🇺🇦🎯🇷🇺 Разчет M142 HIMARS от 16-и армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е поразил командния пункт на 136-та отделна гвардейска мотострелкова бригада, от 58-ма общовойскова армия на Южния военен окръг, базиран в Красное, Брянска област на Руската федерация. Според информация на Генералния щаб на ВСУ пунктът се е намирал в частен имот, а прецизният ракетен удар е прекъснал работата му, нарушавайки процеса по командване и контрол на съединението в неговия участък.
Ударът пренася логиката на украинската контрабатарейна и дълбочинна кампания отвъд граничната линия, насочвайки я право към нервния възел на едно руско съединение – мястото, откъдето се планират маневрите, огънят и снабдяването. Поразяването на команден пункт не изважда от строя танкове или оръдия, а временно елиминира структурата, която ги управлява. За бригада в активен сектор това означава пропуснати цикли на вземане на решения точно тогава, когато те тежат най-много.
136-та отделна гвардейска мотострелкова бригада влиза в състава на 58-ма общовойскова армия от Южния военен окръг, чийто щаб се намира във Владикавказ, Северна Осетия и от началото на войната участва в операции по Запорожкото направление – отсечката, която се простира от границата на Донецка и Запорожка области до долното течение на река Днепър. Съединението навлиза в този удар вече разклатено в горната си йерархия: на 5 януари 2026 г. командирът му полковник Ерик Селимов загина при автомобилна катастрофа в окупираната Луганска област. Прекъсването на щабната работа сега се наслагва над командна верига, която и без това не беше възстановила напълно устойчивостта си.
Изборът на частен имот за команден пункт издава позната за руските съединения практика – настаняване в стабилна, удобна за свръзка постройка в близкия тил, която се превръща в неподвижна, лесна за фиксиране и геолокализиране. Именно срещу такива статични възли HIMARS разгръща силата си: управляемите ракети от семейството GMLRS поразяват точкови обекти с отклонение от порядъка на единици метри, а съкратеният разузнавателно-ударен цикъл – от засичането на щаба до изстрелването на ракета – оставя все по-малко време на противника да премести управлението си, преди ракетата да е във въздуха. Командният пункт в имота при Красне попада точно в профила на целта, който системата е създадена да отработва.
Това, че ударът е нанесен на руска територия, добавя втори пласт към неговия ефект. Прехвърлянето на огъня към щабове отвъд границата стеснява дълбочината, в която руското командване може да разположи пунктове с усещане за безопасност, и принуждава съединенията да изместват управлението си още по-навътре в тила, далеч от войските, които ръководят. Всяко такова изместване удължава свръзката, забавя реакцията и внася триене в командването – цена, която се плаща непрекъснато, дори когато конкретният щаб бъде възстановен.
Стойността на този удар не се крие в еднократното извеждане от строя на една постройка, а в натрупването: колкото по-системно украинските разчети поразяват командни възли – особено отвъд държавната граница, където руснаците ги смятат за относително защитени – толкова по-скъпо става самото упражняване на командване. Именно непрекъснатостта на този натиск върху управлението, а не отделният удар, разяжда оперативната устойчивост на съединения като 136-та бригада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар