„Въпрос на самосъхранение“ – страните от Прибалтика с мерки за ограничаване на руското влияние.

🇪🇪🇱🇹🇱🇻 Докато Кремъл засилва хибридния си натиск срещу Балтийските държави, местните рускоезични общности се оказват потенциална слаба точка, която може да бъде използвана. Руският език е майчин за около една четвърт от населението на Естония и една трета от това на Латвия – две малки държави на източната граница на НАТО.

Възприемайки защитен начин на мислене, подхранван от войната в Украйна и руските нарушения във въздушното пространство, Талин и Рига все повече гледат на рускоезичната общност като потенциален риск, според Вендула Казлаускас, експерт по Балтийския регион в Асоциацията за международни отношения.

За да ограничат руското влияние, Латвия и Естония постепенно премахнаха руския език от образованието, затегнаха миграционните правила и взеха мерки срещу организации, свързани с Русия. Тези стъпки са мотивирани както от опасенията за сигурността, така и от нуждата за „по-голяма интеграция на рускоезичното малцинство“, обясни Казлаускас.

Използване на диаспората като оръжие

След три десетилетия независимост Естония, Латвия и Литва са окупирани от Съветския съюз през 1940 г. След края на Втората световна война, макар и непризната от западните държави, тяхната окупация продължава до 90-те години. Големите рускоезични и етнически руски общности в трите държави са предимно резултат от принудително преселване, имиграция и политики на русификация, провеждани през съветската епоха.

Много рускоезични жители в Латвия и Естония нямат гражданство и имат само руски паспорти. Около 40 000 души в Латвия са руски граждани, докато в Естония те надхвърлят 80 000. Това е техен личен избор, тъй като всеки един жител в тези страни може да получи местно гражданство, ако премине тест за гражданство, фокусиран върху владеене на езика и познаване на историята на страната.

Експерти отбелязват, че Русия отдавна използва пропаганда, насочена към рускоезичните хора в Балтийските държави, някои от които имат слаби познания по местните езици, за да манипулира общественото мнение и да посява разделение.

„Русия упорито се стреми да влияе върху рускоезичната общност в Естония. За тази цел Русия използва като оръжие почти всяка сфера на човешката дейност: език, култура, спорт и други“, обясни Игор Грецки, експерт в Международния център за отбрана и сигурност (ICDS), базиран в Талин.

Марек Кохв, бивш естонски служител в сферата на отбраната и експерт по сигурността в ICDS, предупреди, че Русия използва социални мрежи и онлайн портали, за да прокарва наративи за „упадъка на Запада“ и потисничеството над говорещите руски. Тези усилия нараснаха значително след началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

В сянката на Москва

„След пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. сме свидетели на значително засилване на руските дейности за влияние в Естония“, каза Йоосеп Каасик, заместник-главен секретар по вътрешна сигурност в Министерство на вътрешните работи на Естония.

В Естония и Латвия нагласите към войната в Украйна се различават осезаемо между рускоезичните общности и тези, които говорят националните езици. Проучвания сочат, че рускоезичните са по-малко склонни да обвиняват Русия за началото на войната и са по-скептични за шанса на Украйна да освободи териториите си.

Въпреки това рускоезичните малцинства в Балтийските държави далеч не са еднородни. Според годишника за 2025 г. на Агенцията за вътрешна сигурност на Естония (KAPO), подкрепата за Кремъл в страната идва предимно от по-възрастни жители и бързо намалява.

Русия отговаря със стремежи да „ангажира рускоезичната младеж в Естония и да я привлече в своята информационна и ценностна сфера“, отбеляза Кохв. Тази пропагандна кампания тече в синхрон с други хибридни операции – кибератаки, бомбени заплахи, шпионаж и вандализъм, които понякога са дело на местни руснаци.

Напоследък напрежението в региона ескалира след като на 19 септември три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония, десет дни след като Полша свали няколко руски дрона над своя територия.

Руски дронове също „залитваха“ в суверенното въздушно пространство на Литва и Латвия по време на предишни атаки срещу Украйна. Докато западни официални лица предупредиха за възможен открит сблъсък между Русия и НАТО до няколко години – конфликт, в който Балтийските държави ще бъдат на първа линия – Рига и Талин се стремят да гарантират, че цялото им население е на тяхна страна.

Противодействие на руското влияние

След избухването на пълномащабната война в Украйна Латвия и Естония взеха стъпки за по-добра интеграция на рускоезичните си малцинства – стратегия, която предизвика гнева на Кремъл.

Латвийският парламент промени законите за миграцията през 2022 г. и после пак през 2024 г. Това задължи руските граждани в страната да минат основен езиков тест и проверка за сигурност. Около 2600 руски граждани напуснаха страната в резултат, а 841, които не изпълниха изискванията, са изправени пред депортиране.

Естония пък забрани на граждани извън ЕС да гласуват на местните избори, което засегна предимно  предимно руски граждани, които не притежават местни паспорти. Латвия прие закон за отделяне на православната си църква от Руската православна църква през 2022 г. Естония одобри подобни закони три години по-късно. Двете страни постепенно премахват руския език като език на обучение в образованието, за да подобрят владеенето на своите езици.

„Въпреки това мерките, взети от двете страни, представляват нож с две остриета. Макар разбираеми предвид вътрешната им ситуация, опасенията за сигурността и историческия опит, руската пропаганда може да използва тези мерки, за да оправдае нуждата от защита на потиснатите рускоезични сънародници – което потенциално служи като претекст за агресия“, допусна Казлаускас.

Критики дойдоха дори от Запада, като Съветът на Европа упрекна страните заради новите им езикови закони. Местните власти обаче категорично заявяват, че усилията им са насочени само към защита на националната сигурност и социалното сближаване.

„Не можем и не трябва просто да игнорираме факта, че нашето население или част от него е систематично обект на пропаганда и дезинформация от руския режим. За нашата малка нация противодействието на тази дългосрочна заплаха е въпрос на самосъхранение“, заявява Каасик.