Тръмп заплаши с край на режима в Техеран: Нова размяна на удари между САЩ и Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп заяви днес, че Ислямска република Иран „вече няма да съществува“, ако САЩ бъдат „принудени“ да подновят войната, докато в същото време обвини Техеран в нарушаване на примирието чрез нападения срещу кораби в Ормузкия проток.

Заплахата идва, след като американските военни съобщиха, че по-рано днес са поразили „множество“ цели в пореден реципрочен отговор на ударите по корабоплаването в Ормузкия проток.

„Американски самолети току-що удариха ирански складове за ракети и дронове, както и крайбрежни радарни системи, заради отново нарушеното Споразумение за прекратяване на огъня!“, написа Тръмп в Truth Social.

„Възможно е да настъпи момент, в който повече няма да можем да бъдем разумни и ще бъдем принудени да довършим по военен път работата, която започнахме много успешно. Ако това се случи, Ислямска република Иран вече няма да съществува!“, добави Тръмп.

Заплахата увисва над крехко примирие, постигнато след прекратяването на огъня от 8 април, сложило край на 40-дневната съвместна кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари, както и меморандумът за разбирателство от 14 юни, финализиран с посредничеството на Пакистан и обявен от Исламабад. Именно първия документ Тръмп нарича нарушен; именно на втория се позовава Техеран.

Реципрочната размяна

По данни на CENTCOM ударите са отговор на иранска атака с дрон срещу петролния танкер Kiku, плаващ под панамски флаг с около два милиона барела суров петрол. Поразени са общо 10 цели „на различни места в и около Ормузкия проток", които включват наблюдателна инфраструктура, комуникационни системи, системи за ПВО, складове за дронове и способности за полагане на морски мини. Ирански медии съобщиха за серия експлозии в районите Сирик и Кешм в южната част на страната.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – обозначен като чуждестранна терористична организация от април 2019 г. – отвърна с твърдение, че САЩ са нарушили примирието, и обяви „съвместен" отговор, при който военноморските и въздушно-космическите сили са нанесли удари с ракети и дронове по американски бази в Кувейт и Бахрейн. В изявление, цитирано от Press TV, IRGC заяви, че е „унищожил осем важни военни обекта" в базата Али ал-Салем в Кувейт и базата на Пети флот на ВМС на САЩ в Бахрейн, като предупреди, че всяко следващо американско действие ще получи „съкрушителен отговор".

Твърденията на иранската страна остават непотвърдени. Кувейтската армия обяви единствено, че силите ѝ са „ангажирани с отразяване" на атаки с ракети и дронове. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн, където е базирано командването на Пети флот, задейства сирени за въздушна тревога и призова местните жители да се насочат към най-близкото укритие. Американски служител сподели пред Reuters, че няма данни за жертви или сериозни щети по американски обекти в региона.

Размяната следва вече установен модел: иранско нападение срещу корабоплаването → американски удар в отговор → ирански отговор по бази в Залива → взаимни заплахи за ескалация.

В отговор на ирански удар по контейнерния кораб Ever Lovely, в петък САЩ атакува цели в Иран, който от своя страна отвърна с удари по цели в Персийския залив. Бахрейн съобщи за атака с дронове и обвини Техеран, че „саботира мирните усилия". Цикълът се превърна в рутина на едно примирие, което нито една от страните не смята да спазва изцяло, но и двете предпочитат пред открита, пълномащабна война.

Корабоплавателни пътища под обстрел

В сърцевината на конфликта стои не пълното затваряне на Ормузкия проток, а контролът върху търговския трафик. След 28 февруари свободното преминаване на практика спря: Иран обвърза транзита със собствено разрешение, а САЩ наложиха военноморска блокада за кораби, акостирали в ирански пристанища, което моментално оскъпи световните енергоносители.

Впоследствие Техеран превърна разрешителния режим в източник на сериозни приходи. IRGC внедри такса за преминаване, варираща според тонажа и товара, като отделни плавателни съдове бяха принудени да плащат до 2 милиона долара в криптовалута или китайски юани. През май схемата бе институционализирана чрез създаването на държавно Управление на протока на Персийсийския залив.

Меморандумът от 17 юни не премахна тези тарифи, а само ги замрази за срок от 60 дни чрез американския генерален лиценз (General License X), задължавайки Иран да осигури безплатно преминаване. Какво ще се случи след изтичането на този прозорец обаче остава в правен вакуум. Формулировката в документа позволява на Техеран да определя „бъдещото администриране на морските услуги“ в диалог с Оман – пасаж, който Иран тълкува като право да събира такси под прикритието на „услуги по корабоплаването“.

Срещу тази перспектива обаче се оформи широк фронт: Маскат категорично отхвърли въвеждането на каквито и да е налози в международния път, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон няма да допусне подобен прецедент в окончателното споразумение, а арабските монархии от Залива отказаха да признаят иранския суверенитет над протока.

Поради това трафикът се възстановява изключително бавно. Допълнителен проблем е разминирането: според разузнавателни доклади Иран е изгубил дирите на част от собствените си морски мини (около 80 все още не са открити), което прави трасето рисково (едва 70 потвърдени транзита към 24 юни). На този фон, на 27 юни Съвместният морски информационен център (JMIC) под командването на ВМС на САЩ отвори алтернативен двупосочен коридор край бреговете на Оман, което е директно предизвикателство към иранските претенции.

Икономическата преса

Въпреки ескалацията цените на петрола спаднаха рязко с надеждата, че трафикът през Ормузкия пролив ще се нормализира – пазарен сигнал, че инвеститорите тълкуват размяната като управляема, а не като прелюдия към нова война.

Икономическият натиск над Иран се развива паралелно. Галопиращата годишна инфлация, която нарастна от 68% през февруари до 88,6% сега, е резултат от доскорошната блокада на иранския петрол и самата война. Именно тази икономическа криза принуди Техеран да търси договорка. В същото време обаче същият този натиск засилва мотивацията на страната да наложи такси върху чуждите кораби: за икономика, изолирана от международните пазари, транзитните мита са един от малкото останали източници на свежи приходи.

Оттук накъде?

Зад реториката за „смяна на режима“ конфликтът между САЩ и Иран се свежда до нещо съвсем прагматично – контрола и таксуването на морския трафик през Ормузкия пролив. Техеран няма намерение да го блокира изцяло, а иска да го превърне в постоянен източник на приходи, упражнявайки суверенен контрол върху 20% от глобалните доставки. Този ирански диктат предвижда въвеждане на тарифи според тонажа, разплащания в юани и криптовалути, както и право на вето върху преминаването на отделните кораби.

Вашингтон обаче категорично оспорва тези претенции и вече отговори с отварянето на алтернативен коридор край Оман, който да заобиколи ултиматумите на Техеран. В този контекст меморандумът от 17 юни въобще не решава фундаменталния спор, а просто го замразява под формата на 60-дневен безплатен прозорец.

Когато това договорено време изтече, Техеран ще се окаже притиснат между острата си нужда от финансови постъпления и категоричния отказ на САЩ, Оман и монархиите от Залива да признаят неговите претенции. Дипломатическият часовник вече тиктака, а крайният изход от кризата няма да бъде решен от заплахи в Truth Social, а от това кой реално ще наложи контрол над навигацията в минираните води след края на временното споразумение.