Иран организира масови държавни погребения на „анонимни мъченици“ от войната с Ирак

🇮🇷 Тази седмица, близо шест месеца след 12-дневната война с Израел, Иран проведе поредните мащабни държавни погребения на незнайни войници, загинали по време на Ирано-иракската война (1980–1988). Церемониите се проведоха в условия на нарастващо обществено недоверие, породено от влошаващата се криза в страната.

Ритуалите, известни като „погребение на анонимните мъченици“, от години служат като инструмент за мобилизиране на лоялистите на Ислямската република и създаване на илюзия за масова народна подкрепа.

Последният кръг започна в понеделник, когато началникът на генералния щаб на въоръжените сили генерал-майор Абдолрахим Мусави похвали „невижданата и неописуема“ посещаемост на вярващи граждани при погребалните шествия, описвайки присъствието като акт на покорство пред върховния лидер.

В терминологията на Ислямската република „анонимен мъченик“ е тяло, което е погребано без потвърдена самоличност – често неидентифицирано десетки години. 36 години след края на войната с Ирак все още не е ясно какво точно се намира в много от тези ковчези. Снимки и ранни репортажи показват, че някои съдържат само фрагменти от кости.

През 2022 г. бившият директор на Института за напреднали биотехнологични изследвания Махмуд Тава Лаие призна, че много от останките са се разложили при тежки условия, което прави тяхното научно идентифициране невъзможно в голяма част от случаите.

Психологията на възхвалата на смъртта

В интервю за Iran International социалният психолог Саба Алалех отбеляза, че режимът в Техеран отдавна е превърнал смъртта в свещен, героичен идеал, за да запази своя психологически контрол над обществото.

„Иранската управа се опитва да превърне смъртта в абсолютна ценност – свързана с лоялност, саможертва и подчинение“, каза тя. Според нея тази възхвала подхранва наратива, който представя всяко несъгласие като неуважение към мъртвите. „Авторитарните системи като Ислямската република постоянно разчитат на подобни кърваво спечелена легитимност.“

Алалех смята, че режимът цели да насади трайно чувство за дълг и вина с посланието: „Хората умряха за тази система, затова ти нямаш право да ѝ се противопоставяш, а трябва да вървиш по техния път.“

Символика и политическа цел

На въпрос какво цели държавата с тези церемонии Алалех отговори, че тяхната основна функция е да демонстрират символна власт.

„Тези погребения помагат на Ислямската република да възроди революционния морален кодекс от 1979 г.“, обясни тя. Всеки, който възрази, веднага бива обвинен, че обижда жертвите на другите, така се създава обществен натиск срещу несъгласните.

Официалните данни от годините на войната показват, че по време на самия конфликт са погребани 116 неидентифицирани войници. Днес властите твърдят, че общият брой е около 50 000, от които над 30 000 по-късно са разпознати и върнати на семействата им.

Според актуализирани данни над 13 000 тела са положени в 1300 мемориални обекта и над 3000 места в цялата страна – от градски площади и училища до джамии, семинарии и военни зони. Само гробището „Бехещ-е Захра“ в Техеран съдържа над 4000 такива гроба.

Защо точно на обществени места?

Ислямската република твърди, че погребенията в обществени и академични пространства отговарят на „народно искане“. Критиците обаче смятат, че целта е символично „окупиране“ на гражданската среда.

В началото на новия век студентски движения протестираха срещу поставяне на гробници във висшите учебни заведения, в което виждат претекст за силно присъствие на силите за сигурност. В някои университети избухнаха сблъсъци – Шахид Раджаи, Иранския университет за наука и технологии, университета Шариф и Амиркабир. Студентите искаха референдуми, но въпреки тяхната съпротива погребенията бяха осъществени с подкрепата на общините, Революционната гвардия и политически радикални структури.

Институционалният механизъм

До 2018 г. процесът по разкопки, пренасяне и погребване се координираха от Комитета за издирване на безследно изчезнали към въоръжените сили. Днес те се извършват от ведомствена структура, съставена от представители на Организацията за културно наследство, Фондация на мъчениците, Министерство на вътрешните работи и армията.

Церемониите обикновено са провеждани по време на големи религиозни периоди като Фатимия (дните на траур по дъщерята на пророка Мохамед Фатима), но ковчезите се появяват и по други държавни и религиозни поводи – така символичното присъствие в обществения живот остава константна величина.