🇺🇦 Антон Шеховцов е политолог и един от водещите световни експерти по радикална десница в Европа. Роден в Севастопол в съветската епоха, той е основател на Центъра за демократична почтеност, създаден през 2020 г. за проследяване и анализ на опитите на авторитарни режими да упражняват злонамерено влияние в Европа.
Шеховцов разговаря с Kyiv Post за психологическата война и защо отварянето на архивите на КГБ в Украйна дразни Русия.
Сега наблюдаваме серия от нарушения на въздушното пространство от Русия в Западна Европа. Какво е това?
За мен това прилича на психологическа война срещу страните, подкрепящи Украйна. Подобни инциденти има в Румъния, Полша и Прибалтика, но пък няма в Словакия и Унгария. Русия също заяви, че няма цели в Полша. Те не са атакували бази, съоръжения или сгради.
Основната цел е подкопаване на подкрепата за Украйна. Изглежда, че Русия използва емоциите и страховете на хората, за да убедят правителствата да се откажат от подкрепата за Украйна. Дори когато руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония, те нямаха военна цел. Целта беше да окажат психологически натиск.
Но подобни действия могат да имат и обратен ефект. Засега не сме видели това да се случва. Сега НАТО е разделен по въпроса как да реагира на тези нарушения. Дроновете могат просто да бъдат свалени. С изтребителите е различно. Ако не можеш да победиш врага си в директен бой, тогава се стремиш да го разделиш. Това е една от целите на Русия.
Може ли този поток да бъде систематично анализиран?
Русия използва наративи, които могат да бъдат разделени в две категории: стратегически и тактически. Стратегическите са тези, в които руските власти вярват. Например, те са на мнение, че Западът представлява заплаха за Русия. Вярват, че западната демокрация и западните ценности са заплаха. Същевременно твърдят: „Ние сме истинските представители на западните ценности.“ Те също смятат, че по-голямата част от Украйна е част от руската цивилизация.
След това има тактически наративи, които подкрепят стратегическите или служат за разстройване. Например, че Украйна е някакъв нацистки режим. Но те имат и тактически наратив, че Украйна няма идеология и просто е нищо. Но не можеш да си и двете: или си нацистки режим, или нямаш идеология.
Нацисткият наратив произлиза от съветската епоха и поражда след себе си въпроси дали изобщо Москва някога е била приела, че Украйна не е Русия. И кара човек да се чуди колко дълго Путин е планирал тази война.
Руското ръководство е това, което има проблем с това. Но едно е да видиш проблем, а друго е да направиш нещо по въпроса. Понякога имаш идеи, но ако нямаш ресурси да ги реализираш, просто не действаш. В даден момент те си помислиха:
„Да, имаме достатъчно пари, имаме достатъчно влияние над европейските страни. Нека опитаме.“
Кога смятате, че тази идея се е зародила?
Мисля, че са я имали от самото начало. Путин е човек на КГБ. И това е точно разликата между политици с цивилен произход и хора от службите за сигурност. За службите няма сиви зони. Има заплаха и ти я елиминираш. Политиците с друг произход преговарят. За Путин няма преговори.
Друг принцип е секретността. Киев отвори своите КГБ архиви. Колко голям удар е това за руското правителство, което се състои главно от хора на КГБ?
Това е удар. Украйна беше част от съветската епоха – централна част. В балтийските държави, например, нямаше висши училища на КГБ, защото Москва никога нямаше доверие в балтийците. Но на украинците вярваха. Затова Украйна има толкова много досиета. Отварянето на архивите се възприе като враждебен акт. Ако погледнете към кого се насочва Путин с покушения, това са главно хора, дезертирали от службите за сигурност. Те се смятат за предатели. А с предателите се постъпва по един начин: елиминират се. От гледна точка на руския режим, Украйна е предател.
Руснаците изразяват отношението си към Украйна с реторика на чиста омраза. Тази украинофобия реакция ли е на украинската съпротива, или е присъща?
Най-простото определение за украинофобия е отричането на правото на украинската нация да съществува като отделна нация от руснаците – това има корени в Руската империя, където бе немислимо украинската етническа общност да бъде третирана като политическа нация; вместо това тя се смяташе или за незначителна група необразовани хора, или просто за част от по-широка руска нация. Днешна Москва отрича суверенитета на Украйна и правото ѝ да съществува като независима нация. Украинофобията е дълбоко вкоренена в руската политическа култура.
В информационната война има две страни: изпращач и получател. Каква е ролята на пропуските в знанието, когато Русия разпространява своя наратив?
Когато става въпрос за тема, за която не знаете много, хващате първите парчета информация, които ви попаднат, и се придържате към тях. Това е психологически феномен. Много хора не разполагат с достатъчно информация. И тогава идва Русия и казва: „Е, Украйна не съществува.“
Това е една от стратегиите на Русия. Но тя работи също и в обратната посока. Наскоро известен германски комик каза, че в началото е подкрепял Украйна, но след това се информирал и смята действията на Русия за легитимни и сега е за мир с Русия.
Този наратив за мира е изключително ефективен и той не е нов. Съветският съюз правеше две неща спрямо Запада: в страни, където комунистическите или социалистическите партии бяха легални, те ги финансираха. А в страни, където бяха нелегални или маргинализирани, те подкрепяха движения за мир и тези, които се противопоставяха на милитаризацията или производството на оръжия.
Сега руснаците успяха да привлекат крайната десница към този протест срещу войната. Под война те имат предвид западната подкрепа за Украйна. Идеята е, че колкото по-скоро спрете да подкрепяте Украйна, толкова по-скоро войната ще свърши. Това, разбира се, би било военна победа за Русия. И тогава руснаците манипулират този наратив и казват: ако подкрепяте това (военна помощ за Киев), значи сте за войната. Значи сте за всички ужасни неща, които идват с войната.
Има ли достатъчно осведоменост за това какво всъщност беше СССР?
Мисля, че на Запад има твърде малко разбиране. Никога не е имало трибунал. И никога не е имало истинска дискусия за нечовечността на Съветския съюз. Той уби милиони. След Втората световна война обаче тези престъпления бяха простени – и според мен това е една от причините Русия да се държи така, както се държи днес. Това зло, това политическо зло, не беше наказано.
