САЩ разширяват влиянието си в Сирия чрез „Свободната сирийска армия“

🇸🇾 Свободната сирийска армия (FSA), подкрепяна от САЩ въоръжена групировка, действаща в пустинния район на границата между Сирия, Ирак и Йордания, продължава да разширява влиянието си, като през последните няколко седмици нейните бойци извършиха поредица от действия, засилващи американското военно-политическо влияние в тази част от страната.

Групата обяви, че продължава разгръщането на силите си в авиобазата Ал-Син, разположена на границата между провинциите Дамаск и Хомс – ключов обект от времето на баасисткия режим в близост до магистрала М5 (Алепо–Дамаск). Според изявление, публикувано от групата в Х, бойците ѝ „работят денонощно за защита на базата от саботаж и за недопускане на достъпа на терористични клетки на ИДИЛ до оръжие“.

Командването на групата подчертава, че действията ѝ се извършват в пълна координация с нейните партньори от Международната коалиция, водена от Съединените щати. Макар и с ограничен числен състав от около 500 бойци, включително дезертьори от армията на бившия режим, тя има ключова роля в антитерористичните операции в сирийската пустиня.

ССА на практика функционира като военен контингент, който получава подкрепа от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Групата е базирана в Ал-Танф – зона, останала извън контрола на Дамаск, откъдето се координират военни и разузнавателни операции и се провеждат съвместни учения с инструктори от въоръжените сили на САЩ и Йордания.

В началото на годината нейният лидер Салем Турки ал-Антри беше включен в новосформираното Министерство на отбраната на Сирия, създадено от Ахмад ал-Шараа, известен още с бойното име Абу Мохамед ал-Джулани, доскорошен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир аш-Шам. Въпреки формалната си интеграция, ал-Антри и останалите групи в състава на т.нар. Южен фронт отказаха да се саморазпуснат и запазиха оперативна автономия.

Още през декември 2024 г. бойците на ССА поеха контрола над древния град Палмира – символично и стратегически важно място. Това развитие бе последвано от засилен натиск върху режима на Асад и раздвижване на дипломатически инициативи, включително неформални срещи между служители от администрацията на Тръмп и новата власт в Сирия, които в крайна сметка доведоха до вдигането на санкциите срещу Сирия и срещата между президента Доналд Тръмп и временния сирийски лидер Ахмад Ал-Шараа в Саудитска Арабия по-рано тази седмица.

Контролът над Ал-Син и Палмира предоставя на САЩ отлична възможност да блокират ключовиет логистични маршрути на проиранските сили, както и да поддържат постоянно военно присъствие в сърцето на Сирия – с минимални ресурси и добре подбрани прокси сили като ССА. В същото време, това е сигнал към Москва и Техеран, че американския ангажимент в региона не само не отслабва, но и приема нова по-гъвкава форма.

Наблюдатели отбелязват, че въпреки ограничения си числен състав, ССА получава „специално внимание“ от коалиционните сили – като инструмент за балансиране на влиянието на Ислямска държава и подкрепяните от Иран шиитски милиции в зоната около Ал-Танф.

Според някои наблюдатели това е признак, че САЩ залагат все по-открито на военно-политическа „децентрализация“ на Сирия, където постигат стратегически цели посредством локални съюзници и териториален контрол. Липсата на отчетлива стратегия от страна на Дамаск, както и на ефективна международната дипломация, подобни процеси могат да се окажат ключови за бъдещото развитие на страната.