Севернокорейската армия се трансформира на бойното поле в Украйна – защо Сеул остава безмълвен?

Пожарникар гаси горящите останки от неидентифицирана ракета, за която украинските власти твърдят, че е произведена в Северна Корея.
📸 Снимка: Vyacheslav Madiyevskyy/Reuters

🇰🇷⚔️🇰🇵 Когато Северна Корея изстреля няколко балистични ракети от своето източно крайбрежие през май, реакцията на Южна Корея беше мигновена. Едва няколко часа по-късно тя осъди действията на своя съсед като „сериозна заплаха“ за регионалния мир и сигурност, докато същото направиха Япония и САЩ.

Но само няколко седмици по-рано, когато севернокорейска ракета KN-23, проектирана да удря цели в Южна Корея, порази жилищна сграда в Киев и отне живота на 12 цивилни, Сеул не каза нищо.

Това мълчание е част от по-широка тенденция. Реакция не последва и когато Русия разположи зенитно-ракетна система, за да защити Пхенян, нито когато украинското разузнаване заяви, че руски инструктори обучават севернокорейски оператори на дронове на територията на КНДР – при положение че Ким Чен-ун вече беше изразил „безусловна подкрепа“ за руската агресия в Украйна.

Въпреки че двете Кореи технически все още са във война, напрежението между тях е високо, но сдържаната реакция на Сеул повдига въпроси дали той осъзнава напълно последствията от това, което мнозина описват като най-съществената военна трансформация на Пхенян от десетилетия насам, оформена в реални бойни действия на фронта в Украйна.

„Определено трябва да бъдем разтревожени. Но хората по природа избягват катастрофите или остават безчувствени към ужасите на реалността“, каза Чун Ин-бом, бивш командир от силите за специални операции на Южна Корея.

По данни на украинското военно разузнаване, Северна Корея предоставя около 40% от всички боеприпаси, използвани от руската армия във войната с Украйна. Страната рязко е увеличила производството на оръжие, като Москва плаща директно на Пхенян.

През есента на 2024 г. Северна Корея изпрати близо 12 000 войници в Курска област на Руската федерация, като оттогава контингентът се е увеличил. Още 6 000 войници са допълнени от 1 000 военни инженери, военна полиция, стотици железопътни специалисти, електротехници, строители на мостове, логистичен персонал и дори преводачи, съсредоточени основно върху възстановяване на разрушения от бойните действия регион.

Това военно партньорство с Москва е от огромна стойност за режима на Ким Чен-ун, заяви пред The Guardian заместник-ръководителят на украинското военно разузнаване генерал-майор Вадим Скибицки.

„Севернокорейската армия получи нови боеприпаси. Войниците ѝ придобиха опит в съвременен конфликт. Никоя друга армия в региона, нито Япония, нито Южна Корея, нито други, не е взела участие в модерна война между две мащабни редовни армии.“

Идеологическата дисциплина на севернокорейските военнослужещи излезе наяве през януари, когато Украйна плени двама ранени севернокорейски войници.

„Бяхме шокирани. Те бяха като биороботи. Опитаха се да се самоубият, захапвайки собствените си вени“, спомня си Скибицки. На въпрос дали иска да се върне у дома, единият от тях отговаря: „Да, защото ще ме приемат като герой. Воювах в съвременна война.“

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун и руският президент Владимир Путин на церемония по посрещане в Пхенян, 19 юни 2024 г.
📸 Снимка: Vladimir Smirnov/AFP via Getty Images

Севернокорейските войници се учат на тактики на общовойскови бой, боравене с разузнавателни и ударни дронове, системи за електронна война и други технологии, които преди това не са били познати на армията на КНДР.

Москва предаде усъвършенствани оръжия и помогна за подобряване точността на балистичните ракети KN-23, които оттогава се насочват все по-често към украинските градове, включително Харков.

През юни украинският президент Володимир Зеленски отправи недвусмислено предупреждение директно към Южна Корея: „Това трябва да бъде адресирано сега, а не когато хиляди модерни дронове Шахед и балистични ракети започнат да застрашават Сеул и Токио.“

Но съчетание от стратегически, икономически и политически фактори възпира Сеул от активна позиция, твърди д-р Ян Ук, експерт по отбрана в Института за политически изследвания „Асан“ в южнокорейската столица.

Признаването на севернокорейския боен опит като пряка заплаха за Сеул би породило натиск за по-твърд вътрешен отговор, включително евентуални доставки на оръжие за Украйна, които все още са силно непопулярни сред местното общество.

„Особено след събитията през декември, чиновниците в отбраната са изключително предпазливи. Страхуват се от политическа атака и предпочитат да си останат в сянка, далеч от общественото внимание и медиите“, сподели Ян, визирайки проваления опит на тогавашния президент Юн Сук Йол да наложи военно положение.

Ян предупреди, че Русия работи за интегриране на Северна Корея в дългосрочната си верига за военни доставки – партньорство, което може да преначертае военния баланс в Азия дълго след края на войната.

Някои експерти виждат мълчанието на Сеул като логично продължение на утвърдената политика на „стратегическа нееднозначност“ – отказ от участие в чужди конфликти, както и от излишното отчуждаване на влиятелни сили, особено такива с лостове върху Пхенян.

Икономическите съображения също тежат. Преди войната Русия беше сред основните търговски партньори на Южна Корея, а с оглед на митническите заплахи от Белия дом, новото правителство на Лий Дже Мьонг се фокусира над икономическо възстановяване и „прагматична дипломация“, което оставя малко пространство за конфронтация.

Вътрешната политика също играе роля. Демократическата партия на Лий подкрепя сближаването със Севера, което отразява как разделението на ляво и дясно е основано предимно на политиката спрямо КНДР, отколкото на западни прогресивни ценности. Гласове от левицата често повтарят, че Южна Корея не дължи нищо на Украйна.

Сблъсък между стари норми и нови заплахи

Част от бездействието в Сеул може да се дължи и на бюрокрацията. Чун посочи, че процесите по снабдяване и планиране понякога отнемат години, а съвременните заплахи еволюират в рамките на месеци.

„Имаме си работа със същество от ниво 10 – Супер Годзила. А бюрокрацията вижда само тигър“, обясни бившият военен командир. Той предупреди, че севернокорейците вече прилагат наученото на бойното поле. „Това трябва да е сериозен сигнал за събуждане.“

Скибицки споделя същото това безпокойство, като твърди, че военната доктрина на Южна Корея е остаряла и все още е ориентирана към епохата преди дроновете.

Попитан от The Guardian дали възприема севернокорейското разгръщане и боен опит в Украйна за заплаха от гледна точка сигурността, министерството на отбраната не коментира директните последици.

„Участието на севернокорейски военен персонал във войната в Украйна е грубо нарушение на Устава на ООН и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Република Корея осъжда категорично тези нехуманни и незаконни действия в партньорство с международната общност“, посочи говорител.

Остава неясно дали предпазливият подход на Сеул отразява изчислена дългосрочна стратегия или институционална парализа.

За Чун обаче сигналите са недвусмислени.

„Това е като приближаващ се влак с висока скорост“, обобщи той. „По-добре се махни от релсите или започни да се подготвяш, докато още имаш време.“