Марк Рюте: Севернокорейските войски в Европа отбелязват повратна точка

Руският президент Владимир Путин подкрепя безпаричния режим на Ким Чен Ун, предоставяйки на Пхенян военна технология, която неговият диктатор ще използва, за да заплашва съседите си, добавяйки още към нестабилността на Корейския полуостров.
📸 Снимка: Kim Won Jin/AFP via Getty Images

Марк Рюте е генерален секретар на НАТО.

Миналата седмица делегация от ръководители на разузнаването и отбраната на Южна Корея информира 32-мата съюзници от НАТО и нашите индо-тихоокеански партньори за разполагането на хиляди севернокорейски войници в Курска област на Русия с намерението да участват в агресивната война срещу Украйна.

Севернокорейските войски на европейска земя със сигурност са исторически - и то все поради лоши причини. Това е първият случай от един век насам, когато Русия кани чужди войски на собствена територия.

И това трябва да ни накара всички да спрем.

Дали сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече връхлетя народа на Украйна?

Поредицата от неуспехи на руския президент Владимир Путин от началото на тази безсмислена война направи Русия единствено по-разчитаща на своите авторитарни приятели в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.

Въпреки че войната на Русия срещу Украйна създаде огромни зависимости, високомерието на Путин продължава да оформя вземането на решения. Той разчита на Китай да подкрепи икономиката на Русия и да получи достъп до технологии с двойна употреба, за да поддържа военните си усилия. Той разчита на Иран за смъртоносните дронове и ракети, които са убили и осакатили толкова много украинци. И той зависи от Северна Корея за милиони боеприпаси, балистични ракети, а сега и войски.

Всичко това са признаци на нарастващо отчаяние.

На всеки един фронт Путин не успява да постигне стратегическите си цели чрез тази незаконна и зле преценена агресивна война. Докато ние търсим справедлив и траен край на конфликта, той само го удължава и разширява.

Това идва с невероятна цена. Русия търпи приблизително 1200 жертви на ден - повече от 600 000 от февруари 2022 г. И неспособен да се изправи срещу политическите разходи на масовата наборна военна служба, Путин сега избра да набира войници и от Северна Корея.

Това опасно разширяване на конфликта ескалира войната и демонстрира, че нашата сигурност не е регионална, а глобална.

Путин със сигурност не получава тази подкрепа безплатно. В замяна руският президент подкрепя безпаричния режим на Ким Чен Ун, предоставяйки на Пхенян военна технология, която неговият диктатор ще използва, за да заплашва съседите, добавяйки още към нестабилността на Корейския полуостров.

Освен това севернокорейците, които не са водили война повече от 70 години, сега ще придобият ценен опит на бойното поле и вникване в съвременния конфликт. Едва миналата седмица страната проведе своя тест с междуконтинентална балистична ракета с най-дълъг обсег – първият от една година – в поредното си нарушение на множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Тези задълбочаващи се военни и икономически връзки между една безразсъдна Русия и една смела Северна Корея не само заплашват евроатлантическата и индо-тихоокеанската сигурност, те са дълбоко опасни за глобалната сигурност.

Китай носи особена отговорност тук, да използва влиянието си в Пхенян и Москва, за да гарантира, че ще прекратят тези действия. Пекин не може да се преструва, че насърчава мира, като същевременно си затваря очите за нарастващата агресия.

От началото на пълномащабната инвазия на Русия съюзниците от НАТО са предоставили повече от 99 процента от цялата военна подкрепа, предоставена на Украйна в конфликта. И ние сме на път да изпълним финансовото обещание от 40 милиарда евро военна помощ за Украйна тази година.

Това, от което се нуждаем сега, е политическият ангажимент да останем на курса в дългосрочен план.

Досега нашата подкрепа поддържа Украйна в битката. Но трябва да направим много повече, за да променим траекторията на конфликта. Трябва да увеличим цената за Путин и авторитарните му приятели, които го подкрепят.

Също така трябва да инвестираме повече в отношенията си с нашите индо-тихоокеански партньори. Това означава повече консултации, повече споделяне на разузнавателна информация – както направихме миналата седмица – и повече практическо и политическо сътрудничество, включително по отношение на отбранителната продукция.

Нашите индо-тихоокеански партньори вече правят много за Украйна и се надяваме, че могат да увеличат още повече подкрепата си.

Подкрепата на Украйна струва малка част от годишните ни военни бюджети. Това е малка цена за мира. Въпросът е можем ли да си позволим да не го правим?