Турция започва изграждането на първия си разрушител за противовъздушна отбрана TF-2000.

📸 Изображение: ASFAT

🇹🇷 На 20 септември 2024 г. държавната отбранителна компания ASFAT съобщи, че Турция е започнала строителството на първия си ескадрен миноносец с управляеми ракети за противовъздушна отбрана, проектиран и произведен в страната, TF-2000. Разрушителят, проектиран от Проектния офис на турския флот и ръководен от ASFAT, се строи в Истанбулската военноморска корабостроителница, историческо съоръжение, известно с напредналите си способности в корабостроенето.

TF-2000 ще играе ролята на ключова платформа за регионалната противовъздушна отбрана с усъвършенствани сензорни системи, включително радарната система с фазова решетка (ÇAFRAD), проектирана от местната отбранителна корпорация ASELSAN, която ще осигурява наблюдение в радиус от 300 км.

Ескадреният миноносец ще бъде оборудван със съвременно въоръжение, включващо противокорабните ракети Atmaca и ракетите за противовъздушна отбрана Siper и Hisar, както и с крилатата ракета Gezgin, предназначена за настъпателни операции на далечни разстояния. С дължина от 149 метра и водоизместимост от 8300 тона, TF-2000 може да достигне скорост от над 26 възела. 96-клетъчната му система за вертикално изстрелване (MİDLAS) подобрява значително неговата огнева мощ. Плавателният съд също така разполага със стабилни способности за борба с подводници, както и със сонарни системи и торпедна защита, интегрирани в неговия дизайн.

Акцентът на Турция върху развитието на усъвършенствани военноморски способности за противовъздушна отбрана се ръководи от няколко преплитащи се фактора. Стратегическото местоположение на страната, с жизненоважни морски интереси в Средиземно, Егейско и Черно море, я поставя в регион, често белязан от геополитическо напрежение и предизвикателства пред сигурността. Тези води, в съседство с конфликтни зони и оспорвани региони, излагат военноморските сили на страната на различни въздушни заплахи, сред които ракетни атаки и атаки с дронове. В резултат на това осигуряването на защита на военноморските активи е от съществено значение за опазването на морските комуникационни линии и поддържането на морско господство.

Освен това, стимулирана от външни ограничения, Турция залага все повече на широка отбранителна стратегия, фокусираща се все повече върху самостоятелността. Ограниченията върху закупуването на системи като американския Patriot и последиците от придобиването на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 подчертаха уязвимостите при разчитане на чуждестранни доставчици. В отговор Анкара ускори усилията си за развитие на вътрешното производство на авангардни отбранителни технологии, като системата за противовъздушна отбрана SIPER, с помощта на което да затвърди своя суверенитет в сферата на отбраната.

Нуждата от тези подобрения също отразява празнина във военноморските способности на Турция. Досега на турския флот липсваха специални кораби за противовъздушна отбрана, способни да защитават срещу високоскоростни ракетни заплахи с голям обсег.