Ремилитаризацията на остров Готланд върна спомените за Студената война в Швеция.

Шведски изтребител Gripen с полет над остров Готланд в Балтийско море, май 2022 г.
📸 Снимка: Henrik Montgomery/TT News Agency

🇸🇪⚔️🇷🇺 Швеция обяви, че ще обсъди с лидерите на НАТО планове за засилване на милитаризацията на остров Готланд, 3 184 км² земя, смятана за най-стратегическото място в Балтийско море. Описван от анализатори и коментатори като „гигантски самолетоносач“, управляваният от Стокхолм остров се намира на под 200 км от брега на прибалтийската триада на НАТО (Литва, Латвия и Естония), но също така и само на 370 километра северно от руския ексклав Калининград.

Неговото стратегическо местоположение предлага огромни предимства при разполагането и контрола на въздушния и морския трафик в Балтийско море и редовно се споменава от военни анализатори и коментатори в руските медии като силно желана цел. Швеция поддържаше военно присъствие на Готланд по време на Студената война, като в нейния пик на острова бяха разположени близо 25 000 военни. Въпреки това, през 2005 г територията му беше почти напълно демилитаризирана.

Сега, след завършването на процеса по присъединяване на Швеция към НАТО, министър-председателят Улф Кристерсон изрази мнение, че перспективата за повторна милитаризация на Готланд е „едно очевидно нещо, което трябва да бъде обсъдено с нашите нови съюзници в НАТО“ като част от по-широкото засилване на военната готовност в Балтика. „Всичко, свързано с Балтика, е толкова очевиден кандидат (за разполагане на военни ресурси),“ каза Кристерсон в интервю за Financial Times по-рано тази седмица. „Това важи по отношение на присъствието на Готланд, но също и по отношение на възможностите за наблюдение и подводници.“

Местоположението на остров Готланд в Балтийско море.
📌 Източник: Apple Maps

Руският военен анализатор и пенсиониран капитан от ВМС Василий Дендикин заяви пред руския новинарски канал Sputnik, че повторната милитаризация на острова ще се разглежда като основен проблем в кулоарите на Кремъл:

Размерът на този остров позволява там да се поставят авиация, летища и военноморски бази, които да сбъднат мечтата както на НАТО, така и на американците да превърнат Балтийско море в свое вътрешно. Разбираме каква заплаха е това. Във всеки случай по-интензивни учения ще се проведат в Балтика. Трябва да разберем, че Финландия също вече е член на НАТО. Затова нашите действия ще бъдат адекватни – както от Калининград, където е базиран Балтийският флот, така и от останалата част на Русия.

Швеция не е влизала във война повече от два века и доскоро беше намалила военния си капацитет до такава степен, че населението й, толкова зле подготвено за възможността от конфликт, дори разработи термин за това: „fredsskadad“ или „ увреден от мира“. Демилитаризацията на Готланд от Швеция през 2005 г. предизвика тревога сред съюзниците от НАТО, особено балтийските държави, които току-що бяха станали членове на Алианса една година по-рано.

Военните стратези отдавна се затрудняват да измислят как точно да спрат евентуалното отрязване на страните от Прибалтика от останалата част на НАТО, ако руските сухопътни войски превземат Сувалския коридор – критична гранична зона, която разделя Беларус на проруския диктатор Александър Лукашенко и руската Калининградска област, намираща се на брега на Балтийско море.

Ако Кремъл трябваше да получи контрол над Готланд, това ще остави Естония, Латвия и Литва притиснати между руския континент на изток, Калининград на запад и още едно стратегическо място на север. НАТО многократно призова Стокхолм да признае стратегическото значение на Готланд, но правителството продължи с демилитаризацията му и въоръжените сили на Швеция на практика изоставиха своя „гигантски самолетоносач“. Балтийските страхове бяха оправдани през 2013 г., когато Русия проведе широко критикувано военно учение, което видя два от московските ядрени бомбардировачи Ту-22М3, заедно с ескорт от изтребители Су-27, да изпълняват маневри за бомбардиране, довели ги на едва 38 километра от острова.

Това шокира Стокхолм и го накара да започне отново програма за превъоръжаване, но милитаризацията на Готланд набра скорост едва когато руските танкове и бойни самолети прекосиха украинската граница рано сутринта на 24 февруари 2022 г. Нахлуването в Украйна се оказа преломен момент във външната политика на Швеция и накара правителството да се откаже от своята двувековна политика на военен неутралитет и необвързаност, подавайки молба за присъединяване към НАТО.

Две години по-късно знамето на Швеция беше издигнато в щаба на НАТО в Брюксел, утвърждавайки мястото на скандинавската страна като 32-ия член на Организацията на Северноатлантическия договор, а Кристерсон бе категоричен:

Руската, брутална, пълномащабна инвазия срещу Украйна обедини Швеция зад заключението, че пълноправното членство в НАТО е единственият разумен избор.

Сега скандинавската държава изглежда напълно осъзнава руската заплаха и е развила добре обучени и отлично оборудвани военни, които могат да се похвалят с една от най-модерните подводни флотилии в света и изключително боеспособни военновъздушни сили, с приблизително 80 изтребителя "Грипен".

Шведските сили също участват в глобалните маневри на НАТО "Steadfast Defender 2024", които се провежда от януари до юни с участието на около 90 000 войници.

Ние сме скромни, но също така сме и горди. Знаем, че очакванията към Швеция са високи, но също така имаме големи очаквания към себе си. Ще споделим тежестите, отговорностите и рисковете с нашите съюзници.

Заяви Кристерсон пред репортери по-рано тази седмица след присъединяването на страната му към НАТО.

Страната работи в тясно партньорство с алианса по време на военните учения дори в годините преди присъединяването си. Швеция също изпълнява поставената цел от 2% от БВП за разходи за отбрана. Присъединяването на Швеция към НАТО миналия месец дойде дни след като министърът на отбраната на Германия заяви, че

Руската армия може да започне атака срещу съюзническите страни в рамките на „пет до осем години.

Борис Писториус заяви, че САЩ, Обединеното кралство и ЕС „чуват заплахи от Кремъл почти всеки ден... така че трябва да вземем предвид, че Владимир Путин може дори да нападне страна от НАТО един ден“.

Писториус каза пред германското издание Der Tagesspiegel: „Нашите експерти очакват период от пет до осем години, в който това може да бъде възможно. Трябва отново да се научим да живеем с опасности и да се подготвим – военно, социално и по отношение на гражданската защита“, заключи той, посочвайки тревожната реч, направена от министъра на гражданската защита на Швеция по-рано тази година, в която той призова гражданите да се подготвят за перспективата за война.

Естонският премиер Кая Калас смята, че конфронтацията между Русия и НАТО е още по-неизбежна, като дава времева рамка от едва три до пет години на Европа да се подготви за сериозна заплаха, идваща от източния фланг.

А адмирал Роб Бауер, председателят на Военния комитет на НАТО, призова както цивилните, така и правителствата да се подготвят за катаклизмични конфликти и смразяващата перспектива да бъдат наборници:

Трябва да осъзнаем, че да сме в мир не е даденост. И затова ние в НАТО имаме плановете, затова се готвим за конфликт с Русия[...] Но дискусията е много по-широка. Също така индустриалната база и хората трябва да разберат, че играят важна роля.

Източник: Global Defense Corp