Донбас остава основната цел на новата руска офанзива

🇷🇺⚔️🇺🇦 С идването на пролетта руската армия увеличи съществено натиска по цялата линия на фронта. По данни на Министерството на отбраната на Украйна през февруари са отчетени 3274 бойни сблъсъка. През март те вече са 4270. По-голямата част от тях са в Донбас, който според военни и анализатори е основната цел на пролетно-лятната кампания тази година. Какви са шансовете им да осъществят замисленото – опитаха се да разберат кореспондентите на Радио Свобода и Донбас Реалии.

Основните усилия руската армия в момента са съсредоточени върху четири участъка от фронта: района на Новопавливка, Покровск-Мирноград, Торецк и Часив Яр. Предварителната цел е пълен контрол върху пътя, преминаващ по линията Покровск-Мирноград-Костянтиновка-Часов Яр, подчертава военният анализатор Сергей Грабски.

„Ако през март врагът успя да окупира 123 кв. км. украинска територия, то през април вече 150 или дори 160 кв. км. Като цяло темповете на настъплението спаднаха, въпреки че броят бойни сблъсъци и интензивността на огъня се увеличиха. Не помня бройката на бойните сблъсъци за денонощие да е достигала 270. Тоест, точно сега наблюдаваме доста висока интензивност на бойните действия. Така нареченото настъпление вече е в ход“, отбелязва експертът.

Според експерта от Центъра за отбранителни стратегии Виктор Кевлюк задачата за окупацията на Донбас е възложена на руската групировка войски „Юг“, която действа в оперативна зона от около 140 км и се състои от 6 общовойскови армии. Това са около 130 хиляди души личен състав, до 700 танка, 2400 бойни бронирани машини, 1500 оръдия, минохвъргачки и реактивни системи за залпов огън.

„Сега виждаме ескалация в Лиманско направление, виждаме активизация на противника в Торецко направление. Напредъкът в тези участъци от фронта трябва да създаде предпоставки за обхващане от северния и южния фланг на т.нар. пояс от крепости. Това са четири украински града: Славянск, Краматорск, Костянтиновка, Дружковка“, отбелязва Кевлюк.

Торецк. Часив Яр

Битката за Торецк продължава вече 11 месеца, а за Часив Яр – повече от година. През пролетта руската армия не успя да постигне сериозни успехи тук. Уличните боеве в двата града продължават и в момента. Според Грабски се приема, че в условията на градска среда често печелившо се оказва не качеството, а количеството. И точно това е основното предимство на руснаците – количествени показатели, как пробиват, как могат да напредват.

„Но и в Торецк, и в Часов Яр руснаците забуксуваха. Затова опитват да заобиколят агломерацията Покровск-Мирноград, осъзнавайки колко тежки сражения ги очакват напред. Опитват се да ни изтласкат както в Авдеевка, когато ни притиснаха от три страни и обстрелваха с артилерия, минохвъргачки, управляеми авиобомби, принуждавайки ни да отстъпим от този участък на фронта. Това е също, така да се каже, опция, която използват и смятат, че използват много успешно“, казва експертът.

Покровск. Мирноград

През пролетта Въоръжените сили на Украйна успяха не само да спрат бързия напредък на руската армия в района на Покровск, но и да извършат успешни контраатаки в някои участъци на фронта, по-специално в района на Пишчане и Шевченко.

Кевлюк смята, че този участък от фронта бързо придобива статут на второстепенен. Едва ли изтощената групировка войски „Център“, която настъпва тук, ще успее да превземе Покровск и Мирноград, въпреки че опитите продължават.

„41-ва армия, която настъпваше в направлението на главния удар към Покровск, имаше в състава си три бригади, от които не остана почти нищо. Но тези бригади се подхранват почти непрекъснато с ресурси, фактически направо от движение. Всяка бригада има полк за мобилизационен резерв, където се вливат човешки ресурси от други направления. Загубите изобщо не ги спират, дори при напредване от 100 метра за три дни“, отбелязва Кевлюк.

Лиман. Новопавловка

В Лиманското направление руската армия постигна известни успехи. През пролетта войските на окупатора успяха да разширят плацдарма на западния бряг на река Жеребец, настъпвайки паралелно на юг към Лиман и на запад към река Оскол. Още преди Великден те превзеха селата Катериновка и Новомихайловка.

„Това направление беше второстепенно за врага, но тъй като им се получава, е напълно възможно 25-а армия да развие успеха точно тук, пробивайки към село Степное и по-нататък към Борова“, отбеляза Кевлюк.

Освен това руската армия се стреми да достигне административните граници на Днипропетровска област, до която от село Котляровка, където сега се водят боеве, им остават около 2,5 км.

„Това е изключително политически ход, политически жест, защото от военна гледна точка тук не става въпрос за някаква стратегия. Да предположим, че пробият до границата на областта – след това ги посреща отбрана по река Солона, ще трябва да форсират тази река, колкото и малка да е. Ако тръгнат, например, към Новопавливка, и какво след това?

Говорим за това какво искат да постигнат от политическа гледна точка – да пробият, да заявят, че сме стигнали до границите или сме преминали границите на Днипропетровска област и започваме освобождаването на Днипропетровска област“, убеден е Грабски.

„Тази война пренаписа учебниците по оперативно изкуство“

„Към момента противникът окупира около 80% от територията на Донецка област, която в самото начало беше обявена от врага за главна цел на войната. Противникът има известен шанс да постигне тази цел. Ако се съсредоточи върху Харковското, Сумското, Днепропетровското – или което и да е друго направление, тези постижения абсолютно няма да го приближат до постигането на целта.

Още повече, че документът, който те наричат Конституция, съдържа споменавания за Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, но нищо за Харковска, Сумска и Днепропетровска. Какъв е смисълът да съсредоточават усилия там?“, добавя Кевлюк.

Според него в два тесни участъка от фронта с дължина няколко километра – Торецк-Тарасовка и Ямполовка-Терни – руската армия е създала предимство в сили и средства в отношение 10 към 1, което въпреки всичко не ѝ позволява бързо да напредва.

„Тази война пренаписа значително старите учебници по оперативно изкуство. Ако преди инвазията се смяташе, че за успеха на операцията е достатъчно да се създаде предимство 1 към 2 във всички оперативни зони и 1 към 5 в направленията на главния удар – сега това не винаги сработва. Защото пълната доминация на дронове над територии на 15-20 км в дълбочина от фронтовата линия не дава възможност на врага незабелязано да събере такъв ударен юмрук“, казва Кевлюк.

Русия няма стратегически резерви, необходими за голямо настъпление. Дори оперативните резерви са изключително ограничени, смята Кевлюк. Дори ако си представим, че руската армия осъществи пробив на тактическата зона на отбраната на ОСУВ „Хортица“, противникът няма с какво да развие своя успех

„Няма подвижни танкови механизирани съединения, които да напреднат бързо в дълбочина, с което да постигнат поне оперативен резултат. Затова ще виждаме позиционни битки, безкрайни атаки на подразделения от пехотни групи с 2-3 бойци до атаки на роти. Към момента противникът не може да осъществи нещо повече, няма такава възможност. Всъщност силите на отбраната не му предоставят такива възможности“, обобщи Кевлюк.

Настоящите действия на руската армия показват, че основната политическа и военна цел на Москва до края на годината ще бъде пълната окупация на Донбас, по-точно на онези около 20 % от неговата територия, които в момента са под контрола на украинските въоръжени сили. А дори при случай на пробив в един от участъците на фронта, към момента резервите за бърз напредък на руската армия явно са недостатъчни.