понеделник, 11 март 2024 г.

Войната в Украйна - ден 747 (11.03.2024)

Украински войници с артилерийски снаряди в Донецка област.
📸 Anadolu / Getty Images

С настъпването на 747-ия ден от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, останете на тази страница, за дa ви държим в час с всичко най-важно, свързано с развитието на конфликта през днешния ден. Ексклузивни новини, снимков и видео материал от зоната на бойните действия и карти, илюстриращи измененията на фронтовата линия - всичко това само във Frontline Monitor.

Ключови събития

  • Съобщава се, че външният министър на Германия Аналена Бербок е заявила, че е отворена за сделка, според която Лондон доставя на Украйна допълнителни ракети Storm Shadow в замяна на Германия да попълва британските запаси от ракети с голям обсег.
  • Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и вицепрезидент на Европейската комисия, призова Европа да засили своята отбранителна индустрия, за да попълни изчерпващите се запаси от оръжия, изпратени в Украйна. Това дойде, когато CNN съобщи, че Русия произвежда около 250 000 артилерийски боеприпаси на месец, или около 3 милиона годишно, за разлика от САЩ и Европа, които общо имат капацитета да генерират само около 1,2 милиона боеприпаси годишно, за да изпращат в Киев, според на висш служител на европейското разузнаване.
  • Вълната от реакции по повод изказването на папа Франциск, че Украйна трябва да има „смелостта да развее бялото знаме“ и да преговаря за прекратяване на войната с Русия, продължиха и в понеделник. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на съвместна пресконференция с премиера на Швеция Улф Кристерсон, че „капитулацията не е мир“ за Украйна, добавяйки, че само руският президент Владимир Путин има властта да сложи край на войната. Инвазията на Кремъл не само подтикна бившите необвързани държави Швеция и Финландия да попаднат под чадъра на отбраната на НАТО, но сега „Украйна е по-близо до членство в НАТО от всякога“, каза Столтенберг. „Когато президентът Путин започна своята пълномащабна инвазия преди две години, той искаше по-малко НАТО и повече контрол над своите съседи. Той искаше да унищожи Украйна като суверенна държава, но не успя“, каза Столтенберг, добавяйки, че „НАТО е по-голям и по-силен“, след като Швеция стана 32-ият член на Алианса миналата седмица.
  • Доналд Тръмп няма да даде пари, за да помогне на Украйна да се бори с Русия, ако спечели отново президентския пост, каза унгарският премиер Виктор Орбан след среща с него във Флория в петък. „Той няма да даде нито стотинка за войната Украйна-Русия и следователно войната ще приключи“, каза унгарският премиер пред държавната телевизия в неделя вечерта. Тъй като е очевидно, че сама Украйна не може да се изправи на крака. „Ако американците не дадат пари и оръжия, както и европейците, тогава тази война ще свърши. И ако американците не дадат пари, европейците не могат да финансират тази война сами и тогава войната ще свърши.
  • Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира съобщенията, че Николай Евменов, ръководителят на руския флот, е бил сменен, като каза, че не коментира укази, които са били класифицирани. Вестник "Известия" съобщи, че Александър Моисеев, който преди това е бил командващ Северния флот на Русия, е бил назначен за изпълняващ длъжността началник на флота.
  • Беларус е започнал цялостна проверка на бойната готовност на въоръжените сили, съобщи министерството на отбраната. Учението ще включва маневри на военна техника, както и тренировки на личен състав в бойни стрелби, допълват от военното ведомство на страната.

Новините

В Русия готвят отмяна на прехвърлянето на Крим към Украйна от 1954 г.

Руският депутат Константин Затулин и сенаторът Сергей Цеков внесоха в Държавната Дума законопроект за отмяна на решението за прехвърляне на Кримска област от РСФСР към Украинската ССР през 1954 г. Съответният законопроект е публикуван в електронната база данни на Думата, предава ТАСС.

Съгласно член 1 от проекта на федерален закон решението за прехвърляне на Кримска област от РСФСР към Украинската ССР, прието през 1954 г. с нормативни правни актове, които нямат юридическа сила, в нарушение на Конституцията на РСФСР и Конституцията на РСФСР на СССР, се предлага да се признае за незаконно, несъответстващо на основните принципи на правовата държава и международното право.

Както се посочва в обяснителната записка, документът има за цел "да очисти правното наследство на Руската федерация като правоприемник на СССР и РСФСР от незначителни действия, които нямат правно основание, но пораждат беззаконие, политически престъпления, основани на злоупотреба с власт, причинила огромна вреда на суверенните права на Руската федерация и интересите на Руската федерация."

Парламентаристите отбелязват, че според Конституцията на СССР от 1936 г. държавните органи на Съюза не са били имали правото да вземат решения за прехвърляне на територии от една съюзна република в друга, те са имали право само да одобряват промени в границите между тях.

Разработчиците на законопроекта също така отбелязват, че референдум за принадлежността на Крим не е бил проведен през 1954 г., за разлика от 2014 г.

Русия е ударила голям зърне силоз в Днипропетровска област

Голям силоз за зърно беше напълно унищожен при руска ракетна атака срещу Днепропетровска област този уикенд, при което е бил ранен един човек, съобщи собственикът на съоръжението Ukrlandfarming късно в неделя и е цитиран от Ройтерс.

Ukrlandfarming е един от най-големите аграрни холдинги в Украйна, който в резултат на руската инвазия през 2022 г. претърпя загуби от около 1 милиард долара към края на 2023 г.

"Вечерта на 9 март 2024 г. врагът нанесе ракетен удар по района на Днепър. 58-годишен мъж, наш служител, беше ранен. Производствените мощности на нашата компания бяха напълно унищожени", се казва в съобщение на компанията.

Анализатори от Киевското училище по икономика (KSE) заявиха, че миналия месец украинският селскостопански сектор е претърпял почти 80 милиарда долара преки и непреки загуби, свързани с инвазията на Русия.

Цифрата включва загуби от 5,8 милиарда долара от унищожаване на оборудване, 1,8 милиарда долара от щети на силози и почти 2 милиарда долара от унищожени селскостопански продукти.

В началото на януари 2023 г. анализаторите оцениха подобни загуби на 38 милиарда долара.

Украйна свалила 15 от 25 руски дрона при въздушна атака над Одеса

Украйна е свалила 15 от 25 руски дрона, пуснати тази нощ срещу Одеска област в южната част на страната, съобщава "Ройтерс".

По данни на военни и регионални служители е било поразено инфраструктурно съоръжение.

От армията съобщават, че 10 дрона "Шахед" са били свалени в небето над черноморското пристанище Одеса.

"Поредна масирана нощна атака с дронове от руснаците в района на Одеса. Бойната работа продължи час и половина", докладва Олег Кипер, областен управител на Одеса.

"Бяха отблъснати много вълни от "Шахед"-и, идващи от Черно море чрез сложни маневри и между жилищни сгради и индустриални райони, което затрудни работата на противовъздушната отбрана".

Кипер посочи, че са нанесени щети на инфраструктурно съоръжение, административна сграда и няколко търговски сгради. До момента не се съобщава за жертви.

За пореден път тази седмица взривове разтърсиха града.

Това е шеста руска атака с дронове по  Одеска област  от началото на март.

Русия ожесточи бомбардировките по украинските пристанища, включително Одеса, и по зърнената инфраструктура, след като миналото лято Москва напусна сделката, постигната с посредничеството на ООН, за безопасен износ на някои храни въпреки войната, която продължава вече трета година.

Украйна е основен селскостопански производител и износител. Страната създаде алтернативен коридор за превоз на продуктите си през своите черноморски пристанища близо до Одеса.

По данни на украински официални лица износът на различни товари - включително зърнени храни и метали - от украинските черноморски пристанища миналия месец почти се е върнал към нивата преди инвазията.

Снощи президентът Володимир Зеленски съобщи, че от началото на март руската армия е изстреляла 175 дрона по различни цели в Украйна, като Киев е успял да свали 151 от тях.

Украйна води преговори за възобновяване на гражданските полети

Украйна преговаря с американските и европейските регулатори за възобновяване на военновременните въздушни пътувания, но перспективата и времето за решение на Запада са неясни. Това подчерта министърът на инфраструктурата на страната Александър Кубраков в интервю за РБК-Украйна.

"Украинската страна вече предава на регулаторите своята визия за това как ще работи пазарът при военно положение, оценката на риска, подходите, алгоритмите. Няма много примери в света на летища, където дронове или ракети могат да долетят по всяко време. Израел е най-успешният пример. Не искам да посочвам никакви срокове, но сега ще предадем официално нашата визия на регулаторите и ще влезем в официални преговори с тях“, обясни министърът.

Кубраков твърди, че има европейски авиокомпании, които вече са готови да летят над Украйна - например Ryanair. А също и три украински превозвача.

Миналото лято средствата за масова информация съобщиха, че Украйна обмисля възможността да отвори летището в Лвов. Говорителят на ВВС на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Юрий Игнат обаче увери, че докато в Украйна има война, не може да се говори за възобновяване на полетите.

В началото на декември ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак проведе среща с представители на дипломатическия корпус на летище Бориспол и обяви, че то ще бъде първото в Украйна, което ще бъде отворено за граждански самолети.

Само 7 от 14-те британски танка "Challenger 2" са в изправност - The Sun

Само половината от танковете "Чалънджър 2", доставени от Великобритания на Украйна през 2023 г., могат да бъдат използвани от украинските въоръжени сили за бойни действия. Това разказват на кореспондента на британския в. "Сън" военнослужещи от частта, която разполага с тези танкове, пише "Гласове".

Както отбелязва изданието, пет от 14-те танка са неизправни и чакат резервни части, доставката на които от кралството може да отнеме месеци. Единият бил унищожен от руски безпилотен летателен апарат "Ланцет", а друг бил използван от украинските въоръжени сили за обучение на танкови екипажи дълбоко в тила. Два танка "Чалънджър 2" били повредени по време на бойни операции, но са ремонтирани, като на единия от тях е сменена цевта.

"Отнема много време, за да получим резервни части. Логистиката е много сложна, както тук, така и от ваша страна", казва командирът на украинска танкова рота с позивна Кайфарик пред в. "Сън". Според него това е една от основните трудности, свързани с експлоатацията на британските танкове.

Танкистът посочва, че някои части на "Чалънджър 2" са се счупили „от самото начало“, докато други изисквали честа подмяна. По думите му, става дума за някои компоненти от купола на танка и системата за прецизно насочване, както и гумените накладки.

В същото време украинските военни високо оценяват точността на оръдията на "Чалънджър 2", които, според него, позволяват точно поразяване на обекти на разстояние до 4,5 км.

„Това е много мощно оръжие, но всичко зависи от това как го използваме“, казва Кайфарик. „Основният проблем на "Чалънджър 2" на бойното поле е командирът, който не разбира защо е създаден този танк, какви са неговите силни и слаби страни“, добавя войникът.

Друг недостатък на 62,5-тонния "Чалънджър 2" е теглото му. Журналистите от "Сън", поканени на стрелбата, която се провела на украински полигон „до фронтовата линия“, пишат, че танкът, на чийто купол се качили, заседнал в блатисто дере. За да го измъкнат оттам, бил използван друг танк.

"Всичко има своите плюсове и минуси, а в случая минусът е мобилността. Способността на танка да маневрира на земята. От време на време той засяда в калта, защото е много тежък", разказва пред журналистите главният инженер на ротата с позивна Чол.

Кореспондентът на "Сън" отбелязва също, че предадените на украинските въоръжени сили танкове "Чалънджър 2" не използват допълнителните защитни елементи, които са били използвани в Ирак.

По думите му, украинските танкови екипажи се опитали сами да укрепят бронята на един от британските танкове, като заварили стоманени плочи отпред и от едната страна на машината. Споменават се и метални „клетки“ на купола на британските танкове, които трябва да предпазват от нападение от въздуха. По думите на командира на украинска рота военните платили монтажа им с лични средства.

12 украински пилоти ще бъдат готови да управляват F-16 до лятото – но няма достатъчно изтребители - NYT

Дванадесет пилоти от ВВС на Украйна ще бъдат готови за бойни мисии на изтребители F-16 до лятото, но изтребителите обаче не стигат за всички, съобщава американският вестник The New York Times.

Самолетите американско проиводство са подготвени, а инструктори чакат в новия тренировъчен център в Румъния, създаден за обучението на украинските пилоти. "Има обаче уловка: украинските летци все още не са пристигнали, въпреки твърденията, че центърът ще играе решаваща роля за вдигането им във въздуха, за да защитават страната си срещу все по-смъртоносни руски удари“, пише изданието.

Отбелязва се, че все още не е ясно кога украинските пилоти ще започнат обучение в центъра, разположен във военновъздушната база в Югоизточна Румъния, която съюзниците от НАТО също използват за обучение.

"Това не означава, че украинските пилоти не се подготвят. Дванадесет пилоти – по-малко от пълна ескадрила – се очаква да бъдат готови за бойни мисии на F-16 до това лято след 10 месеца обучение в Дания, Обединеното кралство и САЩ“, се казва в материала.

Въпреки това, докато пилотите се върнат в Украйна, ще бъдат доставени само шест F-16 от 45-те изтребителя, обещани от европейските съюзници.

Миналия август Дания и Нидерландия обещаха да предоставят на Украйна 61 изтребителя F-16. За да започнат доставките, е необходимо украинските пилоти и обслужващият персонал да преминат обучение, а Украйна да подготви инфраструктурата, припомнят от редакцията.

Русия произвежда три пъти повече боеприпаси от САЩ и Европа - CNN

Русия изглежда е на път да произведе близо три пъти повече артилерийски снаряди от САЩ и Европа, съобщава CNN:

Русия произвежда около 250 000 артилерийски боеприпаси на месец, или около 3 милиона годишно, според оценки на разузнаването на НАТО за руското отбранително производство, споделени със CNN, както и източници, запознати с усилията на Запада да въоръжи Украйна.

Като цяло САЩ и Европа имат капацитета да генерират само около 1,2 милиона боеприпаси годишно, които да изпращат в Киев, каза високопоставен служител на европейското разузнаване пред CNN.

Американските военни си поставиха за цел да произвеждат 100 000 артилерийски снаряда на месец до края на 2025 г. – по-малко от половината от руското месечно производство – и дори този брой вече е недостижим, тъй като финансирането от 60 милиарда долара в Украйна е спряно от Конгреса, заяви високопоставен представител на армията пред репортери през изминалата седмица.

„Това, в което се намираме сега, е производствена война“, каза високопоставен представител на НАТО пред CNN. „Резултатът в Украйна зависи от това как всяка страна е подготвена да води тази война.

Официални лица твърдят, че в момента Русия изстрелва около 10 000 снаряда на ден, в сравнение със само 2 000 на ден от украинска страна. Съотношението е дори по-лошо на някои места от 1000-километровия фронт, споделя служител на европейското разузнаване.

Украинският вицепремиер Олга Стефанишина с участие на публична дискусия, организирана от ЕС и посветена на антикорупционните мерки в страната

Олга Стефанишина, вицепремиерът на Украйна по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция, участва в събитие, организирано от ЕС, наречено „Разкриване на антикорупционния път на Украйна: напредък към членство в ЕС“.

В своя публикация в X (бивш Twitter) тя заяви, че усилията на Украйна за борба с корупцията са „съществена част от нашия път към членство в Европейския съюз“.

„Украйна вече показва солидни резултати. Антикорупционната институционална архитектура е изградена и демонстрира своята ефективност чрез ежедневната си работа“, допълни тя.

Германски министър заяви, че размяната на ракети с участието на Великобритания е „опция“

Министърът на външните работи на Германия Аналена Баербок каза, че е отворена към сделка, въвличаща допълнителни доставки на ракети Storm Shadow от Великобритания за Украйна в замяна на попълване на британски запаси от ракети с голям обсег от страна на Германия.

Изявлението на Бербок дойде, след като външният министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън предложи идеята за т.нар. "размяна на пръстени" в интервю за германския Süddeutsche Zeitung на 8 март.

„Размяната на пръстени е немско изобретение, така да се каже. Би било опция. И ние вече го направихме с друго оборудване преди известно време“, каза Баербок пред германската обществена телевизия ARD на 10 март.

Този начин на прехвърляне на оръжия вече беше изпробван преди известно време, за да се избегне пряко въоръжаване на Украйна, каза министърът.

Ракетите Taurus, които имат обсег до 500 километра (310 мили), бяха обект на широка дискусия, откакто Украйна подаде искане за придобиване на оръжията през май 2023 г.

Съобщава се, че германският канцлер Олаф Шолц е против изпращането на ракети Taurus в Киев, защото се страхува, че този ход ще въвлече Германия във войната. Украйна е получила други ракети с голям обсег, като Storm Shadow от Обединеното кралство и SCALP от Франция.

Представители на Обединеното кралство многократно са изяснили на Германия, че Украйна силно се нуждае от ракети с голям обсег, съобщава Bloomberg.

За разлика от Германия, както Обединеното кралство, така и Франция са доставили на Украйна своите ракети Storm Shadow и SCALP с обсег от над 250 километра (155 мили).

Парламентът на Германия подкрепи предложение за доставка на неуточнени оръжия с голям обсег на Украйна на 22 февруари, в същия ден, в който отхвърли изпращането на ракети Taurus.

Върховният представител на ЕС по сигурността призова за по-силна отбранителна промишленост за попълване на изчерпващите се запаси от оръжия

Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, призова Европа да засили отбранителната си индустрия, за да попълни изчерпващите се запаси от оръжия, изпратени в Украйна.

В изявление Борел заяви: „Трябва да засилим нашата отбранителна индустриална и технологична база. Това не беше ясно на никого преди Русия да започне агресивната си война срещу Украйна, но сега е въпрос на здрав разум. Това е необходимо като условие, ако искаме да укрепим отбранителния си капацитет в тази напрегната геополитическа обстановка.

Борел отбеляза, че след две години на война с висок интензитет, при която на Украйна бяха предоставени оръжия от съюзници на ЕС, главно от вече съществуващи запаси, въпросните запаси вече са изчерпани и „конфликтът еволюира от война на запаси във война на производство“.

Той каза, че производството на боеприпаси трябва да бъде увеличено допълнително, което според него е ограничено „не толкова от липсата на производствен капацитет, а по-скоро от липсата на поръчки и финансиране“, добавяйки, че лидерите от индустрията неведнъж са заявявали „поръчайте ни и ще произведем повече.”

Борел също така призова държавите-членки на ЕС да работят заедно, отбелязвайки, че те „все още не координират и не обединяват достатъчно своето планиране в сферата на отбраната и обществените поръчки“.

Руски военни кораби пристигнаха в Иран за съвместни учения

Русия съобщи, че група нейни военни кораби са пристигнали в Иран, за да участват в съвместни учения с Иран и Китай в акваторията на Оманския залив и Арабско море.

Съвместните учения, наречени „Пояс за морска сигурност – 2024“, ще включват военни кораби и авиация, се казва в изявление на руското министерство на отбраната, цитирано от държавните медии в понеделник.

„Практическата част от учението ще се проведе във водите на Оманския залив на Арабско море“, казаха от министерството. „Основната цел на маневрите е да се отработи безопасността на морската икономическа дейност.

Шефът на НАТО: Украйна е по-близо до членство в НАТО от всякога

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изглежда отхвърли призива на папа Франциск към Украйна да „развее бялото знаме“ пред Русия, изказвайки позицията, че единствено Владимир Путин има опцията да прекрати войната незабавно. Украйна, каза той, е "по-близо от всякога до членство в НАТО".

Коментарите му в понеделник сутринта идват в „исторически момент“ за НАТО - знамето на Швеция беше издигнато пред централата на Алианса в Брюксел за първи път, след като миналата седмица скандинавската страна стана неговия 32-ри член, слагайки край на повече от 200 години години неутралитет и политика на необвързаност на Стокхолм.

На съвместната пресконференция с Улф Кристерсон, в очевидна препратка към думите на папата, Столтенберг заяви, че „капитулацията не е мир“ за Украйна, добавяйки, че само руският президент има властта да сложи край на войната още сега.

Запитан дали Украйна скоро ще получи покана за НАТО, той каза: „Украйна ще стане съюзник на НАТО. Въпросът не е дали, а кога. Украйна сега е по-близо до членство в НАТО от всякога.

Той каза, че е убеден, че „Швеция ще бъде много отдаден съюзник“ и похвали нейните отбранителни способности и отбранителна индустрия от „висок клас“.

Столтенберг призна, че присъединяването на Швеция е важно за страната, така и за НАТО, но и за „лично за него самия“. Като норвежец той каза, че наблюдава внимателно Швеция от много години и че заставайки на позицията генерален секретар на НАТО през 2014 г., никога не е предполагал, че ще наблюдава влизането на Швеция и Финландия по време на своя мандат начело на Алианса.

Това, напомни той, „показва, че вратата на НАТО е отворена“.

Кристерсон каза, че Швеция вече е „горд член“ на НАТО и обеща: „Единството и солидарността ще бъдат пътеводните светлини на Швеция като член на НАТО“.

Повтаряйки предишни свои коментари, Кристерсон допълни още, че Швеция се е „завърнала“ в НАТО и че навлиза в „нова ера“.

Той обаче бе категоричен, че страната му няма да разполага с ядрени оръжия на шведска земя в мирно време, решение, което според него се спазва „напълно“ от Алианса.

На официалната церемония по издигане на знамето, проведена в проливен дъжд, Столтенберг завърши речта си с думи на шведски: „На всички шведи казвам „välkommen till NATO“ (добре дошли в НАТО - бел.ред.)“.

Кристерсон, който застана между шведската престолонаследница Виктория и Столтенберг на подиума, благодари на съюзниците от НАТО, завършвайки с известната фраза „Всички за един и един за всички“.

Йенс Столтенберг: Присъединяването на Швеция към НАТО показва, че стратегията на Путин в Украйна е провал

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че присъединяването на Швеция към алианса показва, че Владимир Путин се е „провалил“ в украинската си военна стратегия за отслабването му.

Инвазията на Кремъл не само подтикна бившите необвързани държави Швеция и Финландия да попаднат под чадъра на отбраната на НАТО, но сега „Украйна е по-близо до членство в НАТО от всякога“, каза Столтенберг.

Неговите коментари, направени до премиера на Швеция Улф Кристерсон, дойдоха точно преди флагът на Швеция да бъде издигнат на пилон пред щаба на НАТО в Брюксел на церемония, с която Швеция ще стане 32-рата страна-членка на алианса.

„Когато президентът Путин започна своята пълномащабна инвазия преди две години, той искаше по-малко НАТО и повече контрол над своите съседи. Той искаше да унищожи Украйна като суверенна държава, но не успя“, каза Столтенберг, цитиран от АФП.

"НАТО е по-голям и по-силен", добави той.

Украинският филм "20 дни в Мариупол" спечели Оскар за най-добър документален филм

Киев каза, че "Оскар", присъден на "20 дни в Мариупол", е важен успех, който показва на света "истината за престъпленията на Русия".

Филмът, режисиран от украинския режисьор Мстислав Чернов, спечели Оскар за най-добър документален филм на церемония в Лос Анджелис в неделя вечерта.

Той изобразява сцени на интензивни битки и почти непрестнни руски въздушни бомбардировки във вътрешността на южния пристанищен град Мариупол в първите дни от пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г.

Андрий Йермак, началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, приветства победата – първият Оскар за Украйна – в понеделник.

„Светът видя истината за престъпленията на Русия. Справедливостта побеждава“, написа той в X (бивш Twitter).

„Русия нападна брутално Мариупол преди повече от две години. Филмът „20 дни в Мариупол“ изобразява истината за руския тероризъм“, заяви Зеленски в понеделник.

Украинският президент благодари на екипа зад продукцията и каза, че тя е позволила на Киев „да говори на висок глас за войната на Русия срещу Украйна“.

Виктор Орбан: Доналд Тръмп няма да даде пари на Украйна, ако бъде избран за президент

Доналд Тръмп няма да даде пари, за да помогне на Украйна в борбата й срещу Русия, ако отново спечели президентския пост, заяви унгарският премиер Виктор Орбан след срещата си с него.

Орбан, който подкрепя опитите на дългогодишния си съюзник да се върне в Белия дом, се срещна с Тръмп, кандидат за президент на Републиканската партия, във Флорида в петък.

„Той няма да даде нито стотинка за войната между Украйна и Русия и следователно войната ще приключи“, каза унгарският премиер пред държавната телевизия в неделя вечерта. Тъй като е очевидно, че Украйна не може да се изправи сама на крака.

„Ако американците не дадат пари и оръжия, както и европейците, тогава тази война ще свърши. И ако американците не дадат пари, европейците не могат да финансират тази война сами и тогава войната ще свърши.

Орбан отказа да изпрати оръжия на Киев и поддържа тесни икономически връзки с Москва, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. За последно той се срещна с Владимир Путин през октомври в Китай въпреки усилията на ЕС да изолира Москва.

В изявление от кампанията на Тръмп не се споменава Украйна, като се казва, че двамата са обсъдили въпроси, засягащи двете нации, включително тяхната гранична сигурност.

Кремъл отказа да коментира слуховете за смяната на командира на руския флот

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира съобщенията, че Николай Евменов, командир на руския флот, е бил сменен, като бе категоричен, че не коментира укази, които са класифицирани.

Вестник "Известия" съобщи, че Александър Моисеев, който преди това е бил командир на Северния флот на Русия, е бил назначен за изпълняващ длъжността началник на флота.

61-годишният Евменов беше назначен за началник на флота през май 2019 г. Ако бъде потвърдено, отстраняването му ще бъде най-голямото разтърсване в руските висши военни чинове след уволнението на началника на военновъздушните сили Сергей Суровикин миналата година.

Докладите идват седмица след като Украйна потопи руски военен кораб близо до Керченския пролив в окупирания Крим, което се разглежда като допълнителен удар върху военноморската мощ на Москва и нейния контрол над Черно море. Киев е използвал усъвършенствани собствени дронове, за да улови руски военни кораби.

Беларус започва мащабна проверка на бойната готовност на въоръжените сили - министерство на отбраната

Беларус започна цялостна проверка на бойната готовност на въоръжените сили, съобщи министерството на отбраната.

Учението ще включва маневри на военна техника, както и обучение на личен състав с бойни стрелби, съобщават от военното ведомство.

Беларус, близък съюзник на Кремъл, предостави логистична подкрепа на Москва по време на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Александър Лукашенко, президент на Беларус от 1994 г., подкрепи инвазията на Русия, като позволи на Москва да използва нейната територия, за да започне войната, но е изправен пред осакатена икономика, която силно зависи от търговията с Русия.

Италианският министър на отбраната е против изпращането на войски в Украйна

"Изпращането на войски в Украйна би било стъпка към едностранна ескалация, която ще попречи на дипломацията. Няма смисъл да мислим за това сега, след две години война", каза Крозето.

Той добави, че казвайки, че не бива да се отписва възможността за изпращане на западни войски в Украйна, Франция и Полша говорят за себе си, а не от името на останалата част от НАТО, която "официално и доброволно е останала настрана от войната".

Крозето каза, че през изминалата година западните страни са достигнали нива на производство, които ще помогнат да се гарантират устойчиви доставки на оръжия за Украйна, но призна, че те все още са по-ниски от нивата на производство на Русия.

„Трябва да дадем на Киев цялата подкрепа, която можем, без да се възпираме, но също така трябва да помислим как да помогнем на украинците да си върнат свободата, територията и сигурността си по друг начин: чрез по-силно и настойчиво активиране на дипломатическите пътища“, каза Крозето.

Коментирайки срещата на украинския президент Володимир Зеленски с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган, Крозето каза, че се надява усилията им да доведат до положителен резултат.

Крипто фирма премести активи за 4,2 милиона долара в дигитален портфейл, свързан с предполагаем руски търговец на оръжие

Фирма за криптовалута е прехвърлила дигитални активи на стойност над 4,2 милиона долара в крипто портфейл, принадлежащ на член на предполагаема руска мрежа за търговия с оръжие, който по-късно беше обект на санкции от САЩ.

Подробности около транзакциите, въвличащи Copper Technologies, повдигат въпроси дали законите на Обединеното кралство, регулиращи криптовалутите, са се адаптирали достатъчно бързо, за да бъдат в крак с бързо развиващия се сектор, който е подложен на все по-засилващ се контрол относно нивото на анонимност, което може да осигури.

Анализът на крипто записи от Guardian и Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) подчертава връзката между една от най-известните компании за криптовалути и Джонатан Зименков, роден в Израел руснак.

29-годишният Зименков беше подложен на санкции от САЩ през февруари 2023 г. за предполагаемо подпомагане на руската армия при нахлуването в Украйна, като част от „мрежата Зименков“ – мрежа за търговия с оръжие и избягване на санкции, оглавявана от баща му Игор Зименков.

САЩ и Япония се надяват да ускорят съвместното производство на отбрана на срещата на върха през април

Лидерите на Япония и Съединените щати ще се срещнат във Вашингтон на 10 април, за да "подсилят системата за съвместно производство" на отбранителна техника с цел по-големи доставки на оръжие за Украйна, твърдят неназовани официални лица, цитирани от японския информационен бюлетин Yomiuri.

Япония направи промени в законодателството си през декември 2023 г., за да позволи някои трансфери на оръжие обратно към страните им на произход, проправяйки пътя за Япония към попълване на американските запаси, докато Вашингтон доставя оръжие на Украйна.

Президентът на САЩ Джо Байдън и японският министър-председател Фумио Кишида ще се срещнат във Вашингтон на 10 април. Основната тема на срещата според Yomiuri ще бъде укрепването на двустранното сътрудничество в отбранителната промишленост.

Американската отбранителна индустрия се напъва да произведе достатъчно артилерийски снаряди и системи за противовъздушна отбрана, за да подпомогне борбата на Украйна срещу пълномащабната руска инвазия. Япония вече е започнала да помага за възстановяването на американските доставки, като прехвърля оръжия съгласно ревизираните си закони.

Япония се съгласи през декември да изпрати ракети земя-въздух Patriot в САЩ, позволявайки на Вашингтон да продължи да доставя на Киев жизнено необходимите системи за противовъздушна отбрана.

Този ход представляваше значителна промяна в политиката на пацифизъм на Токио, която забраняваше международния износ на оръжия след загубата на Япония във Втората световна война. Промяната в правилата все още не позволява износ на оръжия за държави, които в момента са във война, така че Япония не може да изпрати ракети Patriot директно в Украйна.

Според източници на Yomiuri, Япония и САЩ се стремят да ускорят сътрудничеството си в отбранителното производство, не само за да помогнат на Украйна, но и от загриженост за бъдеща агресия от страна на Китай.

Съобщава се, че на срещата на върха през април Байдън и Кишида ще обсъдят начини за разширяване на производството на части и евентуално партньорство, в което японски компании ще осигуряват редовна поддръжка и ремонт на американско военно оборудване.

Япония е предоставила около 8 милиарда долара на Украйна под формата на хуманитарна и финансова помощ от началото на войната, според Института за световна икономика в Кил. Конституцията на страната все още забранява изпращането на смъртоносна военна помощ.

Гражданин на Южна Корея е арестуван в Русия по подозрение в шпионаж.

Южнокорейски гражданин е арестуван в Русия по подозрение в шпионаж, съобщава руската държавна информационна агенция ТАСС.

Информационната агенция цитира правоприлагащите органи, според които мъжът е бил задържан в далекоизточния град Владивосток, преди да бъде транспортиран към Москва за „следствени действия“.

Държавната медия съобщи, че това е първият подобен случай срещу южнокорейски гражданин, без да предостави подробности за естеството на предполагаемия шпионаж.

Русия смята Южна Корея за "недружелюбна" страна заради подкрепата на Сеул за западните санкции срещу Кремъл в отговор на пълномащабната инвазия в Украйна.

В същото време Русия култивира все по-тесни отношения със Северна Корея, която според САЩ предоставя боеприпаси на Москва за използване във войната.

Северна Корея и Русия отричат подобни твърдения, въпреки че обещаха да засилят военното си сътрудничество.

Изменения по фронта

Лиманско направление - продължават ожесточените битки в източните покрайнини на Терни, където руските сили са установили контрол върху селището Яр Лаптев и дере Круглоя. Водят и контрабатарейна борба: в интернет се появиха кадри на унищожаването на гаубица на украинските въоръжени сили западно от Григоровка.


Авдеевско направление - украинската армия е стабилизирала ситуацията след идването на подкрепления. Продължават боевете в източните покрайнини на Бердичи, където украинците са загубили 4-ти американски танк Абрамс. Без промени в населените пунктове Орловка и Тоненкое.


Бахмутско направление - продължават позиционните битки в Иванивске. Въпреки запазването на инициативата във въздуха, руските сили все още не са напълно изместили ВСУ и контролират само източната половина. Въздушно-десантни войски се опитват да пробият украинските укрепления северно от населения пункт.


Донецко направление - Ожесточени боеве се водят в Краснохоривка, където руските части напредват бавно в жилищните райони. Индустриалната зона е под контрола на украинската армия и е обект на въздушни удари от руска страна.


В посока Георгиевка, западно от Маринка, руските сили се опитват да напреднат и от двете страни на водния резервоар, докато ВСУ извършва локализирани контраатаки.


Вугледарско направление - В Новомихайловка руските сили продължават с опитите си да напреднат в източните и централни части на селището. Както изглежда, е имало неуспешен опит за пробив и от югозападна посока.


Запорожко направление - Най-тежките в сектора се водят край Роботине, където първоначално руските сили успяха да постигнат ограничен напредък, но впоследствие изгубиха инициативата. Централните и източни части на селото остават под руски контрол.


Херсонско направление - Украинската армия продължава да поддържа присъствието си в Кринки и островите по река Днепър северно от него. Въпреки загубите, предизвикани от руски артилерийски удари и атаки с камикадзе дронове, ВСУ продължава да изпраща подкрепления.

Няма коментари:

Публикуване на коментар