Русия представи най-новата си самоходна термобарична ракетна установка ТОС-3 „Дракон“

Тежка огнехвъргачна система ТОС-3 „Дракон“, изложена на показ на събитие по повод 45-ата годишнина на 1-ва мобилна бригада на РБХЗ, юни 2024 г
📸 Снимка: Скрийншот от видео на агенция ТАСС

🇷🇺 Първата публична демонстрация на базираната на танк нова самоходна огнехвъргачна система ТОС-3 „Дракон“, разработена от руското предприятие „Омсктрансмаш“, се проведе в Русия. Според изявленията на руските пропагандисти основната характеристика на тази разработка е по-големият обсег на стрелба на термобарични неуправляеми ракети в сравнение с ТОС-1A „Солнцепек“.

Това събитие се случи доста без много шум - само в рамките на публично събитие по повод 45-ата годишнина на 1-ва мобилна бригада на войските за радиационна, химическа и биологична защита на въоръжените сили на Руската федерация, въпреки съществуващата в Русия традиция всяка една нова разработка да се представя като „безаналогова“ в световен мащаб.

В същото време между появата на първата информация за разработката в началото на 2024 г. и изявлението за наличието на прототип през април тази година, демонстрацията на образеца отне доста време. Това може да е доказателство, че самото развитие не е станало просто на базата на готови решения, а чрез пренареждане на готови възли и агрегати.

Двойка тежки огнехвъргачни системи ТОС-1А „Солнцепек“ на руската армия по време на ежегодното международно изложение за отбранителни технологии на „Army Games“ през август 2021 г.
📸 Снимка: Leonid Faerberg/SOPA Images

По-специално, снимката показва, че новата пускова установка, която очевидно е заимствана от ТОС-2 „Тосочка“, има 15 направляващи вместо 18. Трябва също да се отбележи, че пусковата установка е оборудвана със защитна антикумулативна и антидронова решетка (т.нар. „грил“), както и от системата за радиоелектронна борба (EW) „Волнорез“.

Идеята за създаване на тежка огнехвъргачна система ТОС-3 беше да се интегрират неуправляеми ракети с по-голям обсег, които са по-взискателни към точността на насочване и стабилността на водачите. Според информацията, разпространявана в руските медии, обсегът на стрелба на такива снаряди е 15-24 км, срещу 6-10 км за ТОС-1А (на практика често дори и под 5 км).

Факт е, че според първоначалната концепция за използване ТОС-1A трябва да навлезе в пряката линия на видимост към целта и да измери обхвата с лазерен далекомер. След това се извършва автоматично балистично изчисление, след което пусковата установка се издига до желания ъгъл.

Системата ТОС-2 „Тосочка“, базирана на шаси на камион Урал-63706, изложена на показ на събитието „Армия-2022“ в Московска област, август 2022 г.
📸 Снимка: Boevaya mashina/Wikimedia Commons

В същото време идеята с тежката огнехвъргачна система ТОС-2 „Тосочка“ с по-голям обсег, базирана на колесно шаси „Урал“ с пълно задвижване, беше да се осигури точна стрелба от затворени позиции. Обхватът на използване на ТОС-2 „Тосочка“ обаче все още изисква близост до бойната линия и възможността от попадане под контрабатареен огън. Това беше и основната причина за създаването на огнехвъргачна система ТОС-3 на базата на танково шаси - за да се осигури по-надеждна защита на екипажа и самата машина.