310 украински дрона са във въздушното пространство на Русия.

🇺🇦✈️🇷🇺 Според Telegram канала „Drone Bomber“, който се позовава на руски мониторинг групи, преди час над западните и южните райони на Русия са засечени около 310 украински ударни дрона. Публикуваната карта очертава четири основни направления на полет – северно, централно, източно и южно. Сведенията за числеността, маршрутите и целите ще получи потвърждение утре сутринта от Генералния щаб на ВСУ, Министерство на отбраната на Руската федерация и регионалните власти.

Анализът на векторите съпоставя направленията с вече документирани украински удари по индустриална и военна инфраструктура в дълбочина на руска територия от началото на 2024 г. насам и очертава вероятния списък от приоритетни цели.

Северното направление преминава през Псковска, Тверска и Смоленска област към московския индустриален пояс. По тази ос се намират множество стратегически обекти, сред които авиобаза „Псков-Кръсти“ – базата на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия и транспортни самолети Ил-76, поразено през август 2023 г., както и летище „Мигалово“ в Тверска област – ключова база на 12-а военно-транспортна авиодивизия. В същия сектор попада склад за боеприпаси „Торопец“, ударен през септември 2024 г. с регистрирани продължителни вторични детонации. Сред потенциалните цели е и Московската петролна рафинерия в Капотня, собственост на „Газпром нефт“, която вече беше атакувана през 2024 г. и доведе до временно спиране на първичната преработка.

Централният вектор обхваща Брянска, Калужка, Тулска и Рязанска област – ключов логистичен и индустриален район за руските операции в Донбас и Курска област. В Брянска област се намира депото „Карачев“, ударено през октомври 2024 г. Тула е дом на КБ „Приборостроене“, производител на системите „Панцир-С1“ и „Корнет“, а предишни удари по индустриалната зона на града през 2024–2025 г. са свързани с натиск над производството на средства за ПВО. Калужка област се превърна в алтернативен логистичен център за реактивни горива след атаките срещу мощности в Рязан и Москва. По посоката се намират и два стратегически обекта – рафинерията „Рязан“ на „Роснефт“, една от най-големите в Русия, и летище „Дягилево“, използвано от тежки бомбардировачи Ту-22М3 и Ту-95МС, атакувано за първи път през декември 2022 г. и повторно през 2024 г.

Източният вектор, преминаващ през Воронежка и Липецка област, е концентриран основно над инфраструктура на руските въздушно-космически сили. Летище „Балтимор“ край Воронеж служи като основна база за фронтови бомбардировачи Су-34, а след удари през 2024 г. част от авиационния парк беше прехвърлен към летища в по-дълбокия тил. Тук се намира и Воронежкият авиационен завод (ВАСО), производител на Ил-112В и компоненти за Ил-96. На изток е разположен Липецкият авиационен център – основната школа за пилоти на Су-34, Су-35 и МиГ-29, чието евентуално поразяване може да окаже влияние върху подготовката на летателния състав. В същия сектор се намират и жп възлите Лиски и Грязи, обслужващи снабдяването на Южния военен окръг.

Южният вектор е разделен на два подсектора. Първият преминава през Ростовска област откъм окупираните части на Донецка област. Ключови обекти там са авиобаза „Морозовск“, използвана от 559-и бомбардировъчен авиополк със Су-34 и атакувана през април 2024 г.; летище „Милерово“, където е базиран изтребителен полк с МиГ-29; както и логистичният възел Каменск-Шахтински, който обслужва жп доставки до групировките „Юг“ и „Център“. В същото направление попада и Таганрог с авиакомплекс „Бериев“ – единствения производител на самолети за далечно радарно откриване А-50.

Вторият южен подсектор преминава над Азовско море към Краснодарския край. Потенциалните цели включват рафинерии „Славянск на Кубан“, „Афипски“, „Туапсе“ и „Краснодар“, които от три години насам често присъстват в украинския списък с успешно поразени цели. В района се намират още авиобазите „Ейск“ и „Кримск“, както и Новоросийск – основна база на Черноморския флот след изтеглянето на голяма част от корабите от Севастопол, както и ключов нефтен терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум и петролният комплекс „Шесхарис“.

Според анализа разпределението на четирите направления показва координиран модел на натоварване на руската противовъздушна отбрана с едновременно насочване към летища на фронтовата и стратегическата авиация, складове за боеприпаси, петролна инфраструктура и военноморски обекти в множество географски отделени райони. Този подход цели не пробив на единичен сектор, а едновременно изчерпване на наличните ресурси на ПВО, включително ракети и оператори. Аналогичен модел беше наблюдаван при мащабните удари през 2025 г.

Очаква се в сутрешните часове на 22 май 2026 г. да бъдат налични три основни източника за оценка на реалния мащаб на атаката – официалното съобщение на Министерство на отбраната относно броя на прехванатите БЛА, публикациите на губернаторите за евентуални щети и брифингът на Генералния щаб на ВСУ за резултатите от операцията. Ако данните за 310 използвани дрона се потвърдят, това би представлявало една от най-мащабните и географски разпръснати украински въздушни операции от началото на годината.