Украйна почете Иван Мазепа с бюст в Киев и планира паметник на мястото на съборения Ленин.

🇺🇦 Украйна откри бюст на казашкия лидер от XVII-XVIII век Иван Мазепа и загатна за много по-голямо признание, което предстои, съобщи „РБК-Украйна“. Президентът Володимир Зеленски предложи на централен булевард в Киев, точно на мястото, където някога се издигаше съветска статуя, да бъде издигнат голям паметник на хетмана. Той описа двете стъпки като възстановяване на историческа справедливост спрямо личност, осъждана от Русия в продължение на три века.

Докато Русия води война срещу Украйна, която представя като защита на споделената история, Украйна планомерно премахва символите на имперската и съветската власт от своите улици и си връща фигурите, които Кремъл векове наред се опитваше да заличи.

Бюстът беше поставен на територията на Киевско-Печерската лавра – пещерния манастир, който Мазепа щедро финансира по време на своето управление. По време на откриването Зеленски заяви, че Украйна поправя още една историческа несправедливост.

„Днес поправяме още една историческа несправедливост. Оттук нататък бюстът на великия украинец и покровител на Лаврата Иван Мазепа правомерно ще стои тук, в Киевско-Печерската лавра“, каза той.

Той нарече Мазепа изключителен държавник, меценат и лидер на казашката държава, като отбеляза, че манастирът е процъфтявал под грижите му. Мазепа служи е лидер на Казашкото хетманство от 1687 до 1709 г. – едно дълго и стабилно управление, възродило казашката държава – превръщайки се в един от големите меценати на украинската култура през тази епоха.

Зеленски изтъкна, че значимостта на Мазепа заслужава нещо повече от бюст. Той посочи едно символично място, а именно точката на бул. „Тарас Шевченко“, където през декември 2013 г. по време на Революцията на достойнството статуята на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин беше съборена от постамента си.

„Вярвам, че идеалното място за това съществува. То съществува от декември 2013 г. на бул. „Шевченко“. Сигурен съм, че там, където падна Ленин, Мазепа ще застане твърдо“, категоричен е той.

Активисти събориха паметника на Ленин на Бесарабския площад същия месец и оттогава постаментът стои празен, а бъдещето на мястото е тема на дълги дискусии. Падането му в Киев отприщи вълна, която само за няколко години прочисти статуите на Ленин в цялата страна в рамките на кампанията за декомунизация и деколонизация.

Защо Русия мрази Мазепа?

Мазепа е смятан за един от ранните защитници на украинската държавност. Десетилетия преди неговото управление хетман Богдан Хмелницки сключва Переяславското споразумение с Москва през 1654 г. Според преобладаващата съвременна украинска историография то представлява военно-политически съюз срещу Полско-литовската държава, при който Хетманството запазва широка автономия. Москва обаче постепенно започва да го тълкува като основание за върховна власт над украинските земи и го използва, за да разшири влиянието си.

През следващите десетилетия Москва постепенно ограничава автономията на Хетманството, разполага свои гарнизони в украински градове и засилва намесата си във вътрешните му дела. Именно тази политика постепенно тласка Мазепа към открит разрив с руския цар.

През по-голямата част от своето управление Мазепа остава лоялен съюзник на Москва. Отношенията му с Петър I обаче се влошават остро заради последователното ограничаване на автономията на Хетманството и нарастващите изисквания към казаците по време на Великата северна война. През 1708 г., след като Петър I отказва да предостави достатъчна военна защита на украинските земи срещу настъплението на шведската армия, Мазепа преминава на страната на шведския крал Карл XII. След поражението на шведско-казашките сили в битката при Полтава през 1709 г. Мазепа се оттегля в Османската империя, където умира по-късно през същата година. Следващите десетилетия са белязни от окончателното ликвидиране на автономните институции на Хетманството от Руската империя.

Москва обявява Мазепа за предател, а Руската православна църква му налага анатема през 1708 г., която и днес не е официално отменена от Московската патриаршия, но вселенската патриаршия в Константинопол приема, че няма канонична сила, тъй като е наложена по политически, а не църковни причини. Усилията за демонизиране на Мазепа продължават и през съветската епоха. След разпадането на СССР и връщането на независимостта на Украйна през 1991 г. той е реабилитиран като една от ключовите фигури в историята на страната, а портретът му е поставен върху банкнотата от 10 гривни.