🇷🇺⚔️🇪🇪 ДШРГ „Русич“, руска неонацистка паравоенна групировка, публикува в своя канал в Telegram снимка на трима въоръжени мъже в камуфлаж с прикрити лица, застанали по залез на чакълест бряг на езеро. Към нея има само кратък надпис: „В района на Нарва. 2026“. Нарва е третият по големина град в Естония, с преобладаващо рускоезично население, и лежи на едноименната река, която играе ролята на естествена граница с Руската федерация. На отсрещния бряг е руският Ивангород.
Публикацията излезе в основния канал на звеното, който има над 238 000 абонати, без изявление, призиви или обяснение. Украинското издание Dialog.UA го представи още същата вечер като заплаха към Естония. До вечерта на 28 септември естонските институции не бяха реагирали на нея.
Снимката не позволява надеждна геолокация, но съдържа няколко ориентировъчни белега. Зад отсрещния бряг се вижда силния отблясък на ниско залязващо слънце, което значи, че камерата е насочена на запад, ако кадърът не е огледално обърнат. Ако водоемът действително е Нарвското водохранилище, тази посока прави източния, руски бряг по-вероятно място на заснемане. Широката и спокойна водна площ, ниският и равен хоризонт с непрекъсната горска ивица, крайбрежна растителност и насипи от светъл трошен камък отговарят на брега на водохранилище или друг регулиран водоем, но не са уникални за района на Нарва. В кадъра няма сграда, пътен знак, електропровод, характерен релеф или друг обект, който да позволи точно сравнение с карта. Не е известна и датата на заснемане, от която зависи точната посока на залеза. Поради това кадърът не е геолокиран, но видимите белези по-скоро подкрепят, отколкото изключват хипотезата, че е заснет от руската страна на водоема.
Надписът остава верен и за двата бряга на реката. Околностите на Нарва се простират и от руската страна, в Ленинградска област, а едноименното водохранилище, изкуствено езеро южно от града, заема 191 кв.км, от които около 40 кв.км. попадат от естонската страна на границата, а останалата е руска. Снимка, заснета изцяло на руска земя, би носила същия надпис със същата фактологична точност.
Формата на надписа идва от собствения архив на канала. На 24 септември „Русич“ публикува кадри с текст „Край Станица Луганска. Юни 2014“ от първото лято на войната в Донбас, когато неонацистката групировка воюваше на страната на сепаратистите от т.нар. „Луганска народна република“. На следващия ден излезе друг, озаглавен „Зимно, от архива“, а по-рано на 28 септември още един, придружен само от „2014 година“. Годината в тези надписи насочва към миналото. Под снимката от Нарва стои текущата година, а естонският град заема мястото, което 12 години по-рано заемаше Станица Луганска.
„Русич“ възниква през 2014 г. около петербургския неонацист Алексей Милчаков и използва неонацистка символика, включително коловрат, славянски вариант на свастиката, и то съвсем открито. През 2014-15 г. групата воюва в Донбас, по-късно е свързвана с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, а през април 2022 г. се връща в Украйна, където участва в операциите в Харковска област. Министерството на финансите на САЩ я добави към своя санкционен списък през септември 2022 г. като „неонацистка паравоенна група, участваща в бойни действия заедно с руската армия в Украйна“. Попада още под санкциите от Европейския съюз и Обединеното кралство.
Един от епизодите през 2014 г. стигна до европейски съд. На 31 август апелативният съд в Хелзинки намали от доживотен затвор на 12 години и 6 месеца присъдата на Войслав Торден, по-рано Ян Петровски, един от командирите на „Русич“. Той беше признат за виновен по 3 от общо 4 обвинения във военни престъпления при засада срещу колона на украинския доброволчески батальон „Айдар“, изтегляща се от Луганска област през септември 2014 г. Според съда бойците на отряда издигат украинско знаме на КПП и откриват огън по колоната, когато тя спира. Загиват 22 украински военнослужещи. Торден смята да поиска от Върховния съд на Финландия да преразгледа присъдата по обвинението, свързано с използването на знамето.
Около Милчаков по-рано този месец възникна друга неяснота. На 14 септември политологът Аслан Рубаев и военният кореспондент Юрий Котенок писаха в Telegram, че Милчаков вероятно е загинал, като и двамата допуснаха, че това може да се окаже невярно. Каналът на „Русич“ отговори с думи, приписани на Аугусто Пиночет, които чилийският диктатор очевидно никога не е изричал: „По-малко вярвайте на онова, което се пише в Telegram“. Руски и украински издания свързаха слуха със съименника му генерал-лейтенант Сергей Милчаков, командващ 51-ва общовойскова армия, за когото се предполагаше, че е загинал при удар срещу щаба на армията в Донецк към края на август. Официално потвърждение за това все още няма. Каналът не е публикувал нищо, което да потвърждава смъртта на Алексей Милчаков, и продължава да излиза ежедневно.
Естонската граница не е ново направление за „Русич“. В началото на декември 2022 г. каналът поиска от последователите си данни за армейските части в Литва, Латвия и Естония, за военнослужещи, близките и личните им автомобили, както и за маршрутите на патрулите, местата на граничните постове и системите за наблюдение. Призивът събра повече от 60 000 преглеждания. Източници на The Guardian допуснаха, че Кремъл губи контрол над подобни крайнодесни формирования и че те могат да нападнат страна от НАТО.
Нарва беше тема на рускоезични канали в Telegram и по-рано тази година. През февруари анонимен канал под зелено-черно-бяло знаме започна да разпространява призиви за автономия на окръг Ида-Виру, в който е Нарва, както и за саботаж и въоръжаване в името на „Нарвска народна република“. Въпреки че е създаден през юли 2025 г. до началото на март оставаше почти незабелязан. След като платформата Propastop, която следи пропагандните кампании срещу Естония, го описа на 11 март, преглежданията на отделни публикации скочиха от стотици до десетки хиляди. Марта Тууле от Службата за вътрешна сигурност на Естония (КАПО) определи съдържанието като част от кампания за дезинформация, която цели да всее объркване и отслаби сплотеността на обществото. Министърът на външните работи Маргус Цахкна заяви: „Нарва винаги ще бъде естонски град“. Министърът на вътрешните работи Игор Таро нарече случая учебникарски пример за нещо, направено от нищо.
Седмица преди последната публикация на „Русич“, на 21 септември, Институтът за изследване на войната (ISW) описа хипотетичен сценарий на ограничено руско нахлуване в Естония с цел превземането на Нарва. В сценария руски агенти, които вече се намират в града, окупират ключови сгради, сред които сградата на градската управа и музея, и обявяват „Нарвска народна република“. Малки отряди от Силите за специални операции и масирано използване на дронове, включително такива с управление по оптичен кабел, трябва да попречат на Естония и съюзниците ѝ да изпратят подкрепления. Целта в модела е политическа криза в НАТО и изпитание на член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана. Авторите подчертават, че текстът не е нито прогноза, нито оценка на руските намерения.
Временни ограничения от руската страна на реката въведе Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Ленинградска област в периода 16-26 септември. В Кингисепски и Сланцевски район беше въведена 5-километрова ивица по държавната граница, в която се забраняват нощното придвижване извън населените места, ловът и носенето на огнестрелно оръжие, а малките плавателни съдове не можеха да излизат на участък от река Нарва. Официалната цел беше да се предотвратят нарушения на граничния и миграционния режим и да се опазят водните биологични ресурси. Андрис Вилтсин от Полиция и гранична служба на Естония коментира, че Русия въвежда подобни мерки от време на време: „Това не е рутина, но и не е нещо особено извънредно“. Игор Таро припомни очаквания нов кръг на принудителна мобилизация и посочи, че нищо не може да се изключи.
Снимката на „Русич“ не променя военната обстановка край Нарва: тя не назовава част, дата или конкретно място, което може да бъде проверено. Ограниченията на ФСБ изтекоха точно два дни преди публикацията, а Игор Таро допусна тя да има връзка с мобилизацията. Хипотетичният сценарий на ISW започва с агенти, които вече са внедрени в града, и самопровъзгласена „република“, а не със струпване на големи сухопътни сили по границата. Историята с „Нарвска народна република“ показа как анонимен канал с малко над 700 абонати се превръща за седмици в международна новина, щом медиите го забележат. Кадърът на „Русич“ идва в същата година, с името на същия град и от група, която 4 години по-рано вече търсеше сведения за естонските гранични постове. Двусмислието вече има последици: украинско издание разпространи кадъра като заплаха към Естония, макар в него да няма нищо, което да го поставя от естонската страна на реката.
Подписът е разположен като самото водохранилище, от двете страни на границата: прочетен като заплаха, той остава верен и за кадър, заснет изцяло на руска територия. По всяка вероятност Естония ще продължи линията, очертана от Таро през март, и ще се въздържа от официална реакция спрямо руските провокации. Прогнозата, че снимката ще остане еднократна публикация в канала, би се оборила, ако „Русич“ последва публикацията с нов призив за сведения за граничните постове на Естония, какъвто отправи преди 4 години или ако снимката бъде геолокирана на естонска територия – сценарий, който според анализатори остава слабо вероятен.
