Русия разширява мощностите си за производство на двигатели с твърдо гориво

Налична е сравнително малко информация за точния тип двигатели, произвеждани в момента в по-широкия обект Бийск II. Презентация на компанията споменава, че организациите участват в производството на по-стари проекти на съветски SLBM, както и на по-новата Булава (RS-SS-N-32). Декласифициран документ на ЦРУ споменава, че обектът е участвал в запълването на крайните куполи – тоест горната крайна секция на корпуса на двигателя – за РТ-2ПМ Топол (RS-SS-25 Sickle).

🇷🇺 Русия е ангажирана с това, което американски длъжностни лица описват като „най-амбициозната експанзия във военното производство от съветската ера насам“. Сателитни изображения показват, че капацитетът за производство на ракетни двигатели с твърдо гориво изглежда е един от фокусите на тези усилия.

Съществена развойна дейност се наблюдава на пет обекта, свързани с производството на твърди горива. Скорошни сателитни изображения показват, че се извършват строителни работи на множество места, включително възможно обновяване на пасивни съоръжения от съветската епоха и изграждане на нова инфраструктура.

Тази работа е забележителна, като се има предвид, че през последните 30 години е имало много малко доказателства за разширяване или обновяване. Едва през 2023 г., три десетилетия след разпадането на Съветския съюз, изглежда, че са в ход значителни инвестиции.

Ракетните системи с твърдо гориво са ключови за стратегическия арсенал на Русия и за нейните тактически наземни оръжия с малък обсег. Русия използва широко балистични ракети с малък обсег (SRBM) във войната си срещу Украйна.

Руските въоръжени сили са разположили множество видове ракети земя-земя, включително 9К720 Искандер-M (RS-SS-26 Stone) и ракети, изстреляни от системата за залпов огън (MRLS) Торнад-С, насочени както към украински военни активи с висока стойност, така и към критична инфраструктура.

Освен това ракетните системи земя-въздух, като С-300П (RS-SA-20 Gargoyle) и С-400 (RS-SA-21 Growler), са ключови елементи на руската наземна архитектура за противовъздушна отбрана, но се използват и във второстепенни роли за наземна атака.

По-големите композитни двигатели с твърдо гориво също се използват в голяма част от руските междуконтинентални балистични ракети (ICBM) и по-новите балистични ракети, изстрелвани от подводници, които формират централния стълб на стратегическото ядрено възпиране на Москва.

Всички тези системи разчитат на композитни двигатели с твърдо гориво, като техните сложни производствени процеси и необходимостта от специализирани съоръжения представляват потенциално затруднение в производствения капацитет.

Докато Русия открито признава и често възхвалява своите бюра за проектиране на ракетни системи и интеграторите, отговорни за сглобяването им, това се отнася в по-малка степен за предприятията, участващи в производството на двигатели.

Докато съобщенията в руската преса и разсекретените документи на ЦРУ дават известна представа за типовете двигатели, произвеждани в тези обекти в миналото и сега, конкретната цел зад последните разширения на съоръжението остава неясна.

Идентифицирането на целта на разширяването се усложнява от възможността множество съоръжения да бъдат включени в разработването и производството на двигатели за една ракетна система – сценарий, документиран от ЦРУ за съветската разработка на междуконтинентални балистични ракети. Тази неяснота затруднява приписването на конкретно разширение на определена ракетна програма или категория ракети.

Други въпроси се отнасят до състоянието на производството на ключови прекурсорни химикали, необходими за производството на твърдо гориво. Според съобщения в руската преса страната в момента разчита на един производител на амониев перхлорат, критичен окислител, използван в повечето съвременни композитни горива.

Субектът, Федерално държавно предприятие „Анозит“ в Новосибирска област обяви планове през 2022 г. да обнови производствената си линия за амониев перхлорат. Сателитните изображения обаче все още не показват значителни промени в съоръжението. Остава неясно дали Русия си доставя този ключов химикал от алтернативни доставчици.

Вносът на Русия на балистични ракети от Иран и Северна Корея предполага, че производството ѝ на SRBM е недостатъчно, за да отговори на нуждите ѝ за войната в Украйна. Разширяването на капацитета за производство на твърдо гориво може да позволи на Русия да попълни и подобри съществуващия си арсенал от ключови системи, разположени в Украйна. В по-дългосрочен план това разширяване може също да засили капацитета на Русия да разработва системи, способни да представляват заплаха за членовете на НАТО.

Заводът в Каменски исторически е свързан с производството на двигатели за РТ-23 Молодец (RS-SS-24 Scalpel), които Русия изтегли от експлоатация през 2005 г., и ICBM Топол. Той също така е работил с НПО Сплав, който произвежда различни РСЗО системи, включително Ураган, Смерч и Торнадо.

В разсекретените документи на ЦРУ се посочва, че това съоръжение е участвало в изследването и разработването на задвижващи системи за Топол. Различни руски източници твърдят, че това място е свързано с разработването на твърди горива, използвани от междуконтиненталните балистични ракети Топол-М и РС-24 Ярс (RS-SS-27), балистични ракети с малък обсег Искандер-М, изстрелвани от подводници балистични ракети Булава и РСЗО Смерч. През 2023 г. руският президент Владимир Путин удостои директора на центъра Юрий Милехин със звание „Герой на труда на Руската федерация“.

Този обект може да е бил използван при производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2М Топол (RS-SS-25). Въпреки че се знае малко за текущите дейности в Перм, в поздравителна бележка, публикувана от тогавашния директор на компанията през 2016 г., се посочва, че организацията е допринесла за почти всички продукти на Московския институт по топлотехника. Последното е основното руско конструкторско бюро за междуконтинентални балистични ракети и изстрелвани от подводница балистични ракети, сред които системите Топол М, Ярс и Булава.

Този обект, подобно на съоръжението в Перм, може да е участвал в производството на двигатели за ракети след ускорителната фаза за РТ-2ПМ Топол. Според съобщения в руската преса заводът Морозов в момента произвежда двигатели, използвани в системите Искандер и Топол-М.