Руското общество за войната в Украйна – от възторг до пасивно оцеляване.

🇷🇺 12 години след незаконното анексиране на Крим, обществените нагласи в Руската федерация понасят фундаментална трансформация, при която преминават от еуфоричен експанзионизъм към стратегия на пасивно отбранително оцеляване.

В ефира на „DW Новости“, политологът Дмитрий Орешкин анализира процеса, при който официалната пропаганда успешно преформатира конфликта от нападателна операция в екзистенциална борба срещу „колективния Запад“. Според него този нов наратив цели да легитимира продължаващите бойни действия пред население, което вече не изпитва първоначалния възторг, а по-скоро натрупваща се апатия и умора.

Орешкин поставя акцент върху критичната разлика в нивата на мобилизация и загуби между големите метрополии и руската провинция. Позовавайки се на данни от съвместни разследвания на BBC и Медиазона, той отбелязва, че рискът от гибел на фронта за жител на Бурятия е близо 30 пъти по-висок, отколкото за жител на столицата Москва. Тази диспропорция не се дължи на етнически фактори, а на липсата на алтернативни източници на информация и икономическа безизходица в затворени общности, където държавните медии остават единственият прозорец към света, което позволява на Кремъл да поддържа високи нива на лоялност с механизми, наследени от съветската епоха.

Орешкин прогнозира неизбежна забрана на Telegram, който описва като последната пречка пред изграждането на цялостен информационен монопол. Моделът, следван от президента Путин, е дефиниран като „съветски монизъм“ – система, основаваща се на един лидер, една идеология и пълно единомислие. Според Орешкин, всяка форма на свободен обмен на информация, включително научен и рационален анализ, рано или късно неизбежно се оказва в конфликт с държавната вертикала, тъй като дава алтернативна гледна точка, различна от официалното „единство“.

Ключова тема в анализа е неспособността на обществото да свърже преките разходи на руската военна машина в Украйна с ниския си жизнен стандарт. Въпреки че данни от екипа на Алексей Навални посочват разходи в размер на над 27 трилиона рубли (1 трилион рубли месечно), гражданите масово не съумяват да възприемат посочените средства като свои собствени.

Анализаторът обяснява това с липсата на „култура на данъкоплатеца“. В руското съзнание е налице исторически разрив между личните и семейни средства и парите на държавата хазна. Макар поскъпването на горива, храни и авточасти да поражда „битово раздвижване“, то рядко се трансформира в политическо искане за прекратяване на войната. За обикновения гражданин е много по-лесно да приеме инфлацията като природно бедствие, отколкото като пряка последица от държавната политика.

По отношение на настроенията против войната, Орешкин е на мнение, че макар милиони да не я подкрепят, само мизерен дял от тях са готови да го заявят открито. Той дефинира поведението на мнозинството като стратегия на „нормалния обитател“ – стремеж към оцеляване, отглеждане на деца и избягване на несъразмерно висок риск. В условията на репресии, липсата на протест не се тълкува като подкрепа за властта, а като рационален механизъм за самосъхранение.

Политологът стига до извод, че въпреки настъпващата умора и разминаването между пропагандния „възторг“ и реалността в хладилника, руското общество все още се намира в състояние на инерция, поддържана от мощното влияние на съветското възпитание и институционалния натиск.