|
| 📸 Снимка: Vitaly V. Kuzmin/Wikimedia Commons |
🇷🇺🚀 На 28 юни 2024 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Русия може да започне производството и разполагането на ракети със среден и по-малък обсег в отговор на подобно разполагане на ракети от страна на САЩ извън тяхната територия. Това следва изявление на главнокомандващия на стратегическите ракетни сили от 17 декември 2023 г., според което руският военно-промишлен комплекс може бързо да започне производство и доставка на тези ракетни системи, ако е необходимо. Външно министерство на Руската федерация потвърди, че производството е запозначло на 6 май 2024 г.
Една от тези ракети може да бъде балистичната ракета със среден обсег, обозначена неофициално като Искандер-1000, която в момента се разработва от конструкторското бюро по машиностроене (Коломна). Тя е базирана на системата за балистични ракети 9K720 Искандер-М, с оперативен обхват до 1000 километра, два пъти повече от настоящия обсег на Искандер-М. Тази нова ракета беше разкрита за първи път през май 2024 г. на видео, публикувано в чест на 78-ата годишнина от откриването на ракетния полигон „Капустин Яр“.
Разработването на Искандер-1000 следва доклади, предлагащи подобрения както на ракетите Искандер, така и на Кинжал за по-голям обсег, по-мощни бойни глави и подобрени възможности за избягване на противовъздушната отбрана. Тези развития са в съответствие с руския отговор на страните от НАТО, особено след като през юли 2024 г. САЩ обявиха плановете си за разгръщане на ракети с голям обсег в Германия. Путин посочи, че Русия ще предприеме реципрочни мерки в отговор на американските действия. Потенциалното разполагане на ракети Искандер-1000 в региони като Смоленск също може да представлява значителна заплаха за пристигналите наскоро в Украйна изтребители F-16.
Докладите предполагат, че Искандер-1000 ще запази класическата схема на ракетите 9M723-1/K5, но с 10-15% увеличение на обема на заряда с твърдо гориво, както и актуализиран двигател, подобрена система за управление и преработена бойна глава . Тази нова руска балистична ракета вероятно ще разполага с автономна инерционна система за насочване, вероятно със сателитна навигационна корекция и евентуално радарно насочване по време на последния етап на полета въз основа карта на терена на целевата зона. Допустимото отклонение на ракетата от крайната цел се оценява на 5 метра.
За да се улесни разгръщането ѝ, се очаква ракетата Искандер-1000 да бъде изстреляна с помощта на стандартните пускови установки Искандер, тъй като споделя структурни прилики с балистичната ракета 9M723 от тактическата ракетна система Искандер. Очаква се задвижващата система да бъде ракетен двигател с твърдо гориво, подобен на ракетата 9M723, но потенциално по-голям. По всяка да използва нов тип ракетно гориво с по-висок импулс, вероятно базирано на октоген, със специфичен импулс до 480 единици.
Според наличната информация, това ново гориво е способно да задвижи ракетата със скорости от 2700 до 3100 м/с, доставяйки осколково-фугасни (HE-Frag) или касетъчни бойни глави с тегло до 350 кг. на разстояния от 900 до 1000 км. или по-леки бойни глави до 1250-1300 км. Ракетата ще разполага с газодинамично управление и аеродинамични кормила за маневриране с капацитет на претоварване до 25-30 единици. Той също така ще включва INS и Comet-P8 GLONASS/GPS коригиращ модул или X/J/Ka-band система за радиоелектронна война.
Разработката на Искандер-1000 има потенциални последици за силите на НАТО и Украйна. Предимството на тази нова модификация на Искандер пред други системи като МиГ-31К, носещи хиперзвукови балистични ракети с въздушно изстрелване Х-47М2 Кинжал, е способността ѝ да минимизира значително времето за откриване и реакция. МиГ-31К се засича почти веднага след излитане от радари за ПВО и спътници за оптико-електронно разузнаване, които могат да проследяват самолета както денем, така и нощем. Това ранно откриване дава на персонала в стратегически важни съоръжения в Украйна 15-20 минути предупреждение преди удар.
За разлика от това, ракетните двигатели с твърдо гориво на Искандер-1000 генерират топлинно-контрастни факли, които се виждат само по време на активните фази на полета, осигурявайки по-кратко време за предупреждение от 2 до 7 минути, в зависимост от разстоянието до целта, което усложнява усилията по прехващане от системи за противовъздушна отбрана като Patriot, SAMP-T или Iris-T SLM.
Владимир Путин наскоро заяви, че Русия може да започне разполагането на ракети със среден обсег в отговор на подобно разполагане на САЩ в Германия. Поради това руските военни експерти смятат, че няколко региона са подходящи да бъдат домакини на ракетите със среден обсег: Смоленска област, заедно с Воронеж и Московска област, биха могли да предложат стратегическа дълбочина, без да са твърде близо до границите, а Калининградска област може да осигури стратегическо предимство, тъй като потенциалното време за полет от Калининградска област до американските ракетни бази в Германия може да падне под осем минути.
Ако Русия разположи балистична ракета с обсег от 1000 км в Калининград или Смоленска област, няколко държави ще бъдат в нейния обсег поради близостта си. От Калининград, руския анклав, разположен на Балтийско море и граничещ с Полша на юг и Литва на север и изток, ракета с обсег от 1000 км може да покрие значителна част от Европа, включително Полша, Литва, Латвия, Естония, Германия, Дания, Швеция , Чехия, Словакия и Беларус. Тази област също потенциално включва части от Финландия, Украйна и Норвегия, в зависимост от точните целеви местоположения в тези държави.
От района на Смоленск, разположен по-на изток в Русия и по-близо до западната граница на страната, ракета с обсег от 1000 км може да покрива Беларус, Украйна, Полша, Литва, Латвия, Естония, Молдова и части от Румъния. Това разполагане ще обхване и части от Балтийско море, което потенциално ще повлияе на морските пътища и военноморските операции в региона.
Стратегическите местоположения на Калининград и Смоленск позволяват на Русия потенциално да атакува много страни-членки на НАТО и ЕС, което съвсем разбираемо поражда опасения за сигурността в региона. Разполагането на ракети Искандер-1000 в тези локации би повишило способността на Русия да застрашава критичните активи на Европа, но също така ще подтикне към допълнителни отбранителни мерки от Украйна, което може допълнително да ограничи използването на новопристигналите F-16.
Неотдавнашното пристигане в Украйна на западните изтребители F-16, сред които шест самолета от Нидерландия, бележи значителна стъпка в подобряването на отбранителните способности на Украйна. Това развитие е част от продължаващите усилия на Киев да противодейства на руските въздушни заплахи.
Пристигането на тези самолети обаче подчертава и ролята им на потенциални цели за новите руски ракети Искандер-1000. Руският президент Владимир Путин предупреди, че всяка западна въздушна база, приемаща изтребителите F-16, предназначени за Украйна, ще бъде считана от руските сили за легитимна цел, включително летища в страни-членки на НАТО като Полша и Румъния. Способността на Искандер-1000 да поразява цели с висока точност и минимално време за предупреждение увеличава уязвимостта на тези авиобази и укрития.
Украйна се подготвя за пристигането на F-16, като обучава своите пилоти в чужбина и подобрява своите системи за противовъздушна отбрана. Въпреки тези усилия потенциалното разполагане на ракети Искандер-1000 в региони като Смоленск може да представлява значителна заплаха за оперативната ефективност на F-16. Разширеният обсег на ракетата и способността ѝ да избягва прехващане я правят новото руско средство извършване на въздушни удари по ключови украински обекти, което би могло да окаже съществено влияние върху разполагането и ефективността на новите украински изтребители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар