🔍 Източник: Institute Study of War (ISW) |
🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските федерални субекти засилват нестандартните парични стимули за наемане на професионални войници в руската армия. Това се съобщава Институтът за изследване на войната (ISW) в ежедневния си анализ на руско-украинския конфликт.
Руските федерални субекти засилват нестандартните парични стимули за служба по договор с руската армия. Областният ръководител на Ярославъл Михаил Евраев обяви на 16 юли нова инициатива, предлагаща 100 000 рубли (около 1150 долара) на всеки човек, който доведе приятел във военен център за регистрация и набиране на персонал, ако приятелят реши да подпише договор с руското Министерство на отбраната (МО). Република Татарстан също започна подобна инициатива от 11 юли. Заместник-председателят на комисията по държавно строителство и законодателство на Руската държавна дума Юрий Синелщиков заяви, че този нов механизъм за набиране на персонал е рискован и че руснаците могат да злоупотребят с тази система, особено ако други федерални субекти приемат подобна механизми. Синелщиков призова този механизъм да бъде кодифициран в руските правни разпоредби и изрази загриженост дали руските федерални субекти могат да поддържат финансиране за подобни инициативи. Руската опозиционна медия „Черта“ съобщи, че някои руснаци подписват договори, за да спечелят пари за изплащане на дългове от хазарт, след като е интервюирала няколко комарджии и техните семейства.
Съобщава се, че руската армия разработва и формализира военна мотоциклетна специалност, вероятно в отговор на увеличените удари с украински дронове, които принуждават силите на Кремъл да използват малки и бързи превозни средства за логистика и транспорт.
Руски военен блогър заяви на 21 юли, че руската 5-та мотострелкова бригада (1-ви армейски корпус на Донецката народна република) създава своя собствена военна мотоциклетна школа и че други руски бригади по подобен начин се справят с този въпрос „на високо ниво“. Военният блогър твърди също, че руските сили също планират да въведат военна мотоциклетна специалност и че Руското доброволческо дружество за подпомагане на армията, авиацията и флота на Русия (DOSAAF) ще започне обучение на мотоциклетни специалисти на 1 октомври.
Председателят на Руската държавна дума Вячеслав Володин наскоро посети Никарагуа и Куба, вероятно като част от продължаващите усилия на Кремъл да проектира влиянието си в Западното полукълбо и да обедини държави срещу САЩ и Запада.
Володин се срещна с президента на Никарагуа Даниел Ортега и вицепрезидента Росарио Мурильо в столицата Манагуа на 20 юли и предаде съобщение от руския президент Владимир Путин, в което се посочва, че руско-никарагуанските отношения се „развиват динамично“ и че усилията на двете държави за координация в международните отношения „дават добри резултати“. Ортега осъди западните санкции срещу Русия и повтори наративите на Кремъл, твърдейки, че подкрепата на НАТО за Украйна влошава войната. Володин се срещна с кубинския президент Мигел Диас-Канел в Хавана, Куба на 21 юли и предаде подобно послание от Путин, че руско-кубинските отношения се „развиват динамично.”
Диас-Канел благодари на Русия за подкрепата й за прекратяване на американската блокада срещу Куба. Володин каза пред журналисти на 21 юли, че руската Държавна дума ще изпрати независими наблюдатели на президентските избори във Венецуела на 28 юли. Русия все повече се опитва да демонстрира влиянието си в западното полукълбо, включително чрез подписване на меморандум за разбирателство с Венецуела, насочен към противодействие на „принудителните мерки“ и провеждане на военноморски учения в близост до Куба и Венецуела през юни 2024 г. Куба и Никарагуа също бяха сред осемте руски „съюзнически“ държави, които гласуваха против скорошна резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН), изискваща Русия да изтегли силите си от окупираната Запорожка атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) и да върне контрола върху централата изцяло на Украйна. Куба, Никарагуа и Венецуела наскоро изразиха интерес да се присъединят към БРИКС, а Путин наскоро определи международната организация като стълб на предвидената от него „архитектура на евразийската сигурност“, която е насочена към подкопаване на НАТО.
Посещенията на Володин в Никарагуа и Куба последваха незабавно посещенията на беларуския премиер Роман Головченко във Венецуела, Куба и Никарагуа, по време на които Головченко подписа множество двустранни икономически и търговски споразумения, вероятно като част от руски схеми, които използват Беларус, за да помогнат на Русия да избегне западните санкции. Головченко посети Венецуела от 14 до 16 юли и се срещна с венецуелски официални лица, сред които и президента Николас Мадуро. Головченко заяви, че визитата му има за цел да обсъди търговията и икономическата сфера и изрази непоколебимата подкрепа на Беларус за Мадуро. Головеченко също посети Куба от 16 до 17 юли, по време на което подписа договори на стойност „милиони долари“ за доставка на неуточнени беларуски стоки за Куба в замяна на кубински износ за Беларус. Головченко посети Никарагуа от 18 до 19 юли и подписа договори на стойност 85 милиона долара, насочени към двустранно икономическо сътрудничество, включително споразумението на Беларуската банка за развитие да финансира доставката на повече от 700 единици неуточнено оборудване в Никарагуа. Беларус може да предостави стоки, оборудване или технологии на Куба, Никарагуа и Венецуела в замяна на стоки, които Беларус и/или Русия не могат да придобият сами поради западните санкции.
Съобщава се, че грузинската служба за държавна сигурност (SUS) наскоро е привикала няколко грузински граждани, които са служили като доброволци заедно с украинските сили, за разпит по обвинения в „заговор за сваляне на правителството“ и „тероризъм“.
Грузинската служба на Радио Свободна Европа „Ехо Кавказа“ съобщи на 20 юли, че службата е призовала грузински активист и бивш доброволец в Украйна, Лаша Чигладзе, за разпит в присъствието на съдия от градския съд на Тбилиси на 19 юли. Медийният канал на управляващата партия „Грузинска мечта“ Имеди ТВ съобщи, че грузинските власти са обвинили Чигладзе в заговор за сваляне на правителството и „подготвяне на актове на тероризъм“. Адвокатът на Чигладзе заяви пред грузинския опозиционен канал Мтавари ТВ, че според него властите са призовали Чигладзе, защото е воювал в Украйна срещу Русия. Друг грузински гражданин, който се включи доброволно заедно с украинските сили, Надим Хмаладзе, заяви на страницата си във Фейсбук на 20 юли, че службата за сигурност го е призовала за разпит по обвинения в планиране на „държавен преврат“ и „тероризъм“. Хмаладзе заяви, че за разпит привикан и трети грузински гражданин, който е бил доброволец в украинската армия. Член 410 от наказателния кодекс на Грузия забранява наемничеството, но до този моемнт местните власти не са повдигнали обвинения по този член на тези бивши доброволци, нито на стотиците други грузински доброволци, които са се сражавали в подкрепа на Украйна от 2014 г. насам.
Преди това грузинската служба за държавна сигурност е използвала стандартни информационни операции на Кремъл срещу грузинци, протестиращи срещу законопроекта за „чуждестранните агенти“ през май 2024 г. и по-специално обвини грузинци, живеещи в чужбина и воюващи в Украйна, и членове на опозицията в провокации и подстрекаване на протести. SUS също така заяви през септември 2023 г., че бивши грузински официални лица, служители на украинското военно разузнаване от грузински произход и грузинци, воюващи с украинските сили в Украйна, са планирали насилствен преврат. Кремъл рутинно използва сходен наратив в Украйна, за да представи в погрешна светлина украинската „Революция на достойнството“ на Майдана в Киев, а дейностите на SUS все повече отразяват реториката на Кремъл. Решението на грузинските власти да разпитат и обвинят своите граждани, воювали в Украйна, показват, че управляващата партия „Грузинска мечта“ вероятно възнамерява целенасочено да провали дългосрочните усилия на Грузия за евроатлантическа интеграция. Неотдавнашно проучване на Caucasus Barometer (мрежа от свързани изследователски центрове в Армения, Азербайджан и Грузия) сред грузински граждани обаче показва, че 69 процента от респондентите определят Русия като „основния враг“ на Грузия, а проучване на Националния демократичен институт сред грузински граждани публикуван през февруари 2023 г. установи, че 81 процента от анкетираните подкрепят членството на Грузия в Европейския съюз (ЕС), а 73 процента – членството на Грузия в НАТО.
Геолокирани изображения потвърждават, че удар от украински дрон е повредил инфраструктурата на авиобаза Милерово в Ростовска област през нощта от 19 срещу 20 юли.
Геолокирани сателитни изображения, събрани на 21 юли, показват, че украинските удари са унищожили хангар на авиобаза Милерово, повредили са склад за гориво и са предизвикали пожар в близко поле. Не е ясно дали ударът на украински дрон е повредил руски самолети, разположени на територията на авиобазата.
Ключови изводи:
- Председателят на Руската държавна дума Вячеслав Володин наскоро посети Никарагуа и Куба, вероятно като част от продължаващите усилия на Кремъл да проектира влиянието си в Западното полукълбо и да обедини държави срещу САЩ и Запада.
- Съобщава се, че грузинската служба за държавна сигурност наскоро е извикала няколко грузински граждани, които са служили като доброволци заедно с украинските сили, за разпит по обвинения в „заговор за сваляне на правителството“ и „тероризъм“.
- Геолокирани изображения потвърждават, че удар от украински дрон е повредил инфраструктурата на авиобазата Милерово в Ростовска област през нощта на 19 срещу 20 юли.
- Руските сили са постигнали ограничено настъпление западно от Авдиевка.
- Руските сили нанесоха ракетни и безпилотни удари срещу Украйна през нощта на 20 срещу 21 юли.
- Руските федерални субекти засилват нестандартните парични стимули за служба по договор с руската армия.
Целият доклад може да бъде намерен тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар