IMINT: Иранският удар по израелската авиобаза Неватим

🛰️ Снимка: Planet Labs / Dr. Jeffrey Lewis on X

🇮🇷💥🇮🇱 Иран изстреля около 180 балистични ракети, използвайки някои от най-модерните елементи в своя арсенал. За разлика от предходния удар през април, когато бяха използвани предимно по-стари производни на Scud с течно гориво, като ракетата Emad, сега бяха изстреляни и голям брой от по-модерните системи с твърдо гориво. Това пише в свой авторски анализ Декер Елевет, изследовател във вашингтонския „Център за военноморски анализи“ (CNA).

Целите на иранската атака включваха различни радарни инсталации за противовъздушна отбрана, две военновъздушни бази - Неватим и Тел Ноф - и централата на службата за външно разузнаване „Мосад“ в град Глилот.

Изглежда най-малко успешен беше ударът срещу офисите на Мосад, при който се наблюдаваха само два удара, по-близкият от които се приземи на над 520 метра разстояние от самата сграда.

Ударите по двете военновъздушни бази са видимо по-успешни. Все още няма публично достъпни сателитни изображения от Тел Ноф, но във вечерта на атаката в интернет бяха разпространени кадри на бойни глави, които валят върху базата, като част от тях изглежда причиниха вторични експлозии, което е надежден индикатор, че са ударили нещо, което си струва да бъде ударено.

Според оценка на щетите от битката, направена от д-р Джефри Луис, член на Консултативния съвет по международна сигурност към Държавния департамент на САЩ и анализатор в центъра за изследвания на неразпространението на оръжия „Джеймс Мартин“ (CNS) към Института за международни изследвания в Мидълбъри, в резултат на попадения от ирански балистични ракети на територията на базата са се образували най-малко 33 кратера. Имайки предвид, че още няколко кратера може да са били закрити от облаците, бихме могли да допуснем, че Иран е ударил базата с близо 40 бойни глави.

Последният път, когато Иран се опита да удари Неватим през април, до нея достигнаха едва пет бойни глави, разпръснати на голяма площ, поради което предизвиканите поражения бяха съвсем незначителни.

Този път обаче Иран използва предимно по-модерните си системи, сред които най-новите ракети Fattah и Kheibar Shekan, които са на твърдо гориво и притежават маневрени бойни глави. Fattah е особено усъвършенствана, тъй като има задвижвана бойна глава.

Тук е моментът да се отбележи също, че въздушните бази поначало са трудни за поразяване цели. По-голямата част от площта им е гола земя и повечето цели, които вероятно искате да поразите, са разпръснати на голямо разстояние една от друга. Това е една от причините масираният руски ракетен удар в навечерието на пълномащабната инвазия в Украйна да не постигне кой знае какъв ефект. За да бъде една атака наистина ефективна при унищожаването на самолети, тя трябва да е много, много прецизна, а повечето ракети просто не притежават такава точност.

И така, има ли поражения от иранския удар по авиобаза Неветим? Повечето попадения от ракети или са крайно неточни, или са ударили пътеките за рулиране около базата, повечето от които вече са ремонтирани. Постигнати са точни попадения в хангар за зареждане на самолети и по няколко сгради.

Лек касетъчен ефект се забелязва в тази зона, където Израел съхранява голям брой незащитени самолети, което отново може да е индикация, че Иран се е насочил конкретно към нея или просто е извадил късмет, че е имало толкова ценни активи, събрани на едно място.

Една поддържаща сграда в южния край на базата е получила удар от ракета, но поради неговата неточност само част от сградата е претърпяла разрушения.

И накрая, това изображение показва предполагаеми сериозни щети върху сграда в най-източната страна на базата, вероятно използвана за поддръжка. Щетите, нанесени на тези три структури са най-очевидните от всички, причинени в резултат от иранския удар.

Ето ги и хангарите на изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II, които по всичко личи са издържали на бурята. Тук се забелязват два близки пропуска, с видими кратери от двете страни на една от редиците с укрепени хангари. Трети удар попада още по-встрани от целта, което следва да докаже, че липсата на сериозни поражения по съоръженията в базата е колкото плод на късмет, толкова и на относителната неточност на ракетите в арсенала на Техеран.

Едно от убежищата на F-35 изглежда наистина е претърпяло известни поражения, а може би дори и пряко попадение на ракета. Има нещо, което може да е малка дупка в покрива на бетоненото укрепление, както и голямо количество бетонен прах върху самия покрив. Самият подслон обаче изглежда все още непокътнат.

Може да се окаже, че бойната глава е била дефектна и не е успяла да експлодира, или израелските техники за изграждане на самолетни хангари наистина предотвратяват експлозиите. Трябва да се отбележи, че този укритие все още е със затворени врати, за разлика от повечето други като него, вероятно защото е повреден и не се използва.

Останалите сблъсъци не са засегнали почти нищо и повечето от тях са се приземили по пистата.

И така, какви изводи можем да си извадим от всичко това? Все още има твърде много неща, които не знаем, за да придобием цялостна картинка за атаката, но вярвам, че от видяното могат да бъдат извлечени немалко изводи. Не можем да кажем много за общата ефективност на израелската противовъздушна отбрана. Известно е, че тя е изстреляла голям брой прехващачи, които могат да бъдат видяни на кадрите да прехващат нещо отвъд атмосферата, но не знаем колко ефективни са били те като цяло. Това обаче не променя фактът, че над 30 ракети са засегнали територията на базата, въпреки че според мнозина Израел умишлено е пропускал ракети, за които се е смятало, че ще попаднат встрани от целта. Както е видно изображенията на хангарите за F-35, много от пропуските тук в Неватим са били само на метри от нещо, което си струва да бъде ударено, и изглежда малко вероятно Израел да може да определи точките на удар на маневриращите ракети, докато те все още летят в средния курс на полета.

Също така не знаем много за конкретните способности на иранските ракети да маневрират, за да надхитрят израелската противоракетна отбрана. Може би някои от иранските ракети са успели да измамят противоракетната отбранителна мрежа на Израел, но без категорични данни за това не можем да кажем много.

Също така не знаем защо Неватим беше ударен много по-силно от Глилот. Възможно е Израел да е дал приоритет на прехващането на ракети, насочени към Глилот, намирайки се в урбанизирана зона. Ако това е вярно, то наистина придава достоверност на тезата, че Израел е бил наистина затрупан от ракети, или просто са избрали да спестят прехващачи за утрешния ден. А може би и двете да са верни.

Независимо каква точно е истината, основният извод остава, че Иран доказа способностите си за нанасяне на тежък удар срещу Израел. Въздушните бази са трудни цели, които най-често не водят до много жертви. Иран може да избере различна цел – гъстонаселена база на сухопътните сили или мишена в цивилен район – и ракетен удар там ще доведе до голям брой жертви.

За Израел назрява и проблемът с дългосрочния конфликт. Прехващачите са по-скъпи от балистичните ракети, докато в същото време Иран разширява драстично своите производствени съоръжения за балистични ракети и в трите обекта за производство на ракети. Несъответствието между скоростта, с която Израел може да произвежда прехващачи, и скоростта, с която Иран може да си набавя балистични ракети, вероятно ще се промени в полза на Техеран. Това означава, че в условията на продължителeн конфликт Иран би да предприеме неспирен ракетен обстрел, докато в един момент инвентарът на Израел от ракети-прехващачи не се окаже изчерпан.

Което ни отвежда до проблем № 1 на противоракетната отбрана – когато изградите защитен щит и определите броя на ракетите, които се стремите да прехванете, противникът ви винаги може да произведе още ракети, стига да притежава капацитета да го направи. Противоракетната отбрана на театъра генерира отклонения в конфликти, но този аргумент е валиден само в такива, в които участниците могат да си позволят да се отдръпнат, поради което все още смятам, че аргументът всъщност не работи на ядрено стратегическо ниво. Тук много зависи и от съответната личност, която стои начело на държавата, и за съжаление, тук говорим за Израел.

Така че въпреки подигравките с точността на иранските ракети, моето лично заключение е малко по-различно от извода, до който стигат повечето хора, наблюдавайки този епизод от конфликта: Иран е доказал, че неговите ракети са ефективни и че наистина могат да наранят Израел. Никой не трябва да се заблуждава, че точността на иранските ракети (или липсата на такава) означава, че ракетните сили на Революционната гвардия могат да бъдат считани за книжен тигър. Различна цел би довела до различни резултати. Дали Израел ще се почувства обезсърчен от това разкритие е друга история, която зависи от израелския вътрешнополитически климат и хората, заемащи позицията на управляващи. Имайки предвид, че Израел вече публично се ангажира да удари Иран, това вероятно няма да е последният път, когато ще видим размяна на ракетни удари. Основното ми безпокойство е, че това ще бъде обмен, който Израел не би могъл да си позволи в дългосрочен план, особено ако това се превърне в продължителен регионален конфликт.