Дронове с изкуствен интелект на CODE 9.2 удрят руската броня отвъд границата

🇺🇦🎯🇷🇺 Дронове камикадзе с изкуствен интелект на 475-и отделен щурмови полк на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), продължават ежедневната си кампания на унищожение срещу руската бронирана техника в пограничните райони на Белгородска област, преди тя изобщо да е достигнала границата с Харковска област. От пресслужбата на полка, по известен като CODE 9.2, се похвалиха, че поразяват руски бронирани машини в почти промишлени мащаби. Ударите падат от другата страна на участъка, в който руският президент Владимир Путин беше разпоредил да бъде установена „буферна зона“ на 15–20 км дълбочина.

Намерението за това Путин обяви сам вече няколко пъти. На 1 септември 2026 г. той заяви, че групировката войски „Север“ продължава разширяването на „зоната на сигурност“ в пограничните райони на Харковска и Сумска области, като за последния месец под неин контрол са минали 14 селища, сред тях Козача Лопан. Говорителят на 14-и армейски корпус на ВСУ Виталий Саранцев оцени дълбочината на търсената ивица на 15–20 км, като вижда в натиска и втора цел: да отклони украински сили от Донецкото направление, където е главното руско настъпателно усилие. По думите му край Козача Лопан руската армия напредва на малки групи през гори и поля, без броня, с подкрепа от артилерия и дронове, изстрелвани от руска територия.

Козача Лопан, гранично селище с 4–5 хиляди жители население до войната, беше окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия и освободено по време на светкавичната контраофанзива в региона през септември 2022 г. На 2 септември 2026 г. корпусът опроверга руския държавен глава, като заяви, че селото остава под украински контрол. Загубите на руските войски в периметъра от началото на сраженията бяха оценени на 178 убити и 210 ранени. Институтът за изследване на войната (ISW) допусна в собствената си оценка от същия ден, че руски диверсионни групи са закрепени в 13% от населения пункт, а до средата на месеца отчете украински контраатаки в околностите му. В репортаж от 2 септември „Украинска правда“ пише, че при среща на журналистите с командира на CODE 9.2 в Харков полкът тъкмо е приключвал със своите операции по прочистване на Козача Лопан, поредното погранично селище, през което проникват руски диверсанти.

Прочистването е подготвено отвъд граничната линия. За да не може руската армия да прехвърли резерви в участъка, CODE 9.2 заедно с други подразделения блокира логистичните маршрути на Белгородска област, проби язовирна стена и разруши всички ключови мостове. „Направихме голяма операция по блокиране на бойното поле и на логистиката. Чухте ли, че там изцяло източиха водохранилището?“, казва пред изданието командирът Олександър Настенко с позивна Флинт, Герой на Украйна. Основните средства при операцията според „Украинска правда“ са били ракетите на американските реактивни системи за залпов огън HIMARS и ударните дронове със среден обсег (middle-strike) – реактивни безпилотни летателни апарати, насочвани към цели на няколко десетки километра дълбочина. Това е втора такава операция на центъра за съвместни действия „Фаланга“, създаден от CODE 9.2 и 1-ви отделен щурмови полк през лятото, за да съчетаят пехота, безпилотни летателни апарати, артилерия и кибервойна.

Полкът е основан в първите седмици на войната като разузнавателен взвод към 92-ра бригада. През 2023 г. към него е създаден ударен взвод с дронове, през 2024 г. подразделението става рота, а през януари 2025 г. е трансформиран в отделен щурмови батальон. От август 2025 г. е полк извън състава на бригадата. От 31 декември 2025 г. в него служат чуждестранни доброволци: по това време беше закрит Интернационалният легион за отбрана на Украйна, който беше част от Сухопътните войски, а два от батальоните му бяха слети в пехотен батальон на 475-и полк. Реорганизацията предизвика недоволство сред чужди бойци. Заместник-командирът на 2-ри легион Андрий Спивка отправи критики, че екипите и разчетите са разбити, а хората са разпределени произволно по свободните длъжности в щурмовия полк.

Флинт формулира целта директно: „Искахме да контролираме бойното поле не на 20 км, а на 100“, а според него основните дронове на полка към днешна дата са „Дартс“ и моделите на Fire Point, а първите удари със среден обсег са били нанесени към края на 2025 г. в операцията за прочистване на Купянск. Днес щурмови полк разполага с обсег на поразяване 50–150 км зад фронта, а само доскоро той възлизаше на не повече от 10–35 км. В арсенала има и дронове, които довършват атаката сами. През май CODE 9.2 публикува кадри на ударен дрон със среден обсег, който захваща набелязаната цел с бордовата камера и започва неизбежното преследване до нейното унищожение. С него са поразени лек автомобил, два микробуса УАЗ „Буханка“ и товарен камион, всички оборудвани със системи за електронна война, пише „Милитарний“. Подобен захват позволява на дрона да стигне и порази целта напълно автономно, дори при сценарии на смущения и загуба на връзка с оператора.

На 16 септември полкът показа подборка с 60 поразени машини в рамките на 24 часа от дроновете „Дартс“, предимно микробуси, пикапи и малки камиони в близкия руски тил. През юли неговата операция „Три дни и три нощи“ завърши със 107 поразени единици техника, сред които севернокорейското 170-мм самоходно оръдие М-1978 „Коксан“, зенитна самоходна установка „Шилка“ и две бронирани бойни машини. Темповете се заплащат с изгубени дронове. По време на третата операция на „Фаланга“, насочена към пътищата около Мелитопол и Бердянск, до целта стигнаха между една трета и половината от всички изстреляни дронове, но останалите поразяваха руски мобилни огневи групи и екипажи на дронове прехващачи. Част от пилотите на CODE 9.2 са управлявали дроновете над юга от Харковска област през Starlink.

В този участък руската страна губи бронята си, още преди да е влязла в боя. Корпусът описва натиска край Козача Лопан като пехотен, дроновете на CODE 9.2 унищожават руската бронирана техника предимно отвъд граничната линия, а преди да зачисти селището прекъсна пътищата, по които руските резерви от Белгород можеха да пристигнат. Съпоставката показва, че ивицата, в която техниката на Москва не може да се движи безопасно, започва на руска територия, и Флинт открито заявява, че има напълно сериозното намерение да тя да достигне дълбочина до 100 км. За отсъствието на броня играе и друго: в репортаж „Украинска правда“ отбелязва, че танкове на бойното поле практически вече няма. Самият Саранцев вижда в натиска и опит да се отклонят украинските защитници от Донбас, за който бронираните части не са нужни. Затова ударите на CODE 9.2 обясняват защо руската броня не стига до границата, но не изчерпват причините Русия да атакува без нея.

Руският натиск край Козача Лопан вероятно ще остане пехотен, а през следващите седмици допълнително ще отслабне, тъй като пътят на руската броня до украинската граница минава през ивица, която се намира под постоянен огневи контрол. Буферната зона, която Москва искаше да изреже в Харковска област, получи огледалния си образ на своя територия, където нейната броня е подложена на унищожение в промишлени мащаби, преди да успее изобщо да доближи земята, която трябва да окупира.