петък, 27 декември 2024 г.

На BAE Systems е възложена разработката на Multi-Domain Artillery Cannon (MDAC) за армията на САЩ.

🇺🇸 На 20 декември 2024 г. Службата за бързи възможности и критични технологии на американската армия (RCCTO) обяви план за възлагане на изключителен договор на BAE Systems за разработка на прототип на 155-милиметрово самоходно оръдие. Тази система, наречена Multi-Domain Artillery Cannon (MDAC), има за цел да отговори на нарастващите съвременни въздушни заплахи, включително дронове и крилати ракети. Проектът използва хиперскоростни боеприпаси, първоначално предвидени за отменената програма за релсови електромагнитни оръдия на ВМС на САЩ, с оперативна демонстрация, планирана за 2028 г.

Въпросното усилие ще бъде извършено съгласно друго споразумение за транзакция (OTA), договорен механизъм, предназначен да ускори развитието на технологиите чрез заобикаляне на традиционните административни пречки. Този подход позволява бързо съсредоточаване върху етапите на изследвания и прототипиране, за да се отговори на спешните нужди на въоръжените сили на САЩ.

От 2022 г. RCCTO си сътрудничи с военновъздушните сили и други стратегически организации, като Службата за стратегически способности на Пентагона и Изследователската лаборатория на ВВС, напредвайки заедно в този амбициозен проект с използването на свързани програми, сред които Hypervelocity Ground Weapon System (HGWS).

Текущата цел е пълен прототип на MDAC батерия да бъде финализиран до края на фискалната 2027 г. Тя ще включва осем MDAC оръдия, четири многофункционални прецизни радара (MFPR), две системи Multidomain Battle Manager (MDBM) и поне 144 Хиперскоростни снаряда (HVP). Тези компоненти ще бъдат интегрирани в по-голяма отбранителна мрежа, включително Интегрираната система за бойно командване на въздушна и противоракетна отбрана (IBCS), която се разгръща в момента.

MDAC е проектиран да защитава фиксирани и полуфиксирани позиции срещу широк спектър от заплахи, сред които дронове, крилати ракети, самолети и вертолети и ще допълни съществуващи системи за противовъздушна отбрана в рамките на многослойна стратегия. Основните технически изисквания включват колесна конструкция, възможност за дистанционна стрелба, висока скорост на стрелба, значителен капацитет на боеприпаси и бързо снабдяване, независимо дали ръчно или автоматизирано. Системата трябва също така да може да се доставя с военно-транспортен самолет C-130, увеличавайки потенциала ѝ за експедиционни мисии.

Въпреки че специфичният дизайн на BAE Systems за MDAC остава поверителен, могат да бъдат направени изводи за някои възможности. Системата може да се вдъхнови от 155-милиметровата самоходна гаубица Archer, разработена от Bofors, дъщерно дружество на BAE Systems. Разполага с 21-заряден автомат за зареждане, способен да изстреля първия снаряд в рамките на 23 секунди и да се препозиционира бързо след изстрел. Въпреки това може да се разработи нова платформа, съобразена с транспортируемостта на MDAC и други изисквания. Друг възможен вариант е шаси, базирано на широко използваните тактически камиони FMTV.

Хиперскоростните снаряди (HVP) са централен елемент в този проект, предлагайки иновативен и рентабилен отговор на съвременните заплахи. Първоначално предвидени за програмата за релсови оръдия на ВМС на САЩ, тези снаряди могат да достигнат скорости над 9000 км/ч, унищожавайки цели чрез кинетичен удар. Планирани са и експлозивни варианти с приблизителен обсег от 31 км за 155-милиметрови оръдия. С единична цена под 100 000 щатски долара, те са доста конкурентни в сравнение с традиционните ракети като Stinger ($ 400 000) или PAC-3 MSE, чиято цена възлиза на няколко милиона долара.

Проектът MDAC е особено подходящ в контекста на постоянно еволюиращите въздушни заплахи на съвременното бойно поле. Въоръжените дронове, крилатите ракети и автономните системи се превърнаха в задължителни инструменти както за държавни, така и за недържавни участници във въоръжени конфликти. Последните войни, особено тази в Украйна, подчертават необходимостта от иновативни и икономически ефективни отбранителни решения за противодействие на тези разнообразни и доста често асиметрични заплахи.

MDAC обаче няма да служи като самостоятелно решение. Тя ще трябва да бъде интегрирана в по-широка отбранителна архитектура, за да се справи ефективно със сложни сценарии. Освен това, развитието ѝ се случва на фона на продължаващи дебати между армията и ВВС на САЩ относно разделянето на отговорностите за противодействието на въздушни заплахи. ВВС наскоро изразиха интерес към възвръщането на определени роли, традиционно изпълнявани от армията, цитирайки необходимостта от адаптиране към развиващите се тактически реалности.

С този проект армията на САЩ има за цел да демонстрира възможностите на иновативна система за противовъздушна отбрана, съобразена с изискванията на съвременното бойно поле, а в същото време да намали значително оперативните разходи. MDAC може да се превърне в критичен актив на многослойните отбранителни стратегии, предлагайки гъвкав и ефективен отговор на въздушни заплахи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар