Разпада ли се фронтът в Източна Украйна?

📸 Снимка: 56 окрема мотопіхотна Маріупольська бригада

🇺🇦⚔️🇷🇺 Отразявайки случващото се в Украйна, медиите все по-често започнаха да си служат с гръмки заглавия от рода на „фронтът се разпада“. В следващите редове ще се опитаме да разберем има ли нещо вярно в подобни твърдения или напротив.

Автор на оригиналната публикация е Виктор Кевлюк, експерт от украинския мозъчен тръст Център за отбранителни стратегии, чието седалище се намира в Киев. Превод и адаптация на български език от Frontline Monitor.

Дължината на фронтовата линия в Украйна възлиза на около 1500 километра. Руската армия извършва средно между 130 и 200 щурма дневно, като те се провеждат предимно от отряди с численост на взвод (20-50 души) и значително по-рядко с численост на рота.

Преди няколко дни се разигра изключително сложна ситуация край Курахово, където според чуждестранни наблюдатели руската армия със силите на два полка, подкрепени от танкова бригада, щурмува и проби позициите на украинската отбрана в града, която е с численост на батальон и отбранява район с приблизителна дължина от около 3-5 километра по фронтовата линия и дълбочина до 2,5 километра.

С други думи, агресорът успя да осъществи пробив на територия с ширина 5 км, в резултат на което овладя територия с площ, приблизително равна на 0.002% от международно признатата територия на Украйна. На практика това са реалните темпове на руския напредък в Донбас, поне на този етап. В крайна сметка украинската отбрана успя да притъпи инерцията на руското настъпление срещу Курахово, въпреки че плати тежка цена за това.

В крайна сметка, за 985 дни на непрестанни щурмове по дългата повече от 1000 километра фронтова линия, руската армия се оказа неспособна да изпълни дори една от поставените ѝ цели, а също така не успя и да победи нито една от стратегическите групировки на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Така че борбата продължава!“, уверен е авторът.

Въпреки това руските сили постигнаха някои тактически постижения и териториални придобивки от началото на годината, които не бива да бъдат подценявани.

▪️ Групировка войски „Запад“ раздели на две плацдарма на Оперативно-стратегическа група войски (ОСГВ) „Хортица“ на левия бряг на река Оскил, достигайки до реката край Кругляковка, намали значително украинския плацдарм на река Черний Жеребец, като ефективно елиминира северната му част в района на Макеевка и Невски;

▪️ Групировка войски „Юг“ осъществи напредък в посока Бахмут-Часов Яр и създаде условия за по-нататъшно настъпление към Константиновка и Дружковка;

▪️ Групировка войски „Център“, след превземането на Авдиевка със силите на три армии (2-ра, 41-ва и 51-ва), продължава да напредва в посока Покровск и Курахово, както и към Торецк, успя да превземе Селидове и Красногоровка и стигна подстъпите към Покровск и Курахово, вклинени в отбраната на ОСГВ „Таврия“ на оперативно-тактическа дълбочина на Донецко направление;

▪️ Групировки войски „Юг“ и „Изток“ ликвидираха напълно украинския плацдарм на ОСГВ „Таврия“ в района на Вугледар, Волновахски район и превзеха самия Вугледар, с което създадоха подходящи условия за по-нататъшни усилия за превземане на Курахово.

Но противникът така и не успя да постигне стратегически резултат.

През октомври руските сили подобриха собствения си рекорд за най-мащабни загуби от началото на войната, след като 41 980 руски военнослужещи бяха убити, ранени, пленени или изчезнали. Освен това руската армия загуби:

• 279 танка (не е рекорд, но показателно, тъй като танковите запаси стават все по-оскъдни)
• 923 бойни машини на пехотата (предишният рекорд беше от март 2022 г. – 889)
• 1184 оръдия и минохвъргачки
• 31 зенитно-ракетни комплекси
• 2417 автомобила
• 265 превозни средства със специално предназначение

Динамиката на загубите в жива сила по години е както следва:

• 2022 г. – 92 920
• 2023 г. – 253 290
• 2024 г. – 336 400

Месечните загуби надвишават възможностите на системата за окомплектоване на противника за попълване на загубите.

Причината за това са ускорените темпове на настъпление, тъй като крайните срокове притискат, а трябва да стане преди края на годината. Включени са прекомерни ресурси, включително такива, които са изключително оскъдни. Хората окончателно се превърнаха в безличен ресурс, а бойната техника - в дефицит. Подобно ниво на загуби се очаква и през месеците декември и януари, тъй като врагът няма никакви намерение да спре дотук.

Относнително ниският брой на загубените зенитно-ракетни комплекси не бива да смущава никого: производственият потенциал на Русия ѝ дава възможност да възстанови не повече от 0,02 единици за противовъздушна отбрана средно на ден, което е изключително болезнен въпрос за въоръжените ѝ сили. Имайки предвид загубите на ПВО на Иран, който е и основният поддръжник на руските военни усилия в Украйна, перспективите пред Кремъл изобщо не изглеждат розови.

Загубите на бронетранспортьори и бронирани автомобили вече принудиха военното командване да премине към използването на най-обикновени леки автомобили директно в зоната на активни бойни действия и то дори по време на атаки. Основният обем на загубите на специална техника - машини на инженерните войски.

Защо врагът плаща такава висока цена?

Обединената групировка руски войски в Украйна действа условно в две големи оперативни зони: Източна (от Харков до Вугледар) и Южна (от Вугледар до Херсон).

Отваряйки DeepStateMAP ще видим следното:

Руската армия се опитва да превземе изцяло територията на Донецка и Луганска области, за което е образувала три основни посоки на настъпление (Краматорск, Покровск и Времивка – границата между Донецка и Запорожка област), от които планира настъпателните си операции за завземане на все намиращите се под украински контрол части на двете области.

▪️ Краматорск: докато имаше възможност да се възползва от успехите на настъплението в Бахмут, Русия го правеше, но след разформироването на Вагнер нещата там вече не вървят толкова бързо. Сега основните сили на 3-та общовойскова армия и 98-ма гвардейска въздушнодесантна дивизия са окопани в канала Сиверски Донец-Донбас, пресичат го всеки ден, но не успяват да се закрепят и се връщат към изходните точки. Опитват се да пробият и до Ступочки по магистралата Бахмут-Покровск, където вече са се закрепили на позиции, западно от канала.

Ако руските сили успеят да напреднат до линията Червоне-Ступочки, едновременно да нанесат удар в северно направление на кръстопътя на 41-ва и 51-ва армии от линията Новоолександровка-Архангелск и успеят да настъпят към Яблуновка-Александър-Калинови в посока Торецк, ОСГВ „Хортица“ ще бъде принудена да напусне не само Торецк, но и териториите, прилежащи към него на север и да се укрепи в Константиновка. Ключовата дума обаче е „ако“.

▪️ Покровск: руското настъпление се дължи на колосално числено превъзходство в избрани райони, които командването на групировка войски „Център“ маневрира умело, с което поддържа висока концентрация на войски, където и когато е необходимо. Влияние все още оказват инерцията след превземането на Авдеевка и пробивът при Очеретине.

През последните 10-14 дни руската армия измести посоката на основния си натиск към Селидове, което успя да превземе. Подготовката за щурма на Покровск вече е в ход. Вероятният сценарий на руските действия е следният: 90-та бронетанкова дивизия на 41-ва общовойскова армия и 27-ма мотострелкова дивизия на 2-ра общовойскова армия ще пробият на юг от Покровск, след което основните сили на 2-ра и 41-ва армия ще започнат настъпление от Николаевка до Мирноград през Промин.

Ако останат свободни ресурси, може да нанесат нов удар от Гродивка до Новоекономичне и да се опитат да пробият по железопътната линия направо към Покровск от Новогродивка. Ако ОСГВ „Таврия“ е в състояние да се защитава и активно да контраатакува в района на Лисивка-Сухи Яр, тогава тя ще ангажира част от силите на 27-ма мотострелкова дивизия, а силите на 2-ра армия ще трябва да я подкрепят, което означава, че групировка войски „Център“ ще е значително отслабена в посоката на основния си удар.

▪️ Курахово: най-горещото и най-проблемното направление. На северния фланг руската групировка войски „Център“ във взаимодействие със силите групировка войски „Юг“ на южния фланг ще се опитат да пробият към Курахово. На южния фланг групировка войски „Изток“ малко неочаквано за щаба на ОСГВ „Таврия“ започна настъпление западно от Вугледар, където проби отбраната му на тактическа дълбочина и напредна на 12-15 километра в северна посока.

Основните руски усилия са насочени към напредване в посока към Курахово и по-специално от западната страна на резервоара. В същото време противникът не спира да провежда настъпателни действия от Максимилиановка, развива тактическите си успехи от превзетите по-рано Шахтарски, Новоукраинка и Богоявленски, опитвайки се да застане в тила на оперативно-тактическа група „Донецк“, отбраняваща се в района на Катериновка и Елизаветовка, за да стигне до Курахово и на запад от Курахово до района на Константинопол.

ОСГВ „Таврия“ най-вероятно ще напусне Курахово и територии северно от резервоара до 10 ноември. Изтеглянето ще бъде началото на боевете за Велика Новосилка. Районът на запад от Вугледар не е подходящ за отбрана, така че в рамките на 2-4 седмици трябва да очакваме отстъплението на Таврия и от този район. С битки, но отстъпление. Логично е да се предположи, че в края на ноември силите на военните части „Център“ и „Изток“, атакуващи съответно от Цукурини и Ясна поляна и Максимивка, ще се срещнат в Константинопол.

Не отчитаме липсата на „санитарна зона“ в северната част на Харковска област, която руснаците лекомислено възнамеряваха да изградят. Позициите в Курска област също ще бъдат изоставени. Нека не забравяме и подразделенията на руската 25-та общовойскова армия, които се опитват да образуват плацдарм в района на Лиман за атака на агломерацията Славянск-Краматорск, но засега все още се опитват да пробият украинската отбрана при Невски, Торски и Терни.

През следващите 2-3 месеца командването на Обединената групировка руски войски в Украйна ще създаде условия за постигане на основната военно-политическа цел на СВО - достигане до административните граници на Донецка и Луганска област, поради което ще насочи своите усилия към максимален напредък в посоките Покровск-Павлоград, Славянск-Краматорск и изход към пресечната точка на Запорожка, Днепропетровска и Донецка области край село Темировка.