Изправен пред САЩ и Тайван, Китай укрепва своя арсенал и увеличава военния си бюджет за 2025 г.

Първата формация от ракетни системи земя-въздух по време на участие във военен парад в чест на 70-годишнината от основаването на Китайската народна република (КНР) в Пекин, столицата на Китай, 1 октомври 2019 г. (eng.chinamil.com.cn/Xu Yu)

🇨🇳⚔️🇺🇸 Китай повишава годишния си бюджет за отбрана със 7,2 процента, довеждайки общите военни разходи до близо 245 милиарда щатски долара. Съобщението, цитирано от Асошиейтед Прес, беше направено след първата сесия на годишната среща на Общокитайско събрание на народните представители, проведена на 5 март 2025 г. и подчертава ангажимента на властите в Пекин за засилване капацитета на въоръжените сили на фона на нарастващото напрежение със Съединените щати и други регионални сили.

С това увеличение Китай, който вече притежава втория най-голям военен бюджет след Съединените щати, допълнително засилва своите стратегически амбиции.

Въпреки че официалната цифра е огромна, Министерството на отбраната на САЩ прогнозира, че реалните разходи за отбрана на Китай може да са поне с 40 процента по-високи от допълнителни военни разходи, включени в други бюджетни категории.

Официално китайските власти приписват увеличението на засилено военно обучение, поддръжката на оборудването и подобряването на условията на живот на двата милиона служители на Народната освободителна армия. Въпреки това анализатори подчертават, че разширяването на военноморските сили, стратегическите единици и сухопътните сили е основен двигател на тези разходи, особено в отговор на нарастващото напрежение със Съединените щати, Австралия и други страни от региона.

През последните няколко години Китай засили военното си присъствие в Южнокитайско море, като предяви териториални претенции над почти целия оспорван морски регион, въпреки съпротивата на други държави претенденти. Освен това той проведе серия от мащабни военни учения, в които бяха включени ракетните сили, флота и военновъздушните сили около Тайван. Следните операции имат за цел да демонстрират готовността на Пекин да действа военно срещу острова, който той смята за част от своята територия. Учението Joint Sword 2024B илюстрира тази стратегия, демонстрирайки способността на Китай да обгради и изолира Тайван в случай на конфликт.

Наред с тези маневри Китай преминава през значителна модернизация на своите ядрени сили, за да укрепи стратегическата си позиция спрямо Съединените щати и Русия. Целта е да се изгради армия от "световна класа" до средата на века, в съответствие с по-широката визия на Китайската народна република като модерна социалистическа сила. Модернизацията включва актуализации и на трите компонента от ядрената му триада.

Междуконтиненталните балистични ракети DF-5, използващи течно гориво и способни да пренасят множество бойни глави, са в процес на подобрения, докато се разработват нови класове подводници с ядрени балистични ракети и стратегически стелт бомбардировачи.

Стратегически въздушни сили също отбелязаха напредък с въвеждането на бомбардировач H-6N, способен да зарежда гориво по време на полет и да изстрелва балистични ракети от въздуха, който беше показан публично на Националния празник през 2019 г., отбелязвайки забележителна стъпка в способностите на Китай за удари на далечни разстояния. Освен това страната е разположила ракети DF-26, способни да носят както ядрени, така и конвенционални бойни глави, с максимален обсег от 5000 километра и подобрена точност на насочване в рамките на 100 метра.

Пекин въведе също така в експлоатация две нови подводници тип 094 с ядрени балистични ракети, гарантиращи способността за поддържане на непрекъснати възпиращи патрули в открити води по време на мирно време. Те са въоръжени с модернизирани балистични ракети JL-3, изстрелвани от подводници, увеличавайки обхвата и надеждността на морското ядрено възпиране на Китай.

Прогнози на разузнаването сочат, че ядреният арсенал на Китай може да прескочи 1000 бойни глави до 2030 г., състоящ се основно от разширяващ се набор от междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат до континенталната част на Съединените щати.

Военната експанзия на Китай включва и бързото нарастване на стратегическите му ракетни сили. Построени са близо 300 ракетни силоза за междуконтиненталните балистични ракети DF-31 и DF-41, докато се създават допълнителни бригади, оборудвани с ракетни установки DF-26, както в ядрени, така и в конвенционални конфигурации.

Наземните ракетни сили се разшириха с нови мобилни бригади междуконтинентални балистични ракети, увеличавайки броя пускови установки на единица от шест на дванадесет. От 2021 г. Китай изгражда широка мрежа от силози за междуконтинентални балистични ракети в провинция Гансу и автономния регион Вътрешна Монголия. Сателитни снимки и анализи от Центъра за изследване на неразпространението на Джеймс Мартин потвърдиха съществуването на широкомащабната ракетна инфраструктура, включваща най-малко 120 силоза.

Докладите на разузнаването сочат, че Китай разработва ядрени бойни глави с по-малък капацитет, което осигурява по-гъвкави опции за реакция от наличните в страната оръжия с висок капацитет. Тези заключения се основават на китайски военни публикации, оценки на експерти по отбраната и политически директиви, издадени от президента Си Дзинпин.

На фона на нарастващата геополитическа конкуренция, това поредно увеличение в отбранителния бюджет на Китай дава ясен сигнал за намерението да продължи военната модернизация и експанзия. Докато Пекин подчертава отбранителния характер на военната си позиция, мащабите и обхватът на това развитие се следят изкъсо от Съединените щати и съюзниците, имайки предвид по-широките им стратегически последици.