🇰🇵🤝🇸🇾 След падането на режима на Башар ал-Асад, Израел предприе масирана въздушна кампания срещу стратегически военни съоръжения в цяла Сирия. Сред тях бяха такива за химически оръжия и ракетни обекти. В открити източници е установено, че тези съоръжения са или за разработване на химически оръжия, или за интегриране на тези оръжия с техните пускови установки – обикновено ракети Scud или 122-милиметрови ракетни установки.
Това, което не виждаме в пресата, в по-голямата си част, е връзката със Северна Корея. Реално погледнато режимът в Дамаск не би имал оръжия или ракети или дори повечето от ракетните установки без един от ключовите си доставчици – Пхенян.
Северна Корея започна да продава възможности за химически оръжия на сирийците поне още в началото на 90-те години. Всъщност севернокорейски учени и техници помогнаха на сирийците в разработването на няколко от техните съоръжения за химически оръжия. През 2005 г. например сирийците използваха осигурени от Северна Корея ракети Scud, за да изпробват предоставени от нея химически оръжия с въздушен взрив.
Партньорството им обаче не спира дотук. Пхенян продължи да помага на Сирия с програмата ѝ за химически оръжия и по време на Гражданската война в Сирия. Доклад от експертна група на ООН от март 2018 г. посочва, че е имало най-малко 39 незаконни доставки от Северна Корея до Сирия в периода 2012-2017 г. - пратки, включващи елементи като „киселинноустойчиви плочки“, „клапи, заварени тръби (23 тона), безшевни тръби от неръждаема стомана (27 тона) и кабели.
Или казано с други думи, въпреки твърденията на Дамаск, че е прекратил своята програма за химически оръжия през 2013 г., това не е така. Главният му доставчик беше Северна Корея. Много от тези оръжия останаха в Сирия след затихването на гражданската война и сирийците, заедно с Иран и Северна Корея, дори помагаха на Хизбула в разработването и съхранението на тези оръжия през 2022 г. По този начин интересът на Израел да унищожи съоръженията за химически оръжия в Сирия е доста убедителен, като се има предвид факта, че попаднаха в ръцете на новата непредвидима и радикално настроена власт.
Северна Корея започна да разпространява ракети Scud-C в Сирия след първата война в Залива през 1991 г. Пхенян и Дамаск сключиха сделка, според която режимът на Ким Ир-Сен ще достави най-малко 150 ракети Scud-C на цена от 500 милиона долара. Съобщава се, че първите ракети са пристигнали в началото на същата година и също са включвали пускови установки.
Други пратки пристигнаха през годината и на следващата година Сирия в крайна сметка получи близо до броя на ракетите, които беше платила от севернокорейците. Севернокорейците също построиха сирийски заводи за ракети Scud-C. Разбира се, тези съоръжения не биха могли да работят без части или техническа помощ от Северна Корея.
Северна Корея продаде също така и балистични ракети Scud-D на Сирия. Първите тестове бяха проведени през 2000, 2005 и 2007 г. Някои тестове включваха и използването на бойни химически боеприпаси. Първото известна употреба на ракетите Scud-D в гражданската война в Сирия беше през 2012 г., когато сирийската армия ги използва срещу бунтовници, което се оказа успешно и следователно смъртоносно за противниците на сирийската армия.
Съществува голяма вероятност Северна Корея да е снабдила, а след това отново да е снабдила сирийската армия с химически оръжия, пусковите им платформи (Scud C, D и 122-милиметрови ракетни установки) и необходимите материали за поддържане на „индустрия“, които биха могли да продължат да надграждат и произвеждат тези оръжия. Това се случва преди ранните етапи на гражданската война и продължава поне до 2022 г.
Следователно необходимостта от унищожаване на тези съоръжения и оръжейни системи не може да бъде поставена под съмнение. Въпреки че режимът на Башар ал-Асад никога не е атакувал директно Израел с тези системи, няма такава гаранция за сигурността на Израел сега с появата на ново правителство в Дамаск.
И какво означава това за севернокорейците? Може би най-важното е, че това означава загуба на важен потребител както на конвенционални, така и на химически оръжия. Сирия е потребител на севернокорейски системи от края на 60-те години. Това вече е в миналото. Същото може да бъде казано както за Хизбула, така и за Хамас. И двете терористични групировки използваха оръжия от Северна Корея срещу Израел, както помощта на властите в Пхенян за изграждане на важни подземни съоръжения и тунели (които в момент до голяма степен са разрушени).
Това води до въпроса дали тези два субекта сега ще се опитат да се възстановят с подкрепата на Северна Корея и други страни, включително Иран. Твърде вероятно е Израел да предотврати подобен сценарий още в зародиш, тъй като като ключов потребител на севернокорейско оръжие вече е извън властта и Пхенян отново ще се стреми да „продава стоката си“ на други играчи от региона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар