Документ от март 2022 г. разкрива какви са били исканията на Русия в началото на войната.

Участниците в третия кръг на мирните преговори между делегациите на Русия и Украйна, който се проведе Беловежката гора в Беларус, 7 март 2022 г.
📸 Снимка: БелТА

🇺🇦⚔️🇷🇺 RFE/RL получи проект на договора, който Русия е предложила на Украйна в първите дни на пълномащабна инвазия през 2022 г. Какво е предложил Кремъл и до какво е можел да доведе? И как този документ хвърля светлина върху истинската цел на Путин по отношение на Украйна. Проектът „Система“, разследващият отдел на Радио Свобода, разбра това.

Проектът, озаглавен „Договор за уреждане на ситуацията в Украйна и неутралитета на Украйна“, е с дата 7 март 2022 г., 11 дни след като Русия започна своята инвазия и седмица след началото на преговорите между Украйна и Русия.

Създаденият в Кремъл договор беше предаден на украинската делегация на 7 март 2022 г. по време на третия кръг от преговорите в Беловежката гора в Беларус.

Това е първият известен документ, който очертава условията на Русия за мирно споразумение след началото на пълномащабна инвазия.

В началото на преговорите, които започнаха няколко дни след настъплението на руската армия по почти всички участъци от границата с Украйна, Русия предложи договор, чиито едностранни условия означаваха капитулация на Киев.

Ако украинските власти се бяха съгласили с тях, това щеше да превърне Украйна в марионетно образувание, с фиктивен неутрален статут, с малка, беззъба армия, без защита от страните-членки на НАТО и без шанс да си върне контрола над Крим или Донбас. Освен това според договора Киев трябваше да признае независимостта на Донецка и Луганска област като цяло, както и големи територии, които все още са били под негов контрол по това време.

Предложеното от Русия споразумение хвърля светлина върху целта на пълномащабното нахлуване в Украйна на руския президент Владимир Путин, нито една от които той не се е отказал публично и която той многократно е подчертавал, че възнамерява да постигне.

Пълномащабната война обаче вече е в своята трета година и досега няма ясни прогнози за това как ще приключи и няма индикации, че мирните преговори между двете страни биха могли потенциално да се състоят през 2025 г. или по-късно.

„Система“ получи проекта от украински източник, запознат с преговорите, а руски източник, който също е бил близък до преговорите, потвърди автентичността му. И двамата говориха при условие за анонимност, тъй като не бяха упълномощени да обсъждат публично въпроса.

Начало

Преговорите започнаха на 28 февруари 2022 г., когато руските войски превзеха част от територията в южна, източна и северна Украйна и напреднаха близо до Киев от границата на Русия и Беларус.

Някои кръгове от преговори се проведоха на една и съща маса с физическото присъствие на представители на двете страни, а други - изцяло онлайн.

Украинската делегация, водена от лидера на фракцията "Слуга на народа" във Върховната Рада Давид Арахамия, пристигна в Полша, а оттам отлетя с хеликоптер за резиденцията на президента на Беларус Александър Лукашенко „Лясковичи“ край полско-беларуската граница. Там украинските преговарящи се срещнаха с руски делегати, водени от помощника на Путин Володимир Медински.

Процесът спря в края на април, тъй като страните спореха за ключови разпоредби на проекта за договор и руските войски се изтеглиха от Северна Украйна, след като се провалиха в опитите си да превземат столицата или да принудят Украйна да се предаде.

По това време бяха разкрити и фактите за зверствата, извършени от руските войници в киевското предградие Буча.

Руското предложение предлагаше условия за неутралитет на Украйна – статут, който изглеждаше склонна да приеме по това време. Но Ерик Киарамела, старши сътрудник в Програмата за Русия и Евразия към „Фондация Карнеги за международен мир“, смята, че Путин е търсил „нещо по-радикално – не неутралитет, а неутрализиране на Украйна като независима държава. Целта на Русия от самото начало беше да унищожи способността на Украйна да се защитава“.

Страната „може да бъде неутрална, да има много силна армия и да е способна на самоотбрана... Но не това е имала предвид Русия тук“, подчертава анализаторът.

„Документът беше структуриран така, сякаш Украйна е агресор, победен на бойното поле, което, разбира се, не отразява реалността“, заяви Чиарамела за руския проект за договор от 7 март 2022 г., който той прегледа по искане на „Система“.

„Трудно е да се каже дали това е истински опит за преговори, тъй като подобни условия биха били неприемливи за всеки украинец. Те биха неутрализирали Украйна до такава степен, че да я направят беззащитна“, допълни той.

Документът от март 2022 г. съдържа общо 6 страници от основното споразумение и 4 страници с приложения. 18 члена обхващат различни области: параметрите на неутралитета на Украйна (военни и международни задължения), гранични въпроси, хуманитарни въпроси (език, религия, история), както и премахването на санкциите от Русия.

• Проектът предвиждаше Украйна да намали числеността на армията си до 50 000 души, от които 1500 офицери (това е пет пъти по-малко, отколкото Украйна имаше до 2022 г.). Ако това беше изпълнено, страната щеше да има само 4 кораба, 55 хеликоптера и 300 танка. Към 2022 г. тя беше по-малка от армията на съседна Беларус (която по това време имаше почти пет пъти по-малко население от Украйна).
• На Украйна беше предложено „да не разработва, да не произвежда, да не купува и да не разполага на своя територия ракетни оръжия от всякакъв тип базиране с обсег на стрелба над 250 км“. Това е разстоянието, например, което разделя Кримския мост от контролирания от Украйна Гуляйпол, разположен близо до фронтовата линия. Освен това Русия си запазва правото да забрани на Украйна "всякакви други видове оръжия, които могат да бъдат разработени в резултат на научни изследвания" в бъдеще.
• В руските планове Украйна трябваше да признае независимостта на т. нар. Донецка и Луганска „републики“ – и в рамките на административните региони на Украйна, въпреки че към 24 февруари 2022 г. Русия контролира само част от тези региони и не ги е завладяла напълно дори сега, в края на 2024 г.
• Авторите на руския документ смятат, че Украйна трябва да поеме разходите за възстановяване на инфраструктурата в източния регион Донбас, която е разрушена в резултат от бойните действия след 2014 г.
• Русия също така поиска премахване на всички санкции – както украински, така и международни – и оттегляне на всички международни дела, заведени в годините след 2014 г.
• Освен това Русия настоя да се даде на руския език статут на държавен и да се възстановят всички права на собственост на Украинската православна църква (Московска патриаршия).
• И накрая, авторите на проекта поискаха „да се отменят и повече да не се въвеждат никакви забрани за символи, свързани в държавите с победата над нацизма“, тоест всъщност да се легализират отново съветските и комунистически символи в Украйна. Документът включва списък с украински закони, които авторите му определят като примери за „нацификация и героизация на нацизма“. Прави впечатление, че законите „За увековечаване на победата над нацизма“ и „За реабилитация на жертвите на репресиите на комунистическия тоталитарен режим“ попадат в тази категория.

Сделката щеше да направи Украйна много уязвима, тъй като руските войски щяха да останат на място и Киев нямаше да има начин, по който да се защитава или да търси подкрепа за своята сигурност от страна на Запада.

Как се промениха договореностите

Документи от по-късните етапи на преговорите, включително проекти на споразумения, датиращи от от 17 март и 15 април 2022 г., публикувани от New York Times по-рано тази година, показват, че двете страни са се сближили по някои въпроси по време на преговорите – когато украинската армия успя да отблъсне руската офанзива на север.

Например статутът на Крим щеше бъде оставен за по-нататъшни преговори, а руските искания за промени в законодателството за езиците и острите исторически спорове щяха да останат на заден план. Важно е, че страните обсъдиха гаранциите за сигурнос на Украйна, които щяха да включват западни държави, въпреки че основната ябълка на раздора беше как точно ще функционират те.

Според последната версия на договора, украинската и руската делегация все още са имали разногласия по отношение на числеността на украинската армия. Киев настояваше за 250 000 души (приблизително толкова преди пълномащабното нахлуване), докато Русия държеше да бъдат ограничени до 85 000.

Понякога по време на преговорите възникваха съзнателно невъзможни условия. В един момент руснаците се опитаха да включат в проектоспоразумението искане Украйна да възстанови водоснабдяването на Крим (украинските власти затвориха Северно-Кримския водопровод още през 2014 г.), сподели източник на „Система“, запознат с преговорния процес.

Самите руски преговарящи отхвърлиха подобна идея: в такъв случай Русия, която контролираше територията около канала, трябваше да я напусне, за да може Украйна да „върне водата на Крим“.

Русия поиска украинските войски да сложат оръжие и да се върнат в своите казарми. В отговор украинската страна изложи симетрично изискване, а именно руските войски да сложат оръжие и да се върнат в пунктовете на постоянна дислокация.

Заместник-ръководителят на Русия Владимир Медински, който прочете това предложение, беше доста изненадан, казва един от участниците в преговорите:

„Той каза, че има чувството, че украинските войски стоят на Червения площад, а руснаците трябва да изхвърлят бялото знаме от Кремъл. Отговориха му: Ние просто искаме от вас същото, което вие искате от нас“.

Страните така и не постигнаха консенсус относно процедурата за изтегляне на войските.

Въпреки това Ерик Чиарамела, старши сътрудник в Програмата за Русия и Евразия към „Фондация Карнеги за международен мир“, предположи, че фундаментално малко се е променило.

„Версиите, обсъдени седмици по-късно в Истанбул и на виртуални срещи, все още се основаваха на дълбоко погрешната руска логика, проникнала в оригиналния текст“, обясни той. „Ако споразумението беше подписано, окончателният му вид през април щеше да бъде само по-мека версия на капитулацията на Украйна.“

Поне от една страна, мирните условия, обявени от Русия, станаха по-агресивни, отколкото бяха на 7 март 2022 г. През септември същата година Путин обяви, че пет украински региона - Крим, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон - вече са неразделна част от Русия. Неоснователното твърдение включваше части от тези региони, които останаха и все още остават под контрола на Киев, а Путин каза, че руският контрол над тези територии е предпоставка за всякакви мирни преговори.

Целият документ