието срещу германската полиция. През лятото на 2024 г. групата е обявила, че прекратява насилствените действия извън Еритрея. Репортажът на Haaretz не споменава задържанията.

В Израел конфликтът прерасна в мащабни сблъсъци през септември 2023 г. в Тел Авив, когато фестивал на еритрейското посолство събра заедно противници на режима, облечени в синьо, и негови привърженици в червено. Приблизително по същото време сблъсъци имаше и в Швеция, Германия, Канада и САЩ. Доклад на специалния докладчик на ООН от май 2025 г. отчита поне 9 еритрейци, убити в Израел след събитията през септември 2023 г. Сред тях има както противници, така и привърженици на властите в Асмара.

Тефери казва, че никой в ръководството не е предвиждал насилието и че съжалява за него. В същото време той признава, че след сблъсъците ръководството е видяло в привързаността на еритрейците към родината възможност да ги организира политически. „Оттам започна да се оформя истински опозиционен апарат.“

Султан, който живее в Израел от 2008 г. и е сред малцината еритрейци с признат статут на бежанец, предлага полицията да снима присъстващите на събитията на посолството и да ги арестува. „Аз пръв подкрепям депортирането на привържениците на режима“, добавя той.

Паралелно с организирането на диаспората движението търси международна подкрепа. Тефери е участвал във Вашингтон в срещи с членове на Конгреса и служители на администрацията и публикува снимки от разговорите. През юни е сниман с републиканския конгресмен Рони Джаксън.

„САЩ, Израел и страните от Залива имат голям интерес от партньор в региона на Червено море“, твърди Тефери.

Герезгихер е по-предпазлив и признава, че контактите във Вашингтон все още не означават официално признание. „Сами няма да можем да извършим демократична революция в Еритрея. Нуждаем се от международна подкрепа.“

През същите месеци администрацията на Доналд Тръмп поддържа диалог с Асмара. През април се появиха сведения за тайни разговори за отмяна на американските санкции срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия. Така движението търси подкрепата на администрация, която в същото време разговаря с режима, което то иска да свали.

Последиците от опозиционната дейност засягат и роднините, останали в Еритрея. Докладът на ООН описва наблюдение и заплахи срещу еритрейци в изгнание и наказания срещу техни близки в страната. Атаклити, който живее в Израел от 2011 г. и днес работи като чистач на стълбища, разказва, че синът му е бил отведен от училище и държан в затвора две години, преди да избяга в друга африканска държава.

„Най-малкият ми син, на 14, е задържан до 17-годишна възраст, а оттам ще го вземат в армията“, казва той.

Герезгихер твърди, че режимът се е опитал да внедри свои хора в организацията, за да я разбие отвътре.

Към септември 2026 г. „Бригада Нхамеду“ има избран международен съвет, ръководство с разпределени отговорности и открито присъствие в Адис Абеба. Наред с политическата ѝ дейност има публични сведения за военно обучение и етиопско финансиране, но с различна степен на достоверност. Те не позволяват да се установят числеността, въоръжението и способностите на евентуални нейни подразделения.

Позицията на Етиопия би имала решаващо значение за изграждане на въоръжена сила на нейна територия. Открит конфликт с Еритрея би могъл да промени условията за дейността на бригадата, но не гарантира, че ще се превърне във военен фактор.

Независима проверка на сведенията за обучение, както и документирани оръжейни доставки или участие на етиопски инструктори, биха дали по-видима представа за реалната военна подготовка. Допускането на движението да действа открито в Етиопия вече е засвидетелствано, но при настоящата проверка не беше открит публичен акт за формалното му признаване като алтернативно правителство или представител на еритрейския народ. Това би било политически ход, военната помощ следва да се установи отделно и може да бъде осигурена и без такъв.