🇨🇳✈️🇱🇦 8 учебно-бойни самолета, посочени като китайските Hongdu JL-8, и две дузини превозни средства за наземно осигуряване вече са разположени на пистата в Бан Кьон, където Китай и Лаос откриха съвместен въздушен център. Техниката се вижда на сателитни изображения на Vantor от 30 септември, ден след откриването. Reuters публикува информацията на 6 октомври. Кадрите показват и обширни строителни дейности в района на самата писта, която още не е завършена.
Министерството на националната отбрана на Китай обяви на 29 септември, че на летище Бан Кьон, на около 40 км северно от Виентян, започват работа съвместен център за осигуряване и обучение и ВВС академия с името „Китайско-лаоска дружба“. По думите на ведомството китайската и лаоската армия ще ги поддържат и управляват съвместно. Задачата е да подготвят военни пилоти в Лаос, а структурите им „не са насочени към трети страни“. На церемонията присъства вицепремиерът и министър на отбраната на Лаос Камлианг Утакайсон. Нито китайското министерство, нито лаоското външно министерство, нито посолството на Лаос в Банкок са отговорили на запитванията на Reuters.
Колин Ко от Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур и Александър Нийл от хавайския мозъчен тръст Pacific Forum, както и специалисти на Vantor, описват самолетите като Hongdu JL-8, известен във варианта си за износ като K-8 Karakorum. Двуместният реактивен самолет е разработен от Китай и Пакистан, служи предимно за обучение, но може да носи и въоръжение за леки щурмови задачи. С него разполагат и китайските, и лаоските ВВС, а през годините е изнасян и за други армии.
Броят на заснетите машини не отговаря на броя на този вид самолети в лаоските ВВС. Според справочника на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) Лаос разполага с 4 броя K-8 с изправност, която определя като „съмнителна“. Дори и четирите да са годни за експлоатация и да са прехвърлени в Бан Кьон, поне още 4 самолета идват от другаде. Остават две обяснения: машини на китайските ВВС, с които инструктори от Народната освободителна армия на Китай (НОАК) обучават лаоските курсанти на място, или нова доставка за академията, предадена на Лаос с откриването ѝ. Кое от двете обяснения е вярно, ще покажат опознавателните знаци на самолетите, за които анализаторите не дават сведения.
Строителството е напредвало бързо. Строителните работи в Бан Кьон се виждат на сателитни снимки още от януари 2026 г. Според Breaking Defense обектът вече има писта с дължина около 2000 метра, 5 хангара и перон в северния си край. По-малко от година след началото на строителството в края на 2025 г. на перона му вече са разположени реактивни самолети, а част от регионалните военни аташета и изследователите на сигурността, които следят обекта, смятат, че той може да се окаже първата пълноценна китайска военна база в Югоизточна Азия.
Извън изкуствените острови в Южнокитайско море мрежата от китайски военни обекти зад граница досега се изчерпваше с два пункта, и то морски: логистичната база в Джибути, открита през 2017 г. на самия вход на Червено море, и достъпът до камбоджанското пристанище Реам, чието разширение с китайски средства беше открито през април 2025 г. Бан Кьон е първи такъв обект, изграден около летище, и първи в държава с обща сухоземна граница с Китай. НОАК все още е смятана за армия без развита мрежа от задгранични опорни пунктове, въпреки над 20 години интензивна модернизация.
Рейчъл Ванденбринк, старши анализатор в Австралийски институт за стратегическа политика (ASPI), вижда в избора по-скоро удобна възможност, отколкото стратегически замисъл. Изборът на Бан Кьон за обект, до който НОАК може да има достъп, „вероятно е повече въпрос на открила се възможност, а не запълването на очевидна оперативна необходимост. Лаос все пак има известна геостратегическа стойност като достъпен плацдарм в континенталната част на Югоизточна Азия заради общата граница с Китай и инфраструктурните връзки, включително железницата“, добавя Ванденбринк.
Железницата, за която говори тя, е Китайско-лаоската линия, открита на 3 декември 2021 г. Тя свързва Кунмин с Виентян по трасе с дължина 1035 км. То е със стандартно междурелсие, построено е по китайски норми и е свързано пряко с китайската железопътна мрежа. Линията минава на около 25 км западно от Бан Кьон, през гарата в Пхонхонг. Благодарение на нея новият център получава сухоземна връзка с провинция Юнан, по която товари от Китай могат да стигнат до Виентян, без да преминават по море или през чуждо въздушно пространство.
Географското положение на обекта има значение и отвъд Лаос. На около 110 км по права линия на юг, от другата страна на Меконг, е Удон Тани: днес база на тайландските ВВС, а през Виетнамската война азиатската централа на Air America и едно от най-натоварените летища в региона. Тайланд е съюзник на САЩ по силата на договор, а Бан Кьон е на кратък полет и от Виетнам, и от Мианмар.
Засега обектът изглежда учебен, но онези, които го наблюдават, търсят признаци, че няма да остане такъв. Дипломати и анализатори очакват да видят позиции за ПВО, складове за боеприпаси и гориво и обекти за наблюдение, всяко от които би подсказало функции отвъд обучението. Нийл посочва още един възможен признак: сега летището изглежда сравнително късо и безобидно, но в бъдеще може да приема и по-големи самолети, включително такива за радиотехническо и електронно разузнаване, т.е. за прехващане на чужди радарни и комуникационни сигнали, с които Китай да разшири обсега си над Югоизточна Азия.
„По всичко личи, че летището е проектирано така, че да позволи удължаване на пистата, което да даде възможност на по-големи самолети да действат от него“, казва той. НОАК има такива самолети предимно на базата на корпуса на транспортните Y-8 и Y-9.
Летището, което Китай помага да се разшири, служи на САЩ в разгара на същата война. Според архиви, предоставени на Reuters от Райън Улфсън-Форд, специалист по Югоизточна Азия в Библиотеката на Конгреса на САЩ, през войната срещу комунистическите сили в Лаос Бан Кьон е представлявал писта с обозначение Lima Site 44, използвана от Air America, авиокомпания, принадлежала на ЦРУ. Тя е превозвала войници от планинското малцинство хмонги, подкрепяни от Вашингтон, и провизии до неравните писти в планините, известни като Lima Sites. Още през 1968 г. по думите на Йоахим Лекер, изследовател на историята на компанията, от Бан Кьон са излитали вертолети на Air America, които са прехвърляли хмонгски бойци към други бойни зони.
Към момента кадрите вероятно показват онова, което обявява Пекин: учебен център за военна авиация, в който доставката на самолети и наземна техника изпреварва завършването на собствената му писта. В подкрепа на това са типът на самолетите, създадени преди всичко за обучение, и оценката на Janes, че центърът компенсира видимия недостиг на капацитет за подготовка на пилоти в Лаос. Срещу тази версия говори проектът на самото летище, което според оценката на Нийл е предвидено за удължаване. Двете възможности не се изключват, защото нито Пекин, нито Виентян са оповестили броя на китайския личен състав, командната структура и условията, при които НОАК ползва обекта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар