Украйна използва изкуствен интелект за координация на дронове в бойни действия

🇺🇦 Преди няколко вечери трио украински дронове прелетя под прикритие на тъмнината до руска позиция и реши помежду си кога и къде точно да нанесе удар. Тази атака е пример за това как Украйна използва изкуствен интелект (AI), за да позволи на рояци дронове да се координират помежду си докато атакуват руски позиции, което представлява иновативна технология, която предвещава бъдещето на войната.

Военни експерти твърдят, че т.нар. технология за „роене“ е следващата граница в безпилотните войни заради потенциала да позволи на десетки или дори хиляди дронове да бъдат използвани едновременно, за да надвият отбраната на дадена цел, било то град или отделен военен обект.

Според висш украински офицер и компанията, разработваща софтуера, Украйна провежда атаки с технологии за рояци дронове на бойното поле през последната година. Експерти отбелязват, че тези преди това неразкривани атаки са първото известно използване на рояци в бойни действия, което подчертава водещата позиция на Украйна в безпилотната война.

Технологиите за роене съчетават две нарастващи сили в съвременната война: AI и дронове. Армии и компании по цял свят бързат да разработят софтуер, който използва AI за свързване и контрол върху групи безпилотни летателни апарати, позволявайки им да комуникират и да се координират помежду си след изстрелването.

Но използването на AI на бойното поле поражда и етични опасения, че машините могат да бъдат оставени да решават съдбата на военнослужещи и цивилни.

Дроновете, използвани в скорошната украинска атака, са задвижвани от технология, разработена от местната компания Swarmer. Нейният софтуер позволява на рояци дронове да решават кой от тях да удари първи и да се адаптират, ако например един от тях остане без батерия, според главния изпълнителен директор Сергей Куприенко.

„Задаваш целта, а дроновете правят останалото. Те работят заедно, адаптират се“, сподели той.

Технологията на Swarmer е използвана за първи път от украинските сили за поставяне на мини преди година. Оттогава тя е използвана за атаки срещу руски войници, техника и инфраструктура, споделя украински военен офицер. Той заяви, че звеното му за дронове е използвало технологията на Swarmer над сто пъти, а други звена също разполагат с безпилотни апарати, оборудвани с този софтуер. Обикновено той използва технологията с три дрона, но други са я прилагали с до осем. Куприенко от своя страна отбеляза, че софтуерът е тестван с до 25 дрона.

Типична операция включва разузнавателен дрон и два други, носещи малки бомби, за да атакуват руски окоп, каза офицерът. Операторът задава на дроновете зона за търсене на вражеска позиция и командата да атакуват, когато тя бъде забелязана. Разузнавателният дрон начертава маршрута, който бомбардировачите да следват, а самите дронове решават кога и кой от тях ще пусне бомби над целта.

В тези мисии участват трима души: плановик, оператор на дрон и навигатор. Без AI софтуер щяха да са необходими девет души, каза офицерът. Използването на тази технология спестява време, но и освобождава личен състав за други задачи, добави той.

„Не е нужен отделен пилот за всеки дрон, един пилот може да работи с много дронове“, отбеляза Куприенко.

Това е помощ за Украйна, която се бори с противник като Русия, разполагащ с много по-голяма жива сила. По-малкият брой на операторите също улеснява координацията, а комуникацията между дроновете на близко разстояние намалява риска от намеса на врага в сигналите към тях.

Все пак украинските операции не достигат това, което мнозина биха сметнали за пълен рояк, каза Боб Толъст, изследовател в Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI), мозъчен тръст със седалище в Обединеното кралство. Това би могло да се опише като стотици дронове, движещи се заедно интелигентно и автономно реагиращи.

Все пак „дори малко ниво на автономно взаимодействие е впечатляващо“, допълни той. В същото време Swarmer се подготвя да проведе изпитания на рояк от над 100 безпилотни самолета.

Компанията, която е осигурила финансиране от американски инвеститори, е една от многото, работещи върху тези технологии. При визита в офиса ѝ миналата година, скрит в крайградска къща, двама млади инженери работеха на маса за пинг-понг, заварявайки платки и прикрепяйки компоненти към дронове. На друго място 3D принтер шумно изработваше нов компонент.

Отвън съсед косеше тревата си, сякаш не забелязваше какво се случва в съседство. Дроновете се товарят на превозни средства в гараж, далеч от погледа на минувачи.

САЩ, Китай, Франция, Русия и Южна Корея са сред държавите, развиващи технологии за рояци. Но експерти отбелязват, че не са знаели за редовното им използване в бойни действия, докато не са чули за украинските операции.

САЩ изследват технологията поне от 2016 г., когато изстреляха повече от 100 малки дрона от три изтребителя. „Микро-дроновете демонстрираха напреднали поведения на рояк като вземане на групови решения, адаптивно летене във формация и самовъзстановяване“, гласи съобщението на Пентагона след проведеното тогава изпитание.

През 2021 г. представители на израелската армия съобщиха пред местни медии, че са използвали рояк от малки дронове, за да локализират, разпознаят и атакуват терористични бойци в Газа.

Въпреки това изглежда израелската армия не е говорила за технологии за роене оттогава, което кара някои експерти да предполагат, че вероятно има затруднения с технологията. Израелската армия отказа да коментира.

За всички рояци дронове поддържането на стабилна и надеждна комуникация между БЛА вероятно е предизвикателство, каза Зак Каленборн, изследовател на безпилотни системи в Кралския колеж в Лондон.

В Украйна технологията на Swarmer се е сблъскала с начални проблеми. В един етап дроновете са започнали да обменят твърде много информация, което е претоварило мрежата, каза украинският офицер.

Технологията също така оскъпява дроновете. Това е недостатък за Украйна, тъй като изразходва голям брой безпилотни самолети. Страната е произвела над 1,5 милиона дрона само за миналата година, според правителствени данни.

AI се превръща във все по-важен инструмент за армиите и се използва все по-често в бойните действия, макар и предимно за анализ на данни или навигация. Но този възход поражда етични опасения за потенциала машините да вземат решения за живот или смърт без човешки надзор. ООН например призова за регулиране на смъртоносните автономни оръжия.

САЩ и техните съюзници изискват човек да бъде част от т.нар. „верига на поразяване“ според настоящите правила за ангажиране. Swarmer заяви, че човек в крайна сметка взема решението дали да натисне спусъка.

„Хората говорят за потенциала на рояците от дронове да променят войната от десетилетия. Но досега те бяха повече пророчество, отколкото реалност“, каза Каленборн.