Австралия трябва спешно да развие независими далекобойни ударни способности, според анализатор.

Балистични ракети Hyunmoo-5, способни да носят бойна глава от 8-9 тона и да унищожават подземни бункери, са представени по време на церемония по случай 76-тия Ден на въоръжените сили, проведена във военновъздушна база, южно от Сеул, 1 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Yonhap

🇦🇺 В коментар за изданието The Strategist военният експерт Рос Бабидж заяви, че Австралия трябва да изгради незабавно собствени далекобойни ударни способности, за да се подготви за епоха на висока стратегическа несигурност.

По думите му Австралийските въоръжени сили (ADF) не могат да разчитат само на гаранциите на САЩ и трябва да преследват политика на „много силно независимо възпиране“, дори с противник от мащабите на голяма сила.

Бабидж очертава нуждата от ограничен, но ефективен набор от способности, които да са трудни за неутрализиране, достъпни в по-широк мащаб и произведени в страната. Ключовите препоръки включват въвеждането на мобилна балистична ракета със среден обсег от 3 000 до 5 500 км. Той описва тези системи като изключително устойчиви, бързи и гъвкави и способни да поразяват сухопътни или морски цели в рамките на минути.

„Пътно-мобилните балистични ракети са отличен избор. Трудни са за прехващане, поразяват на хиляди километри за десетки минути, могат да атакуват суша или море без риск за собствените животи и трудни за откриване преди изстрелване, ако се комбинират с примамки, камуфлаж и прикриване“, пише Бабидж.

Като доказателство за тяхната ефективност авторът припомня трудностите на съюзническите и американските сили при опитите да унищожат иракските пускови установки на „Скъд“ по време на войната в Залива през 1991 г.

Според него, че подобни оръжия сами по себе си не могат да осигурят пълно възпиране, но биха повишили цената на агресията и биха принудили всеки противник да се замисли два пъти преди нападение. Според него ракетите трябва да са далекобойни, да разполагат със собствени сензори за автономна работа без сателитна навигация и да носят примамки и електронни смутители. В идеалния случай всяка ракета би следвало да е оборудвана с множество независимо насочващи се бойни глави.

Пусковите установки трябва да разполагат със защитени връзки с австралийските бойни мрежи за целеуказване и заповеди за откриване на огън, докато камуфлажът и прикриването са ключови за тяхното оцеляване.

Той предлага пътна карта в три стъпки: първо – избор на партньор с вече развити балистични способности, който е съюзник или поне приятелски настроен и без връзки с Китай, Русия или Иран; второ – придобиване на преходна способност чрез покупка на ракети, мобилни пускови установки, резервни части и интеграция с ADF; трето – създаването на съвместна програма с партньора за производство на по-далекобойни и устойчиви системи.

🇮🇱🇰🇷 Като най-подходящи партньори авторът посочва Израел и Южна Корея.

Израелската ракета Jericho 3 разполага с обсег 4800-6500 км, а този на южнокорейската Hyunmoo 5 достига ди 5000 км. И двете държави произвеждат собствени сензори, бойни глави и системи за противоракетна отбрана, което им дава предимство в разбирането на изискванията за пробив срещу модерни защити.

„Израел и Южна Корея имат предимства пред останалите потенциални партньори“, пише Бабидж, като подчертава техните национални програми и технологична самостоятелност.

Той напомня, че Южна Корея е член на Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR) – неформално споразумение за ограничаване разпространението на далекобойни ракети. Макар и необвързващо, това може да усложни сътрудничеството. Израел, който не е член на MTCR, би могъл да бъде алтернативен партньор, ако Сеул не желае да предостави ракети или технологии.

Спешността на предложението произтича от несигурността около бъдещата роля на САЩ.

„Не можем да изключим възможността, че при бъдеща криза САЩ може да изберат да останат настрана или да поставят условия, които подкопават нашия суверенитет“, алармира Бабидж.

Поради тази причина, подчертава той, Австралия трябва да даде приоритет на изграждането на независими ударни системи, които да променят стратегическите изчисления на противника. Повишавайки риска и цената на агресията, подобни способности биха засилили възпирането и биха защитили националния суверенитет в нестабилната среда на Индо-Тихоокеанския регион.