Какъв е ракетният арсенал на Иран и как Израел му противодейства?

🇮🇷💥🇮🇱 Във вторник, 1 октомври 2024 г. Иран отприщи най-мащабната си атака срещу Израел, изстрелвайки 180 балистични ракети, повечето от които очевидно са били прехванати от средствата за противоракетна отбрана на Израел, Съединените щати и Йордания, за което потвърдиха правителствата на тези страни.

Въздушната атака, много по-сериозна от предходния ирански удар през април, вдигна залозите в и без това напрегнатата ситуация в Близкия изток, повишавайки опасността от избухване на регионален конфликт.

По-долу ви представяме кратък поглед върху възможностите на Иран за балистични ракети и отбранителните системи, използвани от силите на Израел и съюзниците му в региона.

Ракетите на Иран

🔍 Източник: Missile Threat - CSIS Missile Defense Project

Техеран разполага с хиляди балистични и крилати ракети с различен обсег на действие, според доклад от 2021 г. на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Точното количество на всеки тип ракета не са известни, но през 2023 г. генералът от ВВС на САЩ Кенет Макензи заяви пред Конгреса, че Иран има над 3000 балистични ракети, според тазгодишния доклад от уебсайта на Iran Watch към проекта за контрол на ядрените оръжия в Уисконсин.

Траекториите на балистичните ракети ги пренасят извън или в близост до границите на земната атмосфера, преди полезният товар на бойната глава да се отдели от ракетата, която го е отнесла нагоре, и да се потопи обратно в атмосферата и към своята цел.

Експерти по оръжия, които са анализирали проверени видеоклипове в социалните медии от мястото на инцидента, казаха пред CNN, че Иран е използвал варианти на балистичната ракета Shahab-3 при последната атака срещу Израел.

Shahab-3 е основата за всички ирански балистични ракети със среден обсег, използващи течно гориво, според Патрик Сенфт, координатор на изследванията в Armament Research Services (ARES).

Проектът за ракетни заплахи към CSIS посочва, че Shahab-3 е влязъл в експлоатация през 2003 г., може да носи бойна глава от 760 до 1200 килограма и може да бъде изстрелян от мобилни пускови установки, както и от силози.

Iran Watch заяви, че най-новите варианти на Shahab-3, ракетите Ghadr и Emad, притежават точност в рамките на 300 метра от набелязаните цели.

Иранските медии съобщиха, че в атаката снощи Техеран е използвал нова ракета Fattah-1. Иран я описва като „хиперзвукова“ ракета, което означава, че се движи със скорост от пет пъти скоростта на звука, или приблизително 6100 километра в час.

Но анализаторите посочват, че почти всички балистични ракети достигат хиперзвукова скорост по време на полета си, особено когато се спускат към своите цели.

Терминът „хиперзвуков“ често се използва за обозначаване на така наречените хиперзвукови плъзгащи се въздухоплавателни средства и хиперзвукови крилати ракети – високомодерни оръжия, които могат да маневрират с хиперзвукова скорост в земната атмосфера. Това прави подобни оръжия изключително опасни и трудни за сваляне.

Fattah-1 не е нито едно от тях, според Фабиан Хинц, научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, който писа по темата миналата година.

Хинц сподели, че Fattah-1 е снабдена с твърдогоривен двигател, който се активира по време на терминалната фаза, за да коригира траекторията на ракетата, което допълнително усложнява усилията за прехващане.

Тази способност се явява подобрение в сравнение с по-ранните ракети на Иран, но анализаторите бяха скептични, че новата ракета ще бъде използвана за първи път във вторник вечерта.

„Това е една от най-новите им балистични ракети и те могат да загубят много от използването ѝ“, заяви Тревър Бол, бивш старши техник по взривни боеприпаси в американската армия.

„Израел ще получи представа за способностите ѝ само ако бъде използвана. Съществува и шанс да не успее да сработи, давайки на Израел още по-добра представа за нейните възможности.“

Противоракетната отбрана на Израел

🔍 Източник: ThePrint

Израел разполага с широк набор от системи за блокиране на атаки от всякакъв вид - от балистични ракети с траектории, които ги извеждат извън атмосферата, до нисколетящи крилати ракети и обикновени ракетни снаряди.

Обърнато е голямо внимание на неговата високоефективна система „Железен купол“, използвана за борба с приближаващи ракетни и артилерийски снаряди.

Но Железният купол е само най-долният слой на израелската противоракетна отбрана, който не влезе в употреба за прехващане на иранските балистични ракети, изстреляни във вторник вечерта, според Организацията за противоракетна отбрана на страната (IMDO).

Следващото стъпало нагоре по стълбата на противоракетната отбрана е „Прашката на Давид“ (David's Sling), която е проектирана за противодействие на ракетни заплахи с малък и среден обсег.

Съвместен проект на израелската RAFAEL Advanced Defense System и американския отбранителен гигант Raytheon, „Прашката на Давид“ използва кинетични прехващачи Stunner и SkyCeptor, за да унищожи цели на разстояние до 300 километра, според проекта за ракетни заплахи в CSIS.

Над нея са израелските системи „Arrow 2“ и „Arrow 3“, които са разработени съвместно със Съединените щати.

Arrow 2 използва раздробяващи бойни глави, за да унищожи пристигащите балистични ракети в терминалната им фаза – докато се спускат към своите цели – в горните слоеве на атмосферата.

Arrow 2 има обхват от 90 километра и максимална надморска височина от 52 километра, според Алианса за застъпничество за противоракетна отбрана, който определя системата като подобрение на американската противоракетна отбрана Patriot, използвана някога от Израел в същата роля.

Междувременно Arrow 3 използва технологията hit-to-kill, за да прехване входящи балистични ракети в космоса, преди да навлязат обратно в атмосферата по пътя към целите си.

По време на атаката във вторник вечерта американските военни посочиха, че са изстреляли най-малко 12 противоракетни боеприпаса срещу приближаващите ирански ракети.

Отговорът на САЩ дойде от военноморските разрушители с управляеми ракети USS Cole и USS Bulkeley, които бяха разположени в източната акватория на Средиземно море, заяви говорителят на Пентагона генерал-майор Пат Райдър.

Пентагонът не даде повече детайли за използваните боеприпаси, но американските разрушители са оборудвани със система за противобалистична отбрана „Aegis“, с ракети прехващачи, които могат да поразяват наближаващи балистични ракети в тяхната средна или терминална фаза.

Военновъздушните сили на Йордания също са прехванали ирански ракети във вторник вечерта, според официални съобщения, в които не бяха дадени повече подробности.

По време на предходната иранска атака през април тази година, изтребители от военновъздушните сили на САЩ и Израел свалиха голям брой от пристигащите въздушни заплахи. Но Иран извърши тогавашната атака предимно с по-бавно движещи се дронове тип „камикадзе“, които представляват много по-лесна за прехващане цел, отколкото балистичните бойни глави, които попадат вертикално на територията на Израел.