Анализ: НАТО показа концепцията си за сухопътна война срещу Русия

🇺🇸⚔️🇷🇺 Командването на Сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка допусна екип от Bild до щаба във Висбаден и им показа документа, който очертава начина, по който НАТО би водил сухопътна война в случай че Русия нападне държава членка на алианса. Изданието публикува неговото съдържание на 17 август, а руското издание „Вот Так“ го преразказа, придружено от оценка на военния анализатор Сергей Ауслендер. Според немския таблоид щабът не възнамерява да пази плановете си в тайна, за да могат в Кремъл „точно да знаят какво да очакват при нападение срещу страна от НАТО“.

Документът носи името Концепция за сухопътна война на НАТО (NATO Land Warfighting Concept) и стъпва върху три стратегии. Bild посочва майор Андрю Пингрей като ръководител на разработката, а подполковник Сам Розенберг – като един от основните ѝ автори.

Първата стратегия е насочена срещу руския ракетен арсенал. Ако Русия обстрелва балтийските държави с ракети и дронове и навлезе с танкове, както направи в Украйна, НАТО ще концентрира своите усилия най-напред върху унищожаването на руските ракетни комплекси с изтребители, ракети и дронове. Сред целите ще бъде Калининградска област, където са разположени ПВО комплекси и ракетни установки. Тази заявка не е нова: през юли 2025 г. тогавашният командващ на американските сухопътни войски в Европа и Африка генерал Кристофър Донахю заяви публично, че съюзът може да овладее областта в невиждан досега кратък срок.

Втората стратегия предвижда създаването на „автономна зона“ по границата с Русия и Беларус. В нея няма да бъдат разполагани войници, а атаките ще се отблъскват единствено с дронове и роботизирана бойна техника. И този замисъл вече е представян публично. Бригадният генерал от Бундесвера Томас Льовин го представи с названието „Линия за възпиране на източния фланг“ (Eastern Flank Deterrence Line) – мрежа от разузнавателни сензори и до голяма степен автоматизирани оръжия, която трябва да бъде разгърната до края на следващата година, покривайки границата от Финландия до Черно море. Бригаден генерал Крис Джент описва зоната като вече постижима реалност, а не като научна фантастика от 2040 г.

Третата стратегия включва удари по военни обекти и складове в самата Русия: летища, оръжейни заводи, мостове и жп линии, по които руската армия придвижва войски и техника. За тези операции се планира използването на „въздушен мост“, т.е. прехвърляне на бойни дронове и роботи със самолети навътре в руска територия. Bild допълва и най-деликатната част от замисъла, която отсъства от другите публични изложения – намерението на НАТО да използва в операциите си „руснаци, които се противопоставят на Путин“. Подобен прецедент има от март 2024 г., когато Руският доброволчески корпус и легион „Свобода на Русия“ навлязоха от украинска територия в Белгородска и Курска област. В преразказа обаче не се назовават конкретни формирования.

Концепцията не съществува изолирано. Тя е част от Инициативата за възпиране на източния фланг (Eastern Flank Deterrence Initiative), разработена съвместно от щаба във Висбаден и Сухопътното командване на НАТО. Инициативата започва да се оформя през декември 2024 г., след като Донахю поема ръководството и на двете командвания. Целта ѝ не е просто да заплаши Москва с ответен удар, а да лиши евентуалното руско нападение от перспектива за успех. За тази цел се предвижда цифрова инфраструктура, която да свърже войските и държавите в обща картина на бойното поле, както и съчетаване на евтини системи за еднократна употреба с по-устойчиви бойни платформи, така че времето между засичането на целта и нанасянето на удар да бъде съкратено.

Самият Донахю обаче предаде поста във Висбаден на 2 юли 2026 г., а ръководството на Сухопътното командване в Измир – на 9 юли. Временно длъжността се изпълнява от генерал-майор Кристофър Нори, а на 24 юли Пентагонът номинира генерал-лейтенант Кевин Адмирал за постоянен командващ. Така инициативата беше представена пред обществеността шест седмици след напускането на основния ѝ двигател, докато командването, което трябва да я реализира, все още се намира в преходен период.

Самото публикуване на концепцията е част от възпиращото послание. Възпирането действа само ако противникът вярва, че агресията ще има неприемливо висока цена, а за това е необходимо възможният отговор да бъде описан достатъчно ясно. Именно затова щабът покани журналисти, вместо да остави документа зад гриф за секретност. Същевременно концепцията сама поставя предел на предвидените действия: алиансът не възнамерява да завладява Русия, а да изтласка настъпващите ѝ войски обратно до границата. Това ограничение също е част от посланието, защото прави заплахата по-правдоподобна и по-трудна за представяне като подготовка за западна агресия.

Ауслендер определя предупреждението като полезно и допуска, че Путин можеше да не нападне Украйна, ако предварително беше познавал реалните възможности на украинската армия. Обратната страна на този подход обаче е също толкова очевидна: публично обявеният план дава шанс на противника да се подготви за него. Руската държавна агенция ТАСС сподели съдържанието му още на същия ден и го вписа в до болка познатия пропаганден наратив, че Западът милитаризира Европа, за да воюва с Русия.

Съществува и друго възможно обяснение за публичността на инициативата. Анализ, публикуван този месец в онлайн изданието 19FortyFive, я представя като готовия отговор на европейските държави на прегледа на американското военно присъствие на континента провеждания от Пентагона. В този прочит концепцията служи и като аргумент пред Вашингтон, че европейските съюзници вече разполагат с обща рамка, около която да бъде запазено присъствието на американските сили.

Между замисъла и способността за неговото изпълнение обаче има значителна пропаст, което Ауслендер посочва без да овърта. Според него идеята за роботизирана зона край руската граница е „много добра“, но НАТО все още не е готов да я осъществи. Алиансът изостава от Украйна и Русия както по броя на дроновете, така и по умението да ги използва, а украински оператори редовно доминират американски и европейски военнослужещи по време на съвместни учения. Обявеният срок за изграждането на линията остава краят на 2027 г.

Има и по-конкретна пречка, която възниква още преди използването на огнева сила. Автоматизираната зона трябва да покрива въздушно пространство, в чиято северна част повечето регистрирани нарушения не са дело на руски дронове. От март насам безпилотните летателни апарати, навлезли в небето над Латвия, Литва, Естония и Финландия, в повечето случаи са украински далекобойни дронове, насочени специално към петролните терминали Уст-Луга и Приморск и впоследствие отклонени от средствата за електронна война на руската армия.

Властите в Рига и Талин официално приемат този произход, а Министерство на отбраната на Латвия описва инцидентите като резултат от руската електромагнитна война, без да обвинява Киев. Два от апаратите бяха свалени: единият на 8 юни от френски изтребител край Берзгале, а вторият – в ранните часове на 14 август от италиански Eurofighter Typhoon над Балвския новад. И при двата случая огън беше открит по решение на човек. При прехвата от този месец произходът на дрона остана неуточнен, като отломките му се издирваха в гората край Ругаи.

Южният край на същата линия предлага втори пример. Между 24 и 26 юли 2026 г. румънски F-16 свалиха по един дрон в три поредни денонощия – първите случаи с поразяване на въздушна заплаха над Румъния от началото на войната. Произходът на първия беше официално установен като руски, докато разследването за другите два все още не беше приключило към момента на съобщението.

На 8 август дрон се взриви на българска територия в близост до бившия ГКПП „Кардам“. Министерството на отбраната до вечерта определи останките като принадлежащи на украински дрон-примамка „Майя“, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че не са налице данни за преднамерени действия срещу България. Именно в подобна среда ще трябва да действа система, която автоматично открива огън: въздушна картина с разнородни по произход въздушни обекти, чиято принадлежност често се изяснява със закъснение и чието движение може да се промени под въздействието на електронната война.

Ауслендер отбелязва, че документът не разглежда докрай отбраната срещу руските балистични ракети, но смята, че към момента Москва не разполага с достатъчен арсенал, за да нанесе решаващ удар по алианса с подобно оръжие. „Количеството балистични ракети, с което тя разполага, не може да нанесе смъртоносен удар по НАТО. Пета година бият с тях по Украйна, а тя все още съществува, съпротивлява се и произвежда свое оръжие“, казва той. Според него подготовката на голяма военна операция би била „невъзможно да не се види“, защото предварително трябва да бъдат съсредоточени и подготвени значителни войски, което ще даде на съюзниците време за реакция.

Публикацията се появява след поредица от предупреждения. По данни на The Telegraph в НАТО очакват възможна руска провокация срещу балтийските държави или Полша. На 15 юли полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че Кремъл може да организира провокация под чужд флаг с използването на украински камикадзе дронове. През април премиерът Доналд Туск предупреди за възможен руски удар срещу държава от алианса „по-скоро в рамките на следващите месеци, отколкото години“.

На 16 февруари генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер и британският началник на Щаба на отбраната Ричард Найтън призоваха за повече средства за превъоръжаване. През юни Путин описа горните твърдения евентуално нападение срещу територия на НАТО като провокация, чиято цел е „да накара населението на своите страни да харчи повече пари за отбрана“.

The New York Times съобщи, позовавайки се на официални лица от две държави, че по време на закрито съвещание с военачалници в края на 2025 г. Путин е поставил като цел за 2026 г. „разпад на НАТО и ЕС отвътре“. Западни разузнавателни служби обясниха пред изданието, че Кремъл се стреми да установи контрол върху Молдова, за да я използва като „идеален плацдарм“ за допълнителен натиск срещу Украйна и Запада.

В своята цялост тези обстоятелства очертават концепция, чиято най-завършена част засега е публичното ѝ представяне. Материалната основа все още се изгражда: срокът за линията е краят на 2027 г.; нужен е флот от дронове и достатъчно обучени оператори, които все още не са налице; обстановката във въздуха по източния фланг често се изяснява със закъснение; а командването, което движи инициативата, смени ръководителя си преди шест седмици и все още няма окончателно утвърден наследник.

Вероятно и през следващата година публичното представяне ще продължи да изпреварва изпълнението на практика. Това значи нови изложения, учения и демонстрации на отделни компоненти, преди зоната да започне да действа като единна свързана система. Реално потвърждение за напредък би било разполагане на датчици и автоматизирани огневи средства по конкретен участък, обявяването на оперативна готовност и пренасочването на средства от националните програми към общата линия. Белег на отслабване би било отлагането на срока за след 2027 г. или свеждането на замисъла до отделни национални антидрон мрежи без единно командване и управление.