Вероятно сте го виждали и преди, не само в Газа, не само в тази война, но и във военни зони по света. Сред изкривения метал и разбитият бетон, то е там: плюшено мече. Меко, детско, абсурдно неуместно. Внушението е незабавно и интуитивно. Тук е загинало невинно дете. Играчката, полузаровена в прахта, е всичко, което е останало. Това е образ, предназначен да предизвика скръб, възмущение и обвинения.
Мрачната истина е, че войната е ужасяваща и невинните често страдат най-много. Смъртта на дете винаги е трагедия, независимо дали в Газа, в Израел, или където и да било другаде.
Но в Газа, както HonestReporting многократно е документирал, Хамас не само излага цивилни, включително деца, на опасност, но и манипулира разказа. Той завишава броя на жертвите сред цивилното население, особено този на жени и деца, като част от по-широка пропагандна война срещу Израел.
И това работи. Медиите са помогнали за осъществяването на тази стратегия, често като повтарят данните, предоставени от Хамас, без да ги поставят под въпрос, или още по-лошо, като използват образи, които налагат едностранчиво емоционално послание. Един от най-познатите примери е плюшеното мече в развалините.
Тези снимки обикновено се появяват скоро след израелски въздушни удари и се разпространяват бързо в международните новинарски агенции и социалните медии. Посланието е недвусмислено: тук е убито дете. Не е необходим надпис. Играчката казва всичко.
Един пример се появи в репортаж на BBC за експлозия в кафене в Газа, където се е намирал висш терорист на Хамас. Сред разрушенията, едно плюшено мече, почти неповредено освен малко прах, стоеше изправено и на видно място сред отломките. Внушението беше ясно. Но дали подобни изображения винаги са толкова автентични, колкото изглеждат?
Преглед на архивите на Getty Images, предоставящи снимки на основните световни новинарски агенции, повдига съмнения. В няколко случая плюшените мечета изглежда са били умишлено поставени.
На 21 януари 2025 г. докато жителите се връщаха по домовете си в Рафах по време на примирие, двама различни фотографи заснеха деца, които изваждаха червено плюшено мече от развалините. Надписите ги описват като спасяващи вещи. И все пак същото мече се появява в множество кадри, държано от различни деца, което повдига въпроси за това как е представена сцената.
Това не е изолиран случай. Снимка, направена на 6 октомври 2024 г. от Абед Рахим Хатиб за турската агенция Анадолу, показва плюшени мечета, поставени върху развалини в Хан Юнис. Надписът описва широко разпространени опустошения, причинени от израелски удари.
Същото мече, в почти идентична постановка, се появи отново в друга снимка на Getty, датирана от 1 декември 2024 г. Кредитирана на Саид Джарас от Middle East Images, тя е публикувана заедно с надписа: „Момичето, което ги е събрало, се опитва да запази радостта сред опустошението.“
По-широко търсене в архива на Getty за Газа показва подобни изображения отново и отново. Мечетата често са чисти, внимателно позиционирани и се открояват рязко на фона на сивите развалини около тях.
Нищо от това не означава, че децата не са жертви на война. Те са. Цивилните жертви се случват дори когато се вземат предпазни мерки. Но многократното появяване на внимателно поставени играчки трябва да повдигне въпроси. Не дали съществува трагедия, а как е представена и от кого.
Една картина струва хиляда думи. А кумулативният ефект от тези внимателно подбрани кадри е да изгради фалшив наратив. Такъв, в който Израел е представен като безразсъден или жесток, докато тактиките и отговорността на Хамас са пренебрегнати.
Този наратив се е наложил. Заглавия като скорошното „Войната срещу децата на Газа“ на The New Yorker показват колко мощни могат да бъдат тези изображения. Те заглушават фактите, подклаждат възмущение и затрудняват честното говорене за това, което наистина се случва.
Защото понякога, едно плюшено мече върху купчина развалини е по-убедително от истината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар