Цената на 4 ноември 1956: 70 години от смазването на Унгарската революция

🇷🇺⚔️🇭🇺 Преди 70 години, рано сутринта на 4 ноември 1956 г. съветската армия започва настъпление срещу Будапеща и големите градове на Унгария, за да премаже първата мащабна революция срещу наложения от Москва в Източна Европа, сваляйки правителството на премиера Имре Над. В 5:20 ч. той говори по радио „Кошут“ от студио, обособено в сградата на Парламента. Обръщението трае едва 35 секунди:

„Тук говори Имре Над, председател на Министерския съвет на Унгарската народна република. Днес на разсъмване съветските войски предприеха нападение срещу нашата столица с явното намерение да свалят законното демократично правителство на Унгария. Войските ни водят битка! Правителството е на мястото си. Съобщавам това на народа на страната и световната общественост.“ Обръщението е повторено няколко пъти и прочетено на чужди езици, докато малко след 8 ч. радиото не излъчва последното си съобщение и не замлъква.

Кабинетът не остава дълго на мястото си. Премиерът и група негови сътрудници – философът Дьорд Лукач, министърът Геза Лошонци и вдовицата на екзекутирания през 1949 г. Ласло Райк, намират своето убежище в югославското посолство. В Парламента остава единствено държавният министър Ищван Бибо, който пише последната декларация на законното правителство, докато съветските войски окупират сградата. По радио „Солнок“ още преди изгрев е обявено създаването на Революционно работническо-селско правителство начело с Янош Кадар. Едва три денонощия по-рано, на 1 ноември Кадар е подкрепил в кабинета решението, с което Унгария обявява своя неутралитет и излизането си от Варшавския договор. Скоро след това изчезва от Будапеща, а на 3 ноември се намира в Москва, на заседание на Президиума на ЦК на КПСС.

Оттук нататък сметката за 4 ноември се плаща от унгарския народ в продължение на 35 години. Тази цена включва загиналите и ранените през следващите седмици, бесилките, затворите и емиграцията. Най-дълго народът я плаща с режима, който Кадар ръководи до май 1988 г., и със съветския гарнизон, който ще остане в Унгария чак до лятото на 1991 г.

Надеждата, за която унгарците плащат тази цена, трае едва 13 дни:

• 22–23 октомври: студентите от техническия университет в столицата формулират 16 искания, с което протестът в тяхна подкрепа преминава в открито въстание.
• 24 октомври: Над отново е премиер.
• 25 октомври: Съветски танкове откриват огън по множеството на площад „Кошут“ пред парламента на страната. Оценките за загиналите там варират от 75 до 1000.
• 28 октомври: Обявено е примирие. В следващите дни съветските войски напускат столицата, тайната полиция, известна като „Орган за държавна защита“ (ÁVH) се разпуска. В кабинета влизат политици без комунистически възгледи.
• 1 ноември: По сведения, че нови колони на Червената армия настъпват от източна посока, съветският посланик Юрий Андропов дава уверение на премиера Над, че инвазия просто няма да има. На същия ден телеграфира на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, че Унгария поддържа неутралитет, като иска защита за това.

Операцията носи кодовото име „Вихър“ и се ръководи от маршал Иван Конев. Петте дивизии, разположени в Унгария преди 23 октомври, са подсилени до 17 дивизии според изследването на Йено Дьоркеи, Александър Киров и Миклош Хорват. Специалната комисия на ООН по унгарския въпрос, чийто доклад е представен през юни 1957 г., възстановява последователността на събитията по часове: в 3:00 ч. танковете на Конев влизат в Пеща от юг по пътя за Шорокшар и от север по пътя за Вац и разделят града на две, преди да е произведен и един изстрел. В 4:25 ч. танкови части в Буда откриват огън по казармите на улица „Будаьорши“. Само в столицата през този ден загиват 135 души.

 Хронологията на последиците показва колко дълго унгарците плащат тази цена:

• 4–11 ноември: Съпротивата продължава в квартал Чепел, в Печ, в планината Мечек и в Сталинварош, днешния Дунайварош; последните огнища угасват на 11 ноември.
• 22 ноември: Над и групата му напускат югославското посолство с писмена гаранция от Кадар за свободно преминаване. Съветските сили ги задържат на излизане и ги откарват в Снагов, Румъния.
• Януари 1957: Централната статистическа служба на Унгария отчита 2652 загинали между 23 октомври и 16 януари, от тях 2045 в Будапеща, и 19 226 ранени.
• Май 1957: Унгария приема с договор постоянното присъствие на съветските войски.
• 16 юни 1958: след таен процес са обесени Имре Над, министърът на отбраната Пал Малетер и журналистът Миклош Гимеш. Телата им са заровени в необозначени гробове в парцел 301 на Новото обществено гробище. Геза Лошонци е починал още преди процеса, в затвора, по време на гладна стачка.
• 16 юни 1989: Над е препогребан с всички почести пред над 200 000 души.
• 19 юни 1991: генерал-лейтенант Виктор Силов, последният съветски войник, разположен в Унгария, напуска страната през граничния пункт при Захон.

По официални данни от 1991 г. съветската страна губи 669 убити и 51 изчезнали. Около 200 000 унгарски граждани са принудени да емигрират: по данни, които цитира „24 часа“, до 185 000 бягат в Австрия и други 20 000 в Югославия. Десетки хиляди са осъдени, хиляди други са интернирани, а броят екзекуци за участие в революцията варира между 220 и 340 в различните източници. Един детайл от разказа за процеса намира място на днешните възпоменания. На 23 октомври 2026 г. на площад „Кошут“ премиерът на страната Петер Мадяр описва последната сутрин на тримата осъдени: „Виждаме ги пред себе си как излизат от килиите си в 5 ч. сутринта [...] виждаме трите дървени греди, чуваме набързо изречената присъда.“

Москва взема решението с ясното съзнание за международната обстановка. На 31 октомври, в деня след британско-френския ултиматум към Египет в разгара на Суецката криза, съветският лидер Никита Хрушчов променя изводите от заседанието, проведено на предния ден, когато Президиумът е обсъждал изтегляне на войските. Според работните бележки от заседанието той казва: „Ако напуснем Унгария, това ще даде голям тласък на американците, англичаните и французите – на империалистите. Ще го възприемат като слабостта ни и ще преминат в настъпление. [...] Към Египет те ще добавят тогава и Унгария.“ Редакторите на сборника с документи от Архив за национална сигурност към Университета „Джордж Вашингтон“ казаха, че Хрушчов се аргументира главно с престижа на империята и рисковете от разцепление в собствената партия. Египет присъства в изказването му като пример за следващото място, от което Москва би отстъпила.

В същите дни Обединеното кралство и Франция водят собствена война в Египет. На 5 ноември британски десантчици превземат летище Гамил в Порт Саид, а френски части дебаркират в Порт Фуад. Президентът Дуайт Айзенхауер, по думите на Britannica бесен от своеволието на съюзниците си, внася призив в ООН за спиране на огъня прекратяване на огъня, а маршал Николай Булганин заплашва Великобритания и Франция в писма от същия ден. Вашингтон вече е изпратил на Москва успокоителен сигнал. На 27 октомври в Далас държавният секретар Джон Фостър Дълес заявява: „Ние не гледаме на тези държави като на потенциални военни съюзници.“ Два дни по-късно той обсъжда с Айзенхауер как да запознае съветското правителство с изявлението на възможно най-високо равнище. На 4 ноември СССР налага вето в Съвета за сигурност на ООН, а Общото събрание, свикано на извънредна сесия, призовава за изтегляне на войските с 50 гласа „за“, 8 „против“ и 15 въздържали се. Правителството на Кадар отказва да допусне наблюдатели на ООН.

Решението за 4 ноември има и българско измерение. През първите дни на ноември Хрушчов и Георгий Маленков информират държавните глави на Румъния, Чехословакия и България за собствения си план за свалянето на Над. В самата България Държавна сигурност отчита последиците в числа. Комисията по досиетата пусна сведения на МВР до премиера Антон Югов от 27 март 1957 г. Според нея през 1956 г. са разкрити 77 младежки нелегални групи с 446 участници. Броят на младежите, въвлечени във „вражеска“ дейност, е почти двойно спрямо 1955 г. Особена дейност службата отчита „по време на Унгарската революция“. Според унгарския седмичник HVG в лагера в Белене са държани и българи, подкрепили революцията.

70 години по-късно паралелът с Украйна не идва от наблюдатели отвън, а от самия Киев. На 23 октомври 2026 г. външният министър Андрий Сибиха пише: „Ценностите и стремежите на Унгарската революция от 1956 г. намират дълбок отклик у украинците днес, когато защитаваме свободата и независимостта си срещу руската агресия.“ Президентът Володимир Зеленски пише: „За съжаление светът тогава не взе силните решения, които бяха нужни, за да им се помогне. Това доведе до още десетилетия тоталитарно управление в голяма част от Европа, което приключи едва с революциите през 80-те години.“ Изявленията идват седмица след срещата на Зеленски с Мадяр в Брюксел на 16 октомври, с която Киев и Будапеща се опитват да поставят ново начало на отношенията след годините на Виктор Орбан.

Годишнината в Будапеща е посветена на неплатената част от сметката. В Деня на национален траур днес, кабинетът на Мадяр прави достъпна за онлайн търсене базата данни Nyitottaktak.hu на Историческия архив на службите за държавна сигурност. В нея са включени около 60 000 имена от мрежата на информаторите, която историците оценяват на 150–160 хиляди души. Мадяр обяснява избора на датата с това, че на този ден революцията е смазана, и казва: „36 години по-късно правим онова, което нито една партия след смяната на режима не направи.“

Така Унгария все още не е преодоляла последиците от днешния ден. Режимът, роден на 4 ноември 1956 г. в ранните часове на деня, се опира не само на танковете на гарнизона, но и на мрежа от информатори, през която според историците са минали 150–160 хил. души. Едва сега 60 000 от имената са достъпни за онлайн проверка от всеки, а не само изследователи. Първият срок, който ще покаже дали Мадяр изпълнява своето обещание, е 25 февруари 2027 г. Дотогава архивът трябва да публикува поетапно близо 10 000 досиета за вербуване. Те ще покажат кой, кога и как е бил привлечен. Донесенията обаче, в които си личи кой за кого е докладвал, остават в работните досиета, а кабинетът няма да ги публикува в интернет, за да защити лични данни на наблюдаваните.