Гърция прехвърля руските си зенитно-ракетни комплекси на Армения, вместо на Украйна

📸 Снимка: flight.com.gr

🇬🇷🤝🇦🇲 Според публикация на Enikos.gr от 25 ноември 2024 г. Гърция ще прехвърли от своите системи за противовъздушна отбрана, произведени в Русия, сред които С-300 ПМУ1, Тор-М1 и Оса-АК, на Армения вместо на Украйна като част от по-широката си стратегия за замяна на остарялото оборудване със западни и израелски технологии.

Това решение е в съответствие с плана на гръцките въоръжени сили за дерусифициране на техния арсенал и справяне с предизвикателствата, свързани с поддържането на руски системи, които бяха изострени от санкциите срещу Русия и свързаните с тях прекъсвания на веригата за доставки.

Според информация от Генералния щаб на националната отбрана (GEETHA), прехвърлянето на тези системи към Армения е част от съвместни усилия с участието на Франция, която също ще предостави допълнителни оръжия на Ереван. Въпросната инициатива отразява стратегическите съображения на Атина, включително историческите ѝ връзки с Армения, споделената религиозна принадлежност и взаимните интереси в противодействието на турската подкрепа за Азербайджан. Близостта на конфликта в Нагорни Карабах и последиците от него за регионалната стабилност също бяха включени в това решение.

Доставката включва зенитно-ракетня комплекс С-300 ПМУ1, придобит след Кипърската ракетна криза и разположена в Крит. Той се състои от един полк с четири системи, осем огневи блока, 32 пускови установки и 175 ракети. С-300, с обсег от 200 километра и способността да проследява до 100 цели, беше използвана за първи път оперативно в Гърция по време на учението „Бял орел“ през 2013 г., цели 15 години след придобиването му. Въпреки предишните дискусии за изпращане на С-300 в Украйна в замяна на ракетна система PAC-3 Patriot, опасенията относно потенциални пропуски в гръцката противовъздушна отбрана доведоха до отмяната на тези планове.

Притежавайки опит в експлоатацията на руски системи, Армения се счита за добре оборудвана за интегрирането на С-300 и други системи в съществуващата отбрана. Предишното сътрудничество на страната с Русия включваше обучение за работа със системи С-300, а силите ѝ използваха тези системи като част от съвместна рамка за противовъздушна отбрана в рамките на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Резервните части и поддръжката за тези системи, доставяни по-рано на Еревна от Гърция, изиграха решаваща роля в това решение за прехвърляне.

За да замени изходящите руски системи, Атина инвестира в придобиването на модерни израелски системи за противовъздушна отбрана, включително David’s Sling, Barak MX и Spyder, предлагащи диапазони на покритие от 20 до 300 километра, които са част от по-голям проект за установяване на „Железен купол“ над островите в Егейско море. Въпросната инициатива на стойност от близо 2 милиарда евро, се очаква да започне да функционира до края на 2026 г., като предоставя график за това кога прехвърлените системи могат да напуснат гръцката служба.

Сътрудничеството между двете страни надхвърля трансфера на оръжие. Броят на студентите от Армения, постъпили в гръцките военни академии се е удвоил, а съвместните учения са зачестили. Скорошно учение „Олимпийско сътрудничество 24“, проведено на полигона Петрохори в Ксанти, включваше сценарии с бойна стрелба с гръцки танкове, френски бронирани машини и симулирани операции с дронове. Подобно сътрудничество цели подобряване на военната готовност на Ереван, особено в светлината на употребата на дронове от Азербайджан в предишни конфликти.

Гърция има богат опит в замяната на военни активи след международни трансфери. По-ранна инициатива включваше изпращането на 40 бойни машини на пехотата БМП-1 в Украйна в замяна на 40 германски машини Marder. Въпреки че първоначалните планове включваха замяната на 120 машини, вътрешните политически опасения намалиха обхвата. Освен това Гърция е в напреднали преговори със Съединените щати за придобиване на 164 бронирани машини Bradley на прогнозна цена от 4 милиона евро за брой, с включена реконструкция.

Решението за прехвърляне на тези системи в Армения, а не в Украйна, отразява променящата се динамика в предпочитанията за военни доставки. Към днешна дата НАТО и ЕС дават приоритет на Украйна в предоставянето на системи по западен стандарт в съответствие със съществуващите вериги за доставки. Следователно Гърция избра да пренасочи своите системи с руски произход към Армения, където те могат да бъдат по-ефективно интегрирани и поддържани.

Този трансфер е част от по-широките усилия на властите в южната ни съседка за модернизация на отбранителните си способности, като същевременно се приведе в по-голяма степен в съответствие със стандартите на НАТО и ЕС. Сътрудничеството с Франция и Армения има за цел укрепване на регионалните партньорства и справяне с променящите се предизвикателства пред сигурността в Източното Средиземноморие и Южен Кавказ. Заменяйки остарелите руски системи с авангардна израелска технология и подсилвайки отбраната на Армения, Гърция постига важна стъпка в своя стремеж към поддържане на стратегически баланс в регион, белязан от конкуриращи се интереси и продължаващо напрежение.