Тръмп обмисля подкрепа за въоръжени групи срещу иранския режим

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля оказването на подкрепа за групировки в Иран, които са готови да вдигнат оръжие срещу режима, съобщиха американски служители пред Wall Street Journal. Този ход може да превърне иранските фракции в сухопътни сили, ползващи подкрепата на Вашингтон.

В неделя Тръмп е разговарял с двама кюрдски лидери в Ирак, Масуд Барзани и Бафел Талабани, като според официални източници продължава да държи връзка с други местни водачи, които могат да се възползват от слабостта на ислямския режим в Техеран, за да постигнат напредък.

Кюрдите разполагат с хиляди бойци по протежение на иранско-иракската граница и контролират ключови райони, които могат да бъдат решаващи за хода на войната. Освен това иракските кюрди поддържат тесни връзки с кюрдското малцинство в Иран.

Масуд Барзани, лидер на Демократическа партия на Кюрдистан (KDP) и ключова фигура в автономния регион на Ирак, представлява традиционното крило на кюрдското движение, което от десетилетия балансира между амбициите за автономия и сложните отношения със съседните сили като Турция. Под ръководството му Ербил поддържа значителни военни сили „Пешмерга“, които се считат за една от най-организираните и боеспособни структури в региона. Ангажирането на Барзани от страна на Вашингтон е стратегически ход, който има за цел да използва международния му авторитет и влиянието над кюрдските общности в пограничните райони, което би могло да послужи като мост към иранската опозиция в провинциите Кюрдистан и Западен Азербайджан.

От друга страна, Бафел Талабани, президент на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK), ръководи фракция, традиционно поддържаща по-тесни връзки с Багдад и Техеран. Неговото включване в разговорите с Тръмп е сигнал за рязка промяна в динамиката, тъй като PUK държи под контрол ключови райони по протежение на източната граница на Ирак, които са от критично значение за евентуални логистични операции или оказване на натиск върху ислямския режим. Въпреки че в миналото настоява за избягване на конфликти и ескалация в региона, сегашното му участие в разговорите подсказва, че отслабването на позициите на Техеран може да пренареди приоритетите дори на най-прагматичните играчи в региона в търсене на нов политически баланс.

Източник, запознат с разговорите, ги определи като „чувствителни“ и отказа подробности относно тяхното съдържание. Друг източник посочи, че те са кулминацията на месеци задкулисно лобиране на израелския премиер Бенямин Нетаняху. В продължение на десетилетия Израел поддържа тесни връзки в сферата на разузнаването, отбраната и сигурността с кюрдите в Сирия, Ирак и Иран.

„Общото мнение, и със сигурност това на Нетаняху, е, че кюрдите ще излязат на преден план, че ще се вдигнат на бунт“, заяви висш служител. Нетаняху, който е неуморим в призивите за смяна на иранския режим, първи е защитил каузата на кюрдите по време на среща с Тръмп в Белия дом.

„Когато дойде за първи път и разговаря с Тръмп в продължение на часове, човек би си помислил, че Нетаняху е планирал всичко до последния детайл“, впечатлен е служителят. „Той имаше план за наследник на властта. Беше пресметнал всичко за кюрдите: две групи тук и там, точно толкова хора ще се вдигнат на бунт“.

Запитана конкретно за разговорите на Тръмп с кюрдите, прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отказа да коментира подробности: „Президентът Тръмп държи връзка с много съюзници и партньори в региона през последните няколко дни“, заяви тя пред Axios.

В неделя Партията за свобода на Кюрдистан, иранско-кюрдска опозиционна група, действаща в изгнание от Ирак, обвини режима в Техеран в провеждането на наказателна кампания с ракетни удари и атаки с дронове.

Броени дни преди началото на войната пет дисидентски кюрдски групи, също намерили убежище в Ирак, обявиха създаването на Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан за борба срещу Иран.

Кюрдите са най-голямото етническо малцинство в Ирак, както и едно от най-големите в Иран. Често биват описвани като най-голямата етническа група в света без собствена държава. Земите на техните прадеди обхващат Северна Сирия, Югоизточна Турция, Северен Ирак и Северозападен Иран.

Кюрдите управляват автономен регион в Ирак със столица Ербил. Историята му е белязана от десетилетна борба за самоопределение, преминала през периоди на кървави репресии и стратегически победи. След разпада на Османската империя и последвалото британско управление, кюрдите остават без своя държава, което води до поредица от въстания срещу централната власт в Багдад.

Повратна точка е кампанията „Анфал“ през 80-те години, по време на която режимът на иракския диктатор Саддам Хюсеин извършва геноцид, чиято връхна точка е химическата атака над Халабджа, при която загиват близо 7000 цивилни. Реалната автономия обаче се заражда след Войната в Персийския залив през 1991 г., когато САЩ и съюзниците налагат зона, забранена за полети, защитавайки региона от иракската армия. Това позволява създаването на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), което беше официално признато от новата конституция на Ирак през 2005 г. Днес регионът функционира като почти независима държава със собствена армия (Пешмерга), парламент и икономика, макар и да остава в сложни отношения с Багдад по въпросите за петролните приходи и спорните територии като Киркук.

Кюрдските бойци, наричани „Пешмерга“ („онези, които са се изправили пред смъртта“), имат десетилетия боен опит от ожесточените битки срещу Ислямска държава в Ирак и Сирия. Подобан група би могла да има решаваща роля и да добави ново измерение към американско-израелската въздушна кампания, започнала в събота.

По подобен начин, в отговор на атентатите от 11 септември 2001 г. САЩ не започнаха войната в Афганистан със сухопътна инвазия на американската армия. Вместо това те заложиха на операция на Специалните сили (т.нар. Green Berets) и ЦРУ, а основната ударна сила беше Северният алианс (Обединен ислямски фронт за спасение на Афганистан) – коалиция от въоръжени групи на етнически малцинства (таджики, узбеки и хазари), които от години се сражаваха срещу доминираната от пущуните власт на талибаните.

Кюрдите имат обтегнати отношения с Турция, която е ключов съюзник на САЩ и НАТО, което потенциално би могло да усложни ситуацията. „Президентът разговаря с всички. Разговаря с кюрдските лидери, разговаря и с Ердоган“, споделя източникът.

Обявеното сформиране на Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан доведе до напрежение и с група в изгнание, водена от престолонаследника Реза Пахлави.

Макар американските политици да смятат, че Нетаняху може би е надценил броя на кюрдите, които биха вдигнали оръжие срещу Иран, „това все пак не е за подценяване“, заяви служителят и добави: „Каква ще е ролята им в самата война или в следвоенен Иран, е въпрос над моята компетентност“.

Длъжностни лица посочиха, че Тръмп все още не е взел окончателно решение по въпроса, включително дали ще осигури въоръжение, обучение или разузнавателна подкрепа за групите срещу режима.