|
|
Актуализираната версия на шведската брошура „В случай на криза или война“ със съвети справяне с кризисни ситуации, започна да пристига в пощенските кутии в понеделник, 19 ноември 2024 г. 📸 Снимка: TT News Agency/AFP |
🇸🇪 В понеделник милиони граждани на Швеция започнаха да получават в пощенските си кутии копия на брошура, озаглавена „В случай на криза или война“, която дава съвети на населението как да се подготви за въоръжен конфликт или друга неочаквана криза.
Брошурата е актуализирана отпреди шест години поради това, което правителството в Стокхолм вижда като влошаване на ситуацията със сигурността, в резултат на пълномащабната руска инвазия в Украйна. В новото си издание книжката е двойно по-голяма.
Съседна Финландия също публикува съвсем наскоро онлайн своите пресни съвети за „подготовка за инциденти и кризи“.
А норвежците наскоро също получиха брошура, призоваваща ги да бъдат готови да се справят сами за една седмица в случай на екстремно време, война и други заплахи.
През лятото датската агенция за управление на извънредни ситуации съобщи, че изпраща имейл на възрастни датчани с подробности за водата, храната и лекарствата, които ще им бъдат необходими, за да преминат през криза в продължение на три дни.
В подробен раздел за военния конфликт, финландската дигитална брошура обяснява начините, по който биха реагирали правителството и президентът на страната в случай на въоръжено нападение, подчертавайки, че финландските власти са „добре подготвени за самоотбрана“.
Швеция се присъедини към НАТО едва тази година, след като реши да последва примера на съседна Финландия и да кандидатства за членство в отговор на руската агресия срещу Украйна, предприета през февруари 2022 г. Норвегия е една от страните-основателки на отбранителния алианс.
За разлика от Швеция и Норвегия, правителството в Хелзинки реши да не отпечатва копие за всеки дом, тъй като „би струвало милиони“, а цифровата версия може да се актуализира по-лесно.
„Изпратихме 2,2 милиона хартиени копия, по едно за всяко домакинство в Норвегия“, обясни Торе Камфьорд, отговорник за кампанията за самоподготовка в Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB).
Включени в списъците с артикули, които трябва да се съхраняват у дома, са храни с дълга трайност, като консерви с боб, енергийни блокчета и тестени изделия, както и лекарства, включително йодни таблетки в случай на ядрена авария.
Властите в Осло изпратиха по-ранна версия през 2018 г., но Камфьорд обясни, че изменението на климата и по-екстремните метеорологични явления като наводнения и свлачища носят повишени рискове.
За шведите идеята за гражданска брошура за извънредни ситуации не е нищо ново. Първото издание на „If War Comes“ е издадено по време на Втората световна война, след което е актуализирано в годините на Студената война.
Но едно съобщение е преместено нагоре от средата на брошурата: „Ако Швеция бъде нападната от друга страна, ние никога няма да се предадем. Цялата информация, че съпротивата трябва да бъде прекратена, е невярна.“
Не беше отдавна времето, когато Финландия и Швеция все още бяха неутрални държави, въпреки че тяхната инфраструктура и „тотална отбранителна система“ датират от Студената война.
Миналия месец министърът на гражданската отбрана на Швеция Карл-Оскар Болин заяви, че в резултат от променящия се глобален контекст, информацията за шведските домакинства също трябва да отрази промените.
По-рано тази година той предупреди, че „може да има война в Швеция“, въпреки че беше тълкувано като призив за събуждане, тъй като смята, че стъпките за възстановяване на „тоталната отбрана“ са твърде бавни.
Със своята 1300-километрова граница с Русия и богатия си опит от войната срещу Съветския съюз в началото на Втората световна, Финландия винаги е поддържала отлично ниво на своята отбрана. Швеция обаче съкрати голяма част от инфраструктурата си през последните няколко десетилетия и едва наскоро започна да се подготвя отново.
„От финландска гледна точка това е малко странно“, заяви Илмари Каихко, финландски доцент по военни изследвания в Шведския университет по отбрана. „ Финландия никога не е забравяла, че войната е възможна, докато в Швеция хората трябваше да бъдат малко разтърсени, за да осъзнаят, че това наистина може да се случи“, подчерта той.
24-годишната Мелиса Ив Айосмаки, която е родом от Финландия, но учи в Гьотеборг, призна, че се е почувствала по-притеснена след избухването на войната в Украйна. „Сега се чувствам по-малко притеснен, но все още имам в съзнанието си мисълта какво трябва да направя, ако започне война. Особено след като семейството ми е във Финландия.“
Ръководствата включват инструкции какво да правят в случай на няколко сценария и призовават гражданите да се уверят, че могат да се справят сами, поне първоначално, в случай на кризисна ситуация.
Финландците са питани как биха се справили без електричество дни наред при зимни температури до -20°C. Контролният им списък включва йодни таблетки, както и лесна за готвене храна, храна за домашни любимци и резервно захранване.
Контролният списък на шведите препоръчва картофи, зеле, моркови и яйца заедно с кутии сос болонезе и готова супа от боровинки и шипки. Шведският икономист Ингемар Густафсон си спомня получаването на предишни версии на брошурата: „Не съм толкова притеснен за цялата работа, така че я приемам доста спокойно. Хубаво е, че получаваме информация как трябва да действаме и как трябва да се подготвим, но не е като да имам всички тези приготовления вкъщи”.
Една от най-важните препоръки е да запазите достатъчно храна и питейна вода за период от 72 часа Но Илмари Каихко се чуди дали това е практично за всички. „Къде да го скриете, ако имате голямо семейство, което живее в малък апартамент?“
Копие на брошурата в PDF формат може да бъде открита тук: In case of crisis or war
