Руски свързочник пет месеца е насочвал украинските удари по собствената си бригада

🇺🇦🕵️🇷🇺 Лейтенант Лев Ступников, 26-годишен началник на свързочната служба на батальон от руската 36-а мотострелкова бригада към 29-та гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг е предава координати, честоти и бойни планове от февруари до юли 2024 г. на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, с което е отговорен за ликвидирането на 300 руски военнослужещи. После преминава фронтовата линия пеша и сега служи в Руския доброволчески корпус (РДК), който се сражава на украинска страна. The Wall Street Journal публикува неговата история в разследване на Матю Лъксмор, основано на интервюта със Ступников и хората, ръководили работата му, видеокадри и кореспонденцията им, както и на официални руски документи.

Ключът към случая е самата длъжност, която заема. Ступников завършва Военната академия по свързочни войски „Будьони“ в Санкт Петербург и през април 2023 г. получава лейтенантско звание заедно с още 450 курсанти от випуска си, два месеца преди редовното дипломиране. Назначават го в батальон, натоварен с превземането на Вугледар, бастион на украинската отбрана в южната част на Донецка област, и от ноември той е на фронта. Задачата му е командирите да имат връзка с поделенията си и да получават изображения от разузнавателни дронове и камерите за наблюдение. Така през ръцете му преминава почти всичко, което батальонът знае за себе си: къде са хората, на какви честоти се свързват и комуникират и какво предстои. Според вестника той е подавал на украинците и честоти, и планове за придвижване, а камерите, насочени към украинска територия, е изключвал.

Контакт установява не той, а майка му. Татяна Янцен, 49-годишна служителка в офис, участвала в протести срещу Путин, пише през февруари 2024 г. на Дмитро Карпенко, програмист, който работи в тясна връзка с ГУР. Карпенко поддържа мрежа от информатори в Руската федерация с криптирани платформи и получава известност със своите интервютата с руски пленници в YouTube, а през октомври 2023 г. обявява награда от 250 000 рубли (2700 долара), за военнослужещи от другата страна, готови да предоставят сведения. Когато майката му казва какво е направила, Ступников изпраща на Карпенко съобщение в WhatsApp с име, звание, местоположение и номер на батальона и бригадата. Пари отказва.

Първият удар идва още същия месец. В мразовита февруарска утрин Ступников докарва камион до края на поле, където от няколко дни пехотинци, санитари и офицери се подготвят за настъплението към Вугледар, а след него пристига колона с висши офицери, дошли да наблюдават ученията. Координатите на полето вече са у украинския му контакт. Той снима строя, като държи телефона до гърдите си, и пише: „Тук трябва да има между 120 и 150 души“. Отговорът е „Отдалечи се“, а минута по-късно, с главни букви: „ТРЪГВАЙ“. Ступников се оплаква от стомашни болки, иска от шофьорите влажни кърпички и се скрива в близката гора. Взривната вълна от ракетния залп го събаря на земята. Вечерта той докладва за 68 убити и 60 ранени. Сред убитите са 10 офицери, включително командирът на бригадата полковник Гусейн Мусаев. На въпроса за снимка от мястото отговаря: „Има само месо“.

Описанието съвпада по месец, бригада и обстановка с удара от 20 февруари 2024 г. по полигона край село Трудивске, в близост до Волноваха, където 3 роти на 36-а бригада са строени в очакване на командващия 29-а армия генерал-майор Олег Моисеев. Тогава Би Би Си и „Медиазона“ преброиха поименно най-малко 60 загинали, а губернаторът на Забайкалски край Александър Осипов обяви 16 и описа по-високите цифри като преувеличени. Медиите в Москва свързаха името на Ступников с този удар още през септември 2025 г. след двучасовото му интервю при Карпенко. По това време RT цитира оценка на военни, според която са загинали над 200 души заради него. Руската и американската версия се разминават в броя на загиналите, но и според двете ударът е насочен отвътре.

Следват още удари. През май 2024 г. по негови сведения е поразена сграда, в която са разквартирувани две щурмови групи, и според вестника там загиват 20 души. След един от ударите контраразузнаването проверява телефоните на военните в частта и започва да търси информатор, но Ступников успя да скрие апарата, по който разговаря с украинците. По думите му пред изданието работата му е била „постоянно, безкрайно напрежение“.

През юли 2024 г. маршрутът за бягство е готов. Ступников, Карпенко и украински разузнавачи го уточняват с криптирани приложения. В нощта на преминаване оператори в подземен бункер го проследяват в реално време с дрон. За около 40 минути той минава през минирания терен на север и стига до горски пояс под контрола на украинската 72-ра бригада. Войниците насочват оръжията си към човека в руска униформа и искат паролата. Той отговаря с уговореното „магазин за фъстъци“ и е отведен. Със себе си носи смартфон с паролите за множество канали за връзка, чрез които украинците след това месеци наред наблюдават в реално време изображенията от около 10 дрона и камери за наблюдение на врага. С други думи руската армия не е променила данните за достъп дори след като офицерът, който е разполагал с тях, е изчезнал от позициите си.

Ступников стига и до извода, който вестникът поставя в центъра на разказа: най-сигурното място за руски военен, преминал на другата страна, е самата Украйна. Има един показателен пример. Максим Кузминов, руски пилот на вертолет, който през август 2023 г. дезертира с Ми-8, през февруари 2024 г. беше намерен застрелян в подземен гараж във Вилахойоса, Испания, където живееше под чуждо име. Ступников остава и приема предложението на Денис Капустин да стане свързочник на Руския доброволчески корпус. Корпусът е създаден през август 2022 г. от руски националисти и действа в структурата на ГУР. Той провежда военни операции в Брянска и Белгородска област, а WSJ го описва и като крайнодясна политическа организация, която иска свалянето на Путин.

През февруари 2025 г. майка му и 16-годишната му сестра тръгват с по една раница и куфар към Молдова, откъдето пеша пресичат границата с Украйна. Дотогава Янцен месеци наред приема обаждания от военни, които искат да убеди сина си да се предаде, ако е жив. Тя влиза в ролята на отчаяна майка и само повтаря, че властите са тези, които трябва да го открият. Съпругата му Лиза, с която е заедно от юношеските години, отказва да напусне Русия. Тя го обвинява, че е предал страната и брака им, поради което прекъсва връзка с него. През септември 2025 г. вече като бивша съпруга, тя разказва пред RT, че с майка му открито са били против войната, но за предателството тя не е знаела.

Стойността на Ступников за Украйна не се крие в смелостта му, а в длъжността, която е заемал. Пехотният офицер вижда своята рота, а свързочникът на батальона вижда всичко, което батальонът знае за себе си. Затова един човек е могъл да даде координатите на строя, честотите и плановете, а след бягството си да осигури на врага месеци наред достъп до дроновете на собствената си армия. Вестникът описва мащаба на дейността, от която този случай е част: украинските агенти поддържат криптирана връзка с хиляди руснаци – от домакини край военните заводи до войници на предната линия. Ако случаят наистина е вдъхновил и други, както пише вестникът, това ще проличи в руските съдилища: в нови задочни присъди за държавна измяна. Самият Ступников преценява постъпката си според думите на клетвата:

„Предал ли съм клетвата си? Заклех се да защитавам свободата, независимостта и конституционния ред. Но Путин унищожи и трите“.