Fact check: твърденията на Путин, че Украйна и Русия са "един народ".

Демонстранти се събират във Вашингтон, окръг Колумбия, за да протестират срещу руската агресия в Украйна. Историкът от Рочестър Матю Лено разгледа някои от твърденията, които Владимир Путин направи, за да оправдае нахлуването.
📸 Снимка: Kenny Holston / Getty Images

🔙 „Това е много заплетена история. Но искам да е ясно, че случващото се в Украйна, е брутален акт на агресия без абсолютно никакво оправдание“, заяви Матю Леноу, професор по история от университета в Рочестър, експерт по руска и съветска история, политика и култура на Сталинисткия режим, история на масовите медии и съветските войници във Втората световна война.

Въпреки че историята на украинската държава надали може да бъде проследена по-рано от 1918 г., Леное казва, че „нека сме наясно – днес Украйна е национална държава“, в която резултатите от изборите показва недвусислено, че нейните граждани искат да запазят своята независимост.

Руският президент Владимир Путин направи няколко съмнителни исторически аргумента, преди всичко в своето есе от 5000 думи, озаглавено „За историческото единство на руснаци и украинци“, което беше публикувано на уебсайта на Кремъл през юли 2021 г. В него той развива твърдението си, че украинците и руснаците са „един народ“, като предшественик и аргументация на инвазията в Украйна.

В него Путин твърди, че Украйна не е съществувала като отделна държава и никога не е била нация. Вместо това, според него украинската националност винаги е била неразделна част от триединната националност: руска, белоруска и украинска. Освен това той смята, че трите народа споделят общо наследство – наследството на царство, известно като Киевска Рус (862–1242), което е било свободна средновековна политическа федерация, която е обхващала части от съвременна Беларус, Украйна и Европейска Русия.

„Когато Путин твърди, че това е наследството на тези три славянски народа – в известен смисъл той не греши. Но няма непрекъсната линия, която може да бъде проследена от онази група княжества от XII век до съвременната руска или украинска държава”, казва Леное, който е автор на Closer to the Masses: Stalinist Culture, Social Revolution, and Soviet Newspapers (Harvard University Press, 2004) и The Kirov Murder and Soviet History (Yale University Press, 2010). В момента завършва третата си книга, условно озаглавена Emotions, Experience, and Apocalypse in the Red Army, 1941–1942.

Украйна, от своя страна, също сочи в декларацията си за независимост непрекъснато съществуваща държава от 1000 г. Леное казва: „Днес и руснаците, и украинците правят твърдения за техния пряк произход от Киевска Рус, които са просто митични и погрешни.“

В течение на вековете земите на съвременна Украйна са последователно поглъщани, контролирани или превзети от Монголската империя, Полско-Литовската държава, Австро-Унгарската империя и Руската империя, докато Кримското ханство в продължение на близо три столетия е васал на Османската империя. Между световните войни части от Западна Украйна са били управлявани от Полша, Румъния и Чехословакия.

Дори само в първата половина на 20-ти век, териториалните изменения на Украйна са „сложни и объркващи“, каза Матю Леноу.
📸 Илюстрация: University Illustration / Michael Osadciw

Накратко, териториалната и етническа история на Украйна е „сложна и объркана“. Естествено, нейната история е тясно преплетена с руската, но също така е преплетена и с полската история, с историята на гръцката православна църква, дори с румънската история и историята на тюркските народи в Евразийската степ.

В следващите редове историкът от Рочестър проверява някои от историческите твърдения на Путин и обсъжда идеите за нация и държавност, особено по отношение на Украйна.

Какво разбират историците под „нация“ или „националност“?

• Противно на общоприетото схващане, нацията не е нещо, което е съществувало от векове или хилядолетия, с произход от далечното минало.

Историците не смятат нациите за съществуващи от незапомнени времена. Вместо това те възникват от процес, който понякога е съвсем умишлен. Често раждането на една нация върви ръка за ръка с повишената грамотност на хората, въвеждането на всеобщо училищно образование; държавата има определени граници, централна бюрокрация, която е професионална и не е свитата на благородник. Едно от наследствата на Просвещението е идеята, че всяка нация заслужава държава.

Кога за първи път Русия и Украйна възникват като държави?

• Руската държава се появява около 1450 г. Украйна се появява като държава едва в началото на XX век.

Историята на руската държава, за разлика от руската нация, може да бъде проследена до средата на XV век в княжество, наречено Московия. В същото време историята на украинската държава дава началото си през 1918 г. В този ред на мисли да се твърди, че е имало украинска нация през 1000 г. от н.е., е анахронизъм. Тогава не е имало украинска нация, както не е имало и руска нация.

Масовият украински национализъм се появява в следствие на травмите на 20 век. Сега в Европа има много държави, които досущ като Украйна нямат дългогодишна традиция на държавност. Владимир Путин твърди, че няма украинска история, отделна от руската такава, което не е вярно. Говорещите украински език и земите на съвременна Украйна, има много различна история.

Понякога те са разделени между различни държави и царства, но в по-голямата част от времето те взаимодействат помежду си, говорят общ език и развиват обща идентичност, особено след средата на XIX век.

Какво превръща украинските земи в място на „граници и смесване“?

• Украйна е район с различни етноси, включително номади, без ясни религиозни или физически граници.

Думата „Украйна“ произлиза от славянски корен, който означава „граница“, „ръб“, „край“ или „покрайнини“. Украинските земи винаги са били място на граници и смесване, въпреки че самата държава все още не е съществувала, включително границата между степта и горската зона, което е изключително важно от гледна точка на видовете хора, които са живели тук.

С течение на времето има смесване на редица етноси: различни славянски етноси и тюркски народи. В крайна сметка се получават евреи, германци, хора, които в даден момент започват да се наричат ​​поляци, гърци, хора, които говорят ирански езици и т.н.

Не по-малко размити са и религиозните граници – на източноправославната и римокатолическата християнска църква, с добавен ислям.

Каква е ролята на казаците в украинската история и държавност?

• Чрез въстание те създават украинска казашка държава, Казашкият хетманат, просъществувал от 1648 до 1764 г.

Казаците живеят в степите, а общностите им са силно военизирани; доста бързо стават православни и до голяма степен славяноезични. Те са рибари или земеделци; често живеят в защитени крепости и реки и изкарват голяма част от прехраната си чрез набези в съседните земи – на кримските татари и османските турци.

Цялата област на украинската степ е известна като диви полета и на практика е била свободна зона. Казаците се смятат за свободни хора, което е изключително важно, и упражняват военна диктатура с елементи на демокрация. Контролирането на степта е нещо, към което се стремят както Москва, така и Полша. Поради тази причина и двете се опитват да използват казаците: Москва ги използва в ролята на наемници и ги снабдява с оръжие, а по-късно същото ще направи и Жечпосполита.

Тук е моментът да отбележим Богдан Хмелницки – казак, който повежда въстанието срещу полско-литовското кралство през 1648 и 1649 г., довеждайки до създаването на царството на украинските казаци – Казашкото хетманство, което не е свързано пряко с историята на съвременната украинска държава, но е считано от украинците като важна част от наследството на техните земи. Хмелницки трябва да маневрира между Русия, Полша и Османската империя, за да запази независимостта си.

Отговорът на запорожките казаци, известна картина на Иля Репин (1844–1930), изобразяваща украинския идеал за диви, свободни казашки воини. Смята се, че маслената картина показва сцена от 1676 г. на легенда, според която казаците изпращат обиден отговор, примесен с вулгарности и ругатни, на ултиматум на султана на Османската империя Мехмед IV, изискващ от казаците да се подчинят на Османско владичество.
📸 Илюстрация: Ilya Repin

В крайна сметка Хетманството е принудено да установи васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта му, а Андрусовският договор от 1667 г., състоял се без никакви негови представители, урежда границите на Руското царство и Жечпосполита, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна и Дяснобрежна Украйна).

След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния на Руското царство, като казашката автономия е силно ограничена.

Императрица Екатерина II премахва официално институцията на хетмана през 1764 г. Не след дълго хетманството се преименува на Малоруска губерния в състава на Руската империя, като последните остатъци от административната му система са заличени през 1782 г.

Владимир Путин твърди, че руснаците са „освободили“ казаците, но както вече стана ясно, това не е точно така и те са били изправени принудителен „избор“.

Путин твърди, че украинската идентичност е изкуствено творение. Прав ли е?

• Путин е около една четвърт прав – отчасти защото е наясно със съвременните изследвания на украинската идентичност.

Путин очевидно има предвид широко разпространения мит, че украинската идентичност е създадена в средата на XIX век от поляци и няколко „заблудени“ украински интелектуалци.

Сега, както и с много от това, което Путин или някой от неговото обкръжение твърди, той е наясно с някои съвременни изследвания, в които има не повече от 1/4 истина. В средата на XIX век, когато интелектуалците започват да обсъждат идентичността и да съставят украинска граматика, селяните не биха могли да се интересуват по-малко: те са почти изцяло неграмотни, те не биха се помислили за украинци, те биха се помислили за православните хора, идентифицирани по своето село, може би се идентифицират с позицията си в живота - като селянин или гражданин. Същото важи и за Русия, може би с тази разлика, че след нашествието на Наполеон от 1812 г. благородниците започват да се смятат силно за руснаци.

Не по-късно от 1816 г. ще откриете началото на писмения украински език, в съчетание с нарастващ романтичен интерес към казаците в образа на благородни пирати, авантюристи и борци за свобода. И докато казаците са историческа памет, споделена и от руснаците, и от украинци, те се превръщат в ключов елемент за украинската идентичност.

Средата на XIX век е белязана от появата на интелектуалци и писатели като Тарас Шевченко (1814–1861) и Микола Костомаров (1817–1885), които черпят от това, което разпознават като украинско наследство, датиращо от казашкия хетманат и според тях самите, назад от Киевска Рус. Противно на твърдението на Путин, тези хора не са поляци, а украинци, поданици на Руската империя.

В действителност Костомаров е един от основоположниците на украинския национализъм. Неговата визия е интересна, тъй като самият той е това, което бихме описали като „либерал“. Той вярва, че свободата е естественото състояние на украинския народ, поради което рано или късно ще извоюва независимостта си от Руската империя и ще поведе и останалите народи по света към свободата.

Путин твърди, че по същество модерна Украйна е създадена от Германската и Австро-Унгарската империи. Вярно ли е това?

• Централните сили са коалиция от Първата световна война, съставена основно от Германската империя и Австро-Унгария. Твърдението, че са спонсорирали независима държава Украйна, е невярно.

Всъщност това са пълни глупости. Путин базира това на факта, че в даден момент украинските лидери са потърсили подкрепата на Централните сили, за да спасят движението си за независимост от болшевиките. Но към този момент движението за украинска автономия или независимост вече е факт и то от поне три поколения. Така че това твърдение е откровена лъжа

Продукт ли е съвременна Украйна на болшевишката епоха, както твърди Путин?

• Путин довежда до крайност разбирането, че Съветите спонсорират различни националности, включително Украйна, която по-късно се отделя от Съветския съюз.

Политиката на „коренизация“, налагана от ранните съветски власти, всъщност се стреми да изгради различни нации в културно отношение, защото те искат да предотвратят заплахата от избухване на бунтове на националистическа основа, които да се превърнат в заплаха за комунистическата власт.

Вместо да разчитат на груба сила, идеята е да се създадат отделни републики, които се намират под политическия контрол на Москва, но в същото време имат широка културна автономия. В известен смисъл може да се говори за неизменно съществуване на украинската държава от 1918 г. досега, тъй като номинално тя притежава автономия в рамките на Съветския съюз. Както става ясно по-късно, въпросната идея за автономия в много отношения се оказва фалшива, но все пак беше важно да бъде отбелязана.

В началото болшевиките насърчават украинския език и култура със изграждането на мрежа от украински, вместо руски езикови училища. През 30-те години обаче Сталин прекратява въпросната политика, тъй като според него тя насърчава междуетническото насилие до степен, застрашаваща териториалната цялост на СССР.

Освен това е загрижен, че най-западните малцинства в Съветския съюз, които по-рано са третирани с целенасочена доброжелателност с цел пропагандна, насочена към членовете на същите етнически групи, останали в съседните страни (улеснявайки бъдещотото им национално обединение, а от там и до съветско териториално разширение), стават все по-уязвими на чуждо влияние и е налице реална опасност те да бъдат превърнат в „пета колона“ на съседни страни с експанзионистични намерения.

Въпреки това, в много отношения политиките, насърчаващи националните идентичности, различни от руската, остават в сила през цялата съветска история. А Путин тиражира това, че болшевиките всъщност са създали цели нации.

Някои съвременни историци смятат, че съветските власти създават собствен национален проблем, тъй като впоследствие спонсорираните от тях националности се отделят при разпадането на СССР. Това, което прави Путин е да доведе въпросната гледна точка до нейната крайност с твърдението, че украинската държава, народ и самосъзнание не съществуват докато болшевиките не взимат решение да я поощряват. Както вече стана ясно, това не отговаря на истината.

Приветстваха ли украинците нахлуването на нацистка Германия през 1941 г.?

• В най-западните части на Украйна - да, но само в началото, след което бързо става ясно, че нацистите са дори по-лоши от сталинистите.

Едно от твърденията, които ще чуете, е, че когато идват германските войски, те са посрещнати с хляб и цветя, а украинските селяни развяват знамена с нацистки свастики. Омразата към съветската колективизация е факт, така че в далечните западни региони германците вероятно са добре дошли. Въпреки че не е ясно какво се случва в останалата част на Украйна, бързо става ясно, че нацистите са дори по-лоши от сталинистите.

Украинците като цяло ненавиждат немската окупация, но въпреки това сред украинците е налице широко разпространено сътрудничество в Холокоста, основано на дългогодишен антисемитизъм. Няма съмнение, че полицейски части с участието на украински доброволци са замесени в масови убийства на евреи.

В същото време обаче е вярно, че близо 2500 украинци са идентифицирани от Световния център за възпоменание на Холокоста „Яд ва-Шем“ като принадлежащи към „праведниците сред народите“ – почетно название за всички неевреи, помагали на евреи по време на Холокоста .

Какво ще кажете за твърдението на Путин, че Украйна трябва да бъде денацифицирана днес? Украйна има ли проблем с неонацистите?

• Твърдението на Путин, че се бори за денацификация в Украйна, е изкривяване на историята, използвано като поредния претекст за оправдаване на агресията му.

Това е много сложна ситуация. Споменът за Организацията на украинските националисти (ОУН) и Холокоста е част от доводите,които Путин изтъква в подкрепа на твърдението си, че в Украйна има фашистки или неонацистки елементи.

Наистина, обезпокоително е, че през 2012 г. Степан Бандера [украински националистически лидер, замесен в антисемитизъм и терористична дейност, както и известен нацистки колаборационист], е обявен официално от правителството на страната за „Герой на Украйна“.

И все пак трябва да се отбележи, че това решение срещна широка опозиция в Украйна. И да, вярно е, че в страната има неонацистко движение, което поглежда назад във времето и вижда положителен спомен в организации като СС, например. Изборната подкрепа за тези хора достигна своя връх през 2012 г. от около 10 процента; оттогава спадна до под 5 процента.

В лицето на Владимир Зеленски страната има президент от еврейски произход, който е загубил свои роднини в Холокоста. Така че, в Украйна има антисемитизъм, но с течение на времето той става все по-маргинален.

А що се отнася до твърдението на Путин, че нацисткият режим в Киев е ръководен от евреин – тук вече навлизаме в някаква наистина абсурдна територия.

Смятате ли, че Путин вярва на твърденията си относно историята на Украйна?

• Да. Смятам, че Путин вярва на това, което говори.

Като подрастващ в годините на Съветския съюз той е възпитан именно в тази гледна точка за Украйна. Днес тя е смесена с неговите разбирания за американската хегемония и продължаващото съществуване на НАТО след края на Студената война, и комбинира всичко това с личното си убеждение, че Украйна е неразделна част от руския свят.

Това го кара да слага знак за равенство между европейската интеграция на Украйна, без значение дали става дума членство в ЕС или НАТО, и нахлуване в Русия.

Путин е отчаян човек: международната позиция на Русия преди инвазията беше незавидна, сега тя се намира в безпрецедентна изолация. В същото време с действията си Путин доведе до най-големия си кошмар. Ако в миналото е имало слаб украински национализъм, той никога вече няма да бъде слаб. Украйна ще последва примера на Полша – страна, която можеш да превземеш, но не и да задържиш.

И не на последно място, с действията си Путин неволно обедини западния свят, включително страни като Япония и Южна Корея, в безпрецедентна коалиция за отпор на руската агресия. Ключова роля в нея заеха дори страни като Германия и Япония, които освен това отбелязаха рекордни увеличения на военните си бюджети – нещо, което беше немислимо преди пълномащабната война, главно заради наследството от Втората световна война.

Как бихте описали решението на Путин да нахлуе?

• Това е ирационален ход, воден от възприятието на Путин за заплаха за Русия.

Това е акт на отчаян човек, който наистина мисли, че има екзистенциална заплаха за Русия заради възможно разширяване на НАТО. И това е неговата суета. Красноречиво доказателство, че хората не са задължително рационални и че простите версии на теорията за рационалния избор не работят. Подобен ход е ирационален на всяко ниво. Ход, който може да доведе до непредвидими последствия.

В известен смисъл, това е емоционалната му привързаност към подобен вид исторически претенции и убеждението му, че разпадането на Съветския съюз е унижение, което трябва да бъде отмъстено.