✍️ Руският президент Владимир Путин положи огромни усилия, за да убеди света, че украинското поражение е неизбежно, въпреки че това не отговаря на истината. Най-големият му успех не е на бойното поле, а само в битката на наративите. След срещата си с Путин в Аляска, Доналд Тръмп премина от искания за незабавно прекратяване на огъня към натиск върху Киев да предаде неокупирани територии на Москва, основавайки се на фалшивата представа, че Русия е обречена на победа. „Те са много по-големи. Те са много по-силни“, заяви Тръмп, давайки на Русия „превъзходство“ в Украйна.
Наративът на Путин за неизбежна руска победа почива върху неверни твърдения: че украинската фронтова линия е на ръба на колапса; че Русия ще превземе териториите, към които има претенции; че разполага с живата сила и ресурсите, необходими да поддържа войната безкрайно; и че Украйна не може да победи руската армия. Позовавайки се на разгрома на германския Вермахт от съветската Червена армия през Втората световна война, Кремъл иска да ни внуши, че днешната значително по-малка руска армия е неудържим „валяк“, орисан да спечели.
Това е нещо повече от пропаганда. Това е система за когнитивна война, предназначена да формира нагласите на западните лидери и да ги подтиква към решения, които са от полза за Русия и във вреда на Украйна. Москва цели да убеди своята аудитория, че единственият разумен изход е окончателно споразумение при руските условия. Наративът за „валяка“ внушава, че капитулацията пред Русия е хуманна, тъй като би пощадила живота на войници и цивилни, които иначе биха били смазани. Путин инжектира много ефективно въпросната теза в международното медийно пространство, както и в преговорите между САЩ и Русия.
Кремъл преувеличава представите за руските военни постижения, твърдейки, че настъплението е по-бързо, а териториалният контрол – по-голям, отколкото сочат фактите. Москва често заявява, че руските сили са превзели населени места, които в действителност остават под украински контрол. Целта е да се създаде впечатление за постоянен руски импулс и за Украйна, която вечно е в отстъпление – подсилвайки исканията Киев да отстъпи значителни територии като задължително условие за мир. Този наратив се поддържа въпреки неуспехите, които търпи Русия в опитите си да завладее напълно тези региони след четири години пълномащабна война.
Ярък пример е лъжливото твърдение, че руската армия е превзела Купянск – значим в Харковска област, на около 40 км от руската граница, който е значим в оперативен план. Кремъл тиражира въпросното твърдение точно в навечерието на срещата между Путин и американските преговарящи в Москва на 2 декември. Всъщност Украйна никога не е губила града. На 12 декември президентът Володимир Зеленски публикува селфи от Купянск.
Путин и неговите приближени се опитват да прикрият реалността, че руските сили напредват буквално с охлювско темпо, постигайки малки успехи на огромна и неустойчива цена. През 2025 г. Русия е завзела едва 0,8 процента от територията на Украйна, което е далеч под типичните темпове в модерната механизирана война. Дори някои от най-изтощителните окопни битки през Първата световна война показват по-бърз общ напредък.
Ако се приеме, че Русия може да поддържа военните си операции и да напредва с темпото от края на миналата година, ще ѝ бъде нужно време до август 2027 г., за да превземе останалата част от Донецка област, и до април 2029 г. за овладяването на останалите части от Запорожка и Херсонска области – три региона, които тя обяви за анексирани през 2022 г. Превземането на цяла Украйна би отнело близо век.
Средно Русия е давала около 1200 жертви на ден през 2025 г. Украинската зона за поразяване с дронове вкара руските сили в капана на брутална позиционна война, в която те бяха лишени от шанса да струпват бронирана техника за пробив. Вместо това руските части маневрират в малки пехотни групи от 3-5 души. Безброй кадри от боевете показват войници, пълзящи върху труповете на падналите си другари, за да спечелят само десетки метри.
Руската военна мощ не е безкрайна и предположението, че тя може да воюва безкрайно, е несъстоятелно. Войната налага високи и постоянно натрупващи се разходи за икономиката. През януари Кремъл вдигна ДДС на 22%, за да компенсира рекордните военни разходи на фона на спадащите приходи от нефт и газ. През ноември тя започна да продава златни резерви, докато държавният ѝ инвестиционен фонд продължава да се свива. Месец по-рано Русия започна подготовка за принудителна мобилизация. Изправена пред недостиг на работна ръка, Путин възнамерява да наеме десетки хиляди индийски мигранти, които са все по-често срещана гледка по улиците на Москва и други руски градове.
Разбира се, ситуацията на Украйна на бойното поле е изключително трудна, но не и критична. Въпреки че Русия остава опасна, колапс на украинската отбрана е малко вероятен. Тъй като бойното поле е превърнато в огромна зона за унищожение с дронове, и двете страни са блокирани в позиционна война с малък капацитет за бърза маневра.
Поради това решителното бойно поле на войната остава международната подкрепа за Украйна. Едно нещо Путин е преценил правилно – че ако успее да надвие Запада в изтощителното чакане – или още по-добре, ако го убеди да изостави Украйна – Русия ще спечели. Фалшивият наратив за неизбежната руска победа не трябва да влияе върху западната политика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар