🇮🇶⚔️🇺🇸 На 21 август 2024 г. (сряда) говорителят на подкрепяната от Иран иракска милиция „Катаиб Хизбула“ Абу Али ал Аскари заяви, че групировката няма задължение да спира атаките, насочени срещу американските сили в Ирак.
Иракски медийни източници съобщиха на 12 август, че иракският премиер Мохамед Шиа ал Судани се опитва активно да ограничи ескалацията между Съединените щати и местните шиитски милиции, подкрепяни от Иран, включително чрез изпращане на директно съобщение до групите, че иракското правителство няма да позволи атаки срещу американски сили, разположени на територията на страната.
Изявлението на Аскари идва на фона на потвърждението, направено от множество подкрепяни от Иран милиции на 30 юли., че са готови да възобновят атаките си срещу американските сили.
Неуточнен източник заяви по подобен начин пред иракското издание Baghdad Today, че иракските шиитски милиции нямат „червени линии“ за извършване на атаки срещу американски военни цели в страната, включително и военновъздушната база „Айн ал-Асад”, разположена в пустинен район на западната провинция Ал-Анбар.
Атаките срещу авиобаза „Айн ал-Асад“
Последната ракетна атака срещу базата, при която бяха ранени най-малко петима американски военнослужещи, беше извършена на 5 август от новосъздадената иракска милиция „Ал-Тауриюн“.
Групировката пое отговорност за други две атаки, извършени в региона на 25 юли, мишена на която бяха въздушната база „Айн ал-Асад” в Ирак, както и военно съоръжение на американската армия на територията на газовото находище Коноко в източната сирийска провинция Дейр ез-Зор.
Официални представители на САЩ и Ирак потвърдиха, че атаката срещу „Айн ал Асад” не е довела до щети. Журналист на BBC цитира изявление на неуточнени служители, според които ракетите, насочени срещу военната инсталация в газовото находище Коноко не са достигнали крайната си цел.
По-рано, базираният във Вашингтон, окръг Колумбия Институт за изследване на войната (ISW) отбеляза, че местните шиитски милиции изглежда са възобновили атаките си срещу американските сили в Ирак и Сирия.
Групата „Ал-Тауриюн“
Групата твърди, че е свързана с т.нар. „Ислямска съпротива в Ирак“ – подкрепяна от Иран коалиция от шиитски милиции, които които стоят зад поредица от атаки срещу американските сили и Израел, започнала през октомври миналата година в отговор на израелската операция в ивицата Газа.
Милицията създаде свой канал в Telegram в деня на атаките от 25 юли, за да поеме отговорност за извършването им, заявявайки, че от ден на ден атаките ще стават все по-ефективни и няма да спрат, докато американските сили не се изтеглят от Ирак.
Ислямската съпротива в Ирак прекрати атаките си през февруари 2024 г., но милициите в рамките на коалицията наскоро заплашиха да възобновят атаките си срещу американските военнослужещи в региона. На 5 юли подкрепяните от Иран милиции заплашиха, че ще атакуват силите на САЩ в страната, ако иракският премиер не успее да определи дата за изтеглянето им в рамките на период от 40 дни, а на 19 юни координационният орган на милициите също заплаши, че ще поднови атаките.
Ислямската съпротива в Ирак и нейните съставни организации не са заявили никакви атаки, изрично произхождащи от Йемен или Ливан, въпреки че Ислямската съпротива в Ирак вероятно има някои бойци и в двете страни, за да се координира с ливанската Хизбула и движението Хути.
Американското присъствие в Сирия и Ирак
Към началото на годината американският контингент в Ирак наброява около 2500 военнослужещи. Други около 1000 са разположени в Сирия, и по-конкретно в източните провинции Хасака, Хомс и Дейр ез-Зор. Нещо повече, на фона на нарастващото напрежение в региона допълнителни ресурси и войници бяха разгърнати в разкъсаната от гражданска война страна, според последните доклади.
Американските войски, разположени в двете страни, служат на различни цели, сред които предотвратяване на възраждането на терористичната групировка „Ислямска държава“, подкрепа на американските съюзници в региона, сред които ръководените от кюрди „Сирийски демократични сили“, и не на последно място ограничаване на влиянието на Иран и Русия - и двете от които също имат военно присъствие в Сирия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар