Ирански студенти скандират „Смърт за Палестина“ в отговор на своя директор.

🇮🇷 Видео без дата, разпространено в иранските социални медии, показва как ирански ученици се противопоставят на възгласи от директора на училището да скандират „Смърт на Израел“ и „Смърт на Америка“, отговаряйки му със скандирания „Смърт за Палестина“.

Същите скандирания можеха да бъдат чути на големите протести срещу режима през последните години, които също призоваха за смърт на върховния лидер аятолах Али Хаменей и президента Хасан Рухани. Но защо иранците биха се вълнували от Палестина с такава страст, че да желаят смъртта ѝ?

Причината е това, че смъртта на Израел е една от основополагащите идеи на Ислямска република Иран. С възгласите “Смърт на Палестина” иранският народ подкопава режим, чиято причина за съществуване е антагонизъм.

През 1962 г. иранският критик Джалал Ал-е-Ахмад публикува книга, озаглавена „Gharbzadegi“, персийски унизителен израз, който се превежда като „Оксидентоза“ или чума, идваща от запада. Това описание на западната цивилизация вдъхновява аятолах Рухола Хомейни, който ръководи иранската революция през 1979 г. В своята основополагаща книга „Ислямското правителство“, публикувана през 1970 г. той пише:

„Трябва да протестираме и да накараме хората да осъзнаят, че евреите и техните чуждестранни поддръжници се противопоставят на самите основи на исляма и искат да установят еврейско господство в целия свят.

От първия си миг Ислямската република е обзета от мания по това, което тя не е, която засенчва всяка положителна формулировка на това, което е. Хомейни и останалите аятоласи се опитаха да изкоренят националната идентичност на Иран, изтривайки неговото минало преди революцията от 1979 г.

Те избягваха персийските имена в полза на ислямските и се опитаха да забранят персийски празници Навруз и Чахаршанбе Суори. Хомейни изтъкна епоса „Шахнаме“, написан през XI век и запазил персийския език, история и митология след арабското завоевание, като олицетворение на това, което революцията искаше да унищожи.

Последователите на Хомейни скандираха „Смърт на Америка“, докато нахлуваха в американското посолство и държаха десетки дипломати за заложници в продължение на 444 дни – от 4 ноември 1979 до 20 януари 1981 г. Лозунгът остава неразделна част от петъчните молитви и е разлепен из цялата страна.

Една година след като Хомейни пое властта, страната беше нападната от Ирак на Саддам Хюсеин. Иранският режим видя ирано-иракската война като отлична възможност да утвърди революцията, обединявайки иранците срещу общ враг. Пропагандата на режима в Техеран представи конфликта като изпитание за националния характер чрез славен джихад.

Въпреки това през цялото време режимът продължи да клевети Израел. През 1985 г. египетски войник с картечница нападна група израелски туристи в Рас Бурка, убивайки трима възрастни и четири деца. Иран издаде марка в чест на убиеца и кръсти улица в Техеран на негово име.

И все пак аятоласите си сътрудничеха тахно с еврейската държава, враг на иракския враг на Техеран. Съобщава се, че Иран е купувал въоръжение за милиарди долари от Израел по време на войната, а когато САЩ продават оръжие на Техеран в случай, останал известен като скандала Иран-Контра, Израел е действал като посредник. Въпреки че Хомейни лично е одобрил всички тези продажби, публично той твърди, че те са слухове, измислени от враговете на страната му.

След като войната с Ирак приключи през 1988 г., Израел стана основният bête noire на Иран. Отричането на Холокоста е държавна политика, подкрепена от конкурси за карикатури, които осмиват нацисткия геноцид. Израелските знамена са нарисувани на университетските подове, за да бъдат стъпквани.

Но мнозина забравят, че Иран и Израел имаха приятелски отношения преди 1979 г. По време на революцията иранската еврейска общност наброяваше около 100 000 души, докато към днешна дата е намаляла до по-малко от 9000.

Междувременно Иран вътрешно се разпада под тежестта на инфлация, безработица и корупция. Ядрената сделка от 2015 г. обещаваше икономическо подобрение, но най-вече обогати аятоласите. На фона на недостига на вода, причинен от лошото управление на режима, през 2018 г. генерал от Революционната гвардия обвини Израел в „кражба на облаци“ – манипулиране на преминаващи над Средиземно море облаци с единствената цел да обрече Иран на суша.

Но иранският народ не може да пие омраза. Той не се интересува от палестинците, както не се интересуват и аятоласите, които подлагат арабското население в Иран на постоянни репресии. Вместо да инвестира в иранците, Ислямската република от десетилетия наливаше пари във военни авантюри в Ивицата Газа, Сирия, Ирак, Йемен и Ливан. Всички те – неуспешни, както стана ясно през последните няколко месеца.

Военният бюджет на Иран е приблизително като тези за образование, здравеопазване и социални грижи в страната взети заедно, докато цените на ключови стоки постоянно нарастват, а месечните социални помощи на милиони иранци биват орязвани.

И така най-накрая стигаме до отговора на въпроса: защо иранският народ скандира „Смърт на Палестина“? Защото режимът, който твърди, че защитава Палестина, се превърна в негов враг.