Нарастващият ядрен арсенал на Китай

Ядрена подводница с балистични ракети тип 094A от клас Jin на ВМС на Народната освободителна армия по време на военна демонстрация във водите на Южнокитайско море, 12 април 2018 г.📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇨🇳 Заедно с мащабното увеличаване на конвенционалната си военна мощ, Китай е започнал бързо и устойчиво увеличаване на размера и способностите на ядрените си сили, алармират американски военни и експерти по контрол на въоръженията.

През март началникът на Стратегическото командване на САЩ генерал Антъни Котън посочи пред Конгреса, че директивата на китайския лидер Си Дзинпин армията му да е готова да завземе Тайван до 2027 г. подтиква натрупването на ядрени оръжия, способни да бъдат изстрелвани от суша, въздух и море.

В своята политика за национална отбрана от 2023 г. Китай поднови дългогодишното си обещание, че при никакви обстоятелства няма да използва ядрени оръжия първи. Т.нар. политика „без първо използване“ включва обещание, че Китай няма да използва или да заплашва с използване на ядрени оръжия срещу държава без такива.

В отговор на въпроси министерството на отбраната в Пекин заяви, че „ядрената война не може да се спечели и не бива да се води“. Според тях Китай се придържа към „ядрена стратегия за самозащита и следва политика на неизползване първи“.

В ежегоден доклад за китайската военна мощ Пентагонът посочва, че въпреки публично изразената си позиция, Китай вероятно допуска възможност за първо използване в отговор на конвенционални атаки, застрашаващи жизнеспособността на ядрените му сили, командването и контрола или които наподобяват ефекта на ядрен удар. Пекин вероятно би обмислил да използва първи ядрени оръжия, ако конвенционално военно поражение в Тайван „сериозно застраши“ оцеляването на управляващия комунистически режим, се посочва в доклада, публикуван в края на миналата година.

Министерство на отбраната на Китай заяви, че се противопоставя на „всеки опит да бъде раздухвана т.нар. ‘китайска ядрена заплаха’ в усилие да се очерни и наклевети Китай и умишлено да се подведе международната общност“.

Китай разширява и модернизира своя арсенал от оръжия по-бързо от всяка друга ядрено въоръжена сила и е натрупал около 600 бойни глави, посочва Бюлетинът на атомните учени, неправителствена организация със седалище в в Чикаго, САЩ.

Според тях Пекин изгражда около 350 нови ракетни силози и няколко нови бази за мобилни пускови установки, а Народната освободителна армия разполага с около 712 пускови установки за ракети с наземно базиране, но не всички са предназначени за ядрени оръжия. 462 могат да бъдат заредени с ракети, които „могат да достигнат континенталната част на САЩ“, се посочва в оценката.

Много от пусковите установки на китайската армия са за ракети с по-малък обсег, предназначени за атака срещу регионални цели, но повечето не са проектирани за ядрени бойни глави, гласи оценката на Бюлетина.

В своя доклад Пентагонът изчисли, че Пекин ще има над 1000 ядрени бойни глави в експлоатация до 2030 година, тъй като се стреми да изгради по-мащабна сила, варираща от прецизни ракети с ниска мощност до междуконтинентални балистични ракети с експлозивна мощ в порядъка на мегатона.