Китайски военни са стреляли по МиГ-29 на ВВС на Мианмар

🇨🇳💥🇲🇲 Според информация на Bulgarian Military, китайски мобилен зенитно-ракетен отряд е открил огън по съветски изтребител МиГ-29 от състава на ВВС на Мианмар. Въпреки че публикацията датира от 19 октомври, остава неясно къде и в кой точно момент се е случил инцидентът. Според една от основните теории, военният самолет е бил в непосредствена близост до границата с Китай, където е нанасял въздушни удари срещу бунтовниците.

Видеото е записано през нощта и показва изстрелване на противовъздушни трасиращи снаряди в небето, въпреки че на конкретните кадри не се забелязва самолет. Кадрите се допълват от гласове извън кадър, които по всяка вероятност принадлежат на китайски военнослужещи.

Все още не е ясно кои от многобройните въоръжени групи, сражаващи се срещу военния режим в Мианмар, са били атакувани. Въпреки това северната част от страната, особено земите близо до границата с Китай, отдавна е арена на ожесточени сражения между армията на Мианмар и съперничещите ѝ бунтовнически групи, борещи се за автономия и права на етническите малцинства. Една от най-влиятелни опозиционни сили в региона е Армията за независимост на Качин (АНК), която трябва да представлява етническата група на Качин. Тя участва във въоръжен конфликт срещу военната хунта начело на Мианмар, като се застъпва за независимост на щата Качин и за подсигуряване на защита на местното население.

Друг ключов играч в района е Обединената армия на самоуправляващата се държава Ва (ОАСВ), която се нарежда сред най-мощните бунтовнически групи в Мианмар. Тя контролира обширни територии в северния щат Шан, който също граничи с Китай и се радва на изградените между тях силни връзки. Въпреки че са сключили официално примирие помежду си, напрежението между военната хунта и армията на автономния регион продължава да бъде високо, особено на фона на засилващите се военни операции в региона. ОАСВ е оборудвана с модерни оръжия и поддържа добре организирана бойна сила, което я прави критична сила в продължаващия конфликт.

Другите въоръжени групи в района са Армията за национално освобождение на Таанг (АНОТ), представляваща етническата група на Таанг, и Армията на Аракан (AA), чиято зона на активност е предимно в западната част на страната, но въпреки това често си сътрудничи с други въоръжени опозиционни фракции. Тези групи използват сложната геополитическа действителност на региона и пресечения терен, за да провеждат операции срещу силите на управляващата хунта.

Една от хипотезите относно китайския зенитен огън по МиГ-29 на Мианмар може да се крие в тайната подкрепа на Пекин за някои от споменатите бунтовнически групи. Фракцията, изградила най-силни връзки с Китай е т.нар. „Обединена армия на държавата Ва“, която действа близо до китайската граница в североизточната част на Мианмар.

Известно е, че ОАСВ притежава модерни оръжия, сред които и такива, произведени в Китай, и слуховете сочат, че властите в Пекин предоставят финансова и материална подкрепа или поне си затваря очите за търговията с оръжия през границата. Освен това спомената въоръжена група е свързана с трафик на наркотици, който вероятно играе ролята на основен източник на приходи за финансиране на техните дейности.

Докато Китай официално отрича каквато и да е директна подкрепа за бунтовническите движения в Мианмар, той показва стремеж в поддържането на стабилни дипломатически отношения с правителството в Найпидо. Въпреки това, поради стратегическите си интереси в региона и присъствието на значително китайско етническо малцинство в Мианмар, Пекин често влиза в ролята на посредник в конфликтите между силите на хунтата и многобройните етнически групи.

Наблюдатели смятат, че Китай използва изброените бунтовнически сили като лост за защита на своите икономически интереси в региона, включително инфраструктурни проекти и достъп до природни ресурси.

Съобщава се и за индиректни връзки между Китай и Армията за независимост на Качин (АНК), която често придобива оръжие през Китай, въпреки че правителството му отрича да е официално замесено. Въпреки това близостта и етническите връзки превърнаха региона в особено ценен за Пекин, който следи отблизо развитието по южната си граница.

Това не е първият подобен случай, при който изтребител МиГ-29 от състава на ВВС на Мианмар е изпратен в подкрепа на сухопътните операции срещу бунтовническите фракции. Въздушният флот от МиГ-29 играе решаваща роля за възможностите на страната за въздушно превъзходство. Тези реактивни самолети са част от по-широкото семейство МиГ-29, което беше представено за първи път през 80-те години на миналия век. Мианмар започна да получава изтребителите си от серията в средата на първото десетилетие от новия век като част от усилията си за модернизация на въоръжените сили. Изтребителите от серията МиГ-29 са известни със завидната си гъвкавост си при въздушен бой и със способността си да провеждат мисии за наземно нападение.

Техническите характеристики включват дължина от 17,3 метра, размах на крилата от 11,3 метра и максимално тегло при излитане от близо 18,2 тона. Задвижван от два броя турбовентилаторни двигателя RD-33 с допълнително изгаряне, самолетът може да достигне максимална скорост от 2400 километра в час. Бойният му радиус е около 700 километра, което му дава възможност за изпълняване на широк спектър от мисии, сред които прехващане на вражески изтребители и въздушно патрулиране. Максималният му оперативен обхват възлиза на над 1430 километра без необходимост от външно презареждане, а максималната височина на летене - 18 километра.

Въоръжен е с 30-милиметрово автоматично оръдие ГШ-30-1 със 150 снаряда. Способен е да носи управляеми авиационни ракети, сред които Р-27 и Р-73, както и бомби за наземни атаки, а също е оборудван с усъвършенствани сензори, включително радар N001 Zhuk, способен да открива цели на разстояние до 100 километра, и инфрачервена система за търсене и проследяване (IRST) за пасивно засичане на цели. Вероятно мианмарските МиГ-29 са модернизирани версии с подобрени навигационни, комуникационни и оръжейни системи, което ги прави още по-ефективни в битка.