Китай се опитва да разиграе „картата на Окинава“ заради японската позиция за Тайван

Малко след като Си Дзинпин встъпи в длъжност като президент на Китайската народна република, официалният вестник на Централния комитет на Комунистическата партия People's Daily за първи път описа статута на Окинава като „нерешен “, въпреки че в продължение на десетилетия островите са официално признати като суверенна част от Япония.
📸 Снимка: Yusuke Hinata

🇨🇳⚔️🇯🇵 Ще се промени ли значително стратегията на Китай спрямо Япония? Това сериозно безпокойство неизбежно възникна след неотдавнашното нарушение на японското въздушно пространство от китайски военен разузнавателна самолет Y-9 край префектура Нагасаки в края на август.

В началото на този месец стана факт и друг безпрецедентен китайски ход. Изследовател, запознат с отношенията между двете страни, каза пред японското издание Nikkei, че Китай вече е насочил вниманието си към префектура Окинава в стратегията си за Япония и „е на път да предприеме първата по рода си опасна стъпка“.

На 3 септември 2023 г. хонконгският вестник Sing Tao Daily съобщи, че Далианският морски университет планира да отвори „изследователски център Рюку“, за да провежда проучвания на Окинава. Островите Рюкю е старото име на най-южната японска префектура, която се е наричала Кралство Рюкю в продължение на 450 години – от 1429 до 1879 г.

Ако бъде създаден, това ще бъде първият изследователски център към висше учебно заведение в Китай, който е специализиран в Окинава. Свързаният с военните университет се намира в пристанищния град Далиан в североизточната китайска провинция Ляонин.

🔍 Източник: JAPAN Forward

Множество публикации в китайските социални мрежи потвърдиха, че на 1 септември 2024 г. е била проведена среща за подготовка за създаването на изследователския център Рюку, на която са присъствали повече от 20 изследователи от водещи китайски академични институции сред които Пекинския университет, Фуданския университет, Нанкинския университет и университета в Ухан, както и Китайската академия за социални науки, която е свързана с центъра на правителствената власт – т.нар. Държавен съвет на Китайската народна република.

Какъв е мотивът на Пекин зад откриването на изследователския център Рюкю? Заглавието на статията в хонконгския вестник се позовава на „картата Рюкю“, което предполага, че Китай се готви да повдигне въпроса за статута на Окинава като част от Япония като ключово оръжие, за да предупреди Токио да не се намесва в тайванския въпрос, който според Пекин е вътрешна работа. Ходът идва в момент, когато Япония и САЩ засилват двустранното сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността в очакване на потенциална инвазия в Тайван.

Предварителен знак за тази потенциална промяна дойде малко след като Си Дзинпин застана начело на Китай преди 11 години, изразяващ се в „корекция на курса“ по отношение на позицията на Пекин спрямо Окинава.

People's Daily, рупорът на Китайската комунистическа партия, публикува статия на 8 май 2013 г., в която се твърди, че „е дошъл моментът, когато исторически нерешеният въпрос Рюкю може да бъде обсъден отново“. Твърди се, че статията е написана въз основа на предпоставката на Пекин, че Кралство Рюкю е било васална държава на Китай по време на династиите Мин и Цин.

Многохилядна демонстрация по улиците на град Чънду в югозападната китайска провинция Съчуан срещу претенциите на Япония към островите Сенкаку, известни още с китайското си название Диаоюй, на 19 август 2012 г.
📸 Снимка: AFP/Getty Images

Това беше първият път, когато изданието категоризира статута на Окинава като „нерешен“. В статията дори се посочва, макар и по фин начин, че Китай притежава суверенитет над островите. Това беше поразително развитие за японското правителство и префектурата. По това време някои засегнати хора разкриха какво се е случило зад кулисите, преди статията да бъде публикувана.

Те разкриха, че отдел Публични комуникации на Китайската комунистическа партия е спуснал инструкции за повторно обсъждане на статута на Окинава, с намерението да подкопае аргумента на Япония, че островите Сенкаку в Източнокитайско море са неразделна част от нейната територия и принадлежат на Окинава.

Публикуването на статията в People's Daily стана факт едва няколко месеца след буря от масови антияпонски демонстрации, обхванали Китай през септември 2012 г. в отговор на японската национализация на островите Сенкакус, които също са обект на претенции от страна на Пекин, който ги нарича островите Диаою.

Министър-председателят на Япония Фумио Кишида се ръкува с президента на Китай Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Банкок, Тайланд, 17 ноември 2022 г.
📸 Снимка: Kyodo News Agency via REUTERS

В отговор на спуснатите инструкции, близкото до People's Daily издание Global Times, дори заяви в редакционна статия, че Китай трябва да подкрепи независимостта на Окинава от Япония в рамките на международното право. От този момент нататък въпросът за повторно обсъждане на статута на Окинава продължава да тлее в китайското общество.

Поне един от участниците в публикуването на статията в People's Daily през 2013 г. все още заема ключова позиция и може да повлияе на посоката на китайските изследвания на Рюку. Статията и неотдавнашният ход за откриване на изследователския център са тясно свързани въпреки онези 11 години, които ги разделят във времето.

Водеща статия, публикувана на първа страница на People's Daily на 4 юни 2023 г., също накара мнозина да повдигнат вежди. В нея президентът Си Дзинпин, който е и лидер на Китайската комунистическа партия, говори подробно за историята на Рюку, включително хората, известни като minren sanshiliu xing.

Терминът се отнася за тези, които са мигрирали от земите на сегашната провинция Фуджиан, към островите Рюку в края на 14 век, в ранните дни на династията Мин. В Япония те са известни като „kume sanjuroku sei“.

Историята на Морския университет в Далиан също показва стратегическото намерение на Китай да разположи изследователския център Рюку там.

На официалния си уебсайт университетът се представя като образователна институция, следваща „полувоенното управление“ от 60-те години на миналия век, което означава, че не е под прякото управление на военните, но е тясно свързан с тях. За „развитието на университета“ е включена вече несъществуващата Държавна океанска администрация, чиито функции бяха предадени на Китайската брегова охрана, заедно с министерствата на транспорта и образованието.

Китайската брегова охрана понастоящем е свързана с Народната въоръжена полиция, която е под командването на Централната военна комисия, най-висшият орган за вземане на военни решения в Китай, ръководен от Си. През последните няколко години бреговата охрана често си проправя път към заглавията на световния новинарски обмен, тъй като нейните кораби многократно навлизат в японски териториални води около островите Сенкаку или стигат до сблъсъци или използване на водни оръдие срещу кораби на бреговата охрана на Филипините в Южнокитайско море.

Патрулният кораб на китайската брегова охрана CCG 5901, който е най-големият катер в света и е по-известен във Филипините като „чудовищният кораб“, плава във водите на Южнокитайско море, 7 юли 2024 г.
📸 Снимка: China Coast Guard (CCG)

Далианският морски университет, който се намира близо до военноморското пристанище Лушун и е по-известен под предишното си име Dalian Marine College, е най-елитното висше учебно заведение в страната по отношение на обучението на моряци и е приел множество чуждестранни студенти от Шри Ланка, Африка и други.

Китай подчерта необходимостта от утвърждаването му като „морска сила“ в ерата на президента Си Дзинпин, а Далиан играе ключова роля в преследването на тази цел. На сесия за групово проучване на Политбюро на Комунистическата партия на 30 юли Си Дзинпин отправи призив за модернизиране на „граничната, крайбрежната и въздушната отбрана“ на Китай, за да стане „силна и солидна“.

Но отново обсъждането на статута на Окинава напълно противоречи на предишната позиция на китайското правителство.

През 60-те години на миналия век Мао Цзедун, считан за бащата-основател на „модерен Китай“, призна Окинава за част от Япония и изрази категоричната си подкрепа връщането ѝ в нейните предели от управлението на САЩ, което продължи от края на Втората световна война до 1972 г.

Ако Китай повдигне сериозно въпроса за статута на Окинава в ерата на Си Дзинпин, това ще се противопостави дори на това общоприето разбиране в рамките на Комунистическата партия още от ерата на Мао. И ако подобен ход се приеме като индикация за готовността на Китай да насочи всеобхватната си военноморска сила към Окинава, регионалната геополитическа ситуация ще се изостри светкавично бързо.

Изглед към въздушната база Футенма на Корпуса на морската пехота на САЩ, разположена в град Гинован на японския остров Окинава.
📸 Снимка: Kyodo News Agency via REUTERS

Окинава е домакин на много американски военни бази, продукт на японско-американския съюз. Ако Китай промени позицията си относно статута на острова, той ще трябва да се подготви дори и за сблъсък със силите на САЩ.

Пекин очевидно е готов да се противопостави на това, което вижда като намеса на Япония в тайванския въпрос, като повдигне въпроса за статута на Окинава. Но политизирането на историческите изследвания по такъв начин е опасно и подобен ход може да има обратен ефект.