Сценарият "Западна Германия" ли е бъдещето на Украйна

Войната в Украйна продължава вече две години Снимка: Pixabay

Членството в НАТО ще бъде от съществено значение за постигане на какъвто и да е договорен край на войната с Русия.

Днес в света може да цари несигурност, но можем да сме сигурни, че следващият президент на Руската федерация, който ще бъде избран в средата на март, ще бъде досегашният - Владимир Путин.

Също така е сигурен залог, че Путин няма да влезе в никакви смислени преговори преди изборите в САЩ. Той може и да ни изненада. И макар че ще бъде грешка да приемем твърде сериозно шума на Москва за “край на войната”, ще бъде грешка и да го пренебрегнем напълно, пише политологът Иван Кръстев в статия във “Файненшъл Таймс”.

Путин вече веднъж се е опарил в очакването си, че Америка на Тръмп е неговият естествен партньор. Тръмп е олицетворение на непредсказуемостта, а това е нещо, от което Москва се отвращава. В сряда руският президент заяви в интервю за държавната телевизия, че Джо Байдън е “по-опитен /и/ предсказуем”.

Тръмп почти не бе споменат в друго скорошно интервю, този път с бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън. Вместо това Полша беше обвинена за избухването на Втората световна война, НАТО беше обявено за виновно за нахлуването на Русия в Украйна, а бившият министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън беше обявен за лично отговорен за това, че войната не е приключила бързо през март 2022 г.

Русия плаща много висока човешка цена за скромния си военен напредък. Всичко това означава, че има все повече

признаци, че Москва може да реши да настоява за “край на войната”

в момент, когато и европейците, и американците се готвят да се отправят към урните, пише Кръстев.

Путин използва срещата с Карлсън като възможност да изрази ясно желанието си да преговаря. “Ще ви кажа какво казваме по този въпрос и какво предаваме на ръководството на САЩ”, каза руският президент на Карлсън. “Ако наистина искате да спрете да воювате, трябва да спрете да доставяте оръжия. Това ще приключи за няколко седмици. Това е. А след това можем да се споразумеем за някои условия.”

За Москва следвоенният статут на Украйна в идеалния случай би приличал на бъдещето на палестинската държава, както си го представя крайната десница в Израел. В най-добрия случай тя би била окупирана територия, а в най-лошия - демилитаризирана, обезлюдена и икономически неустойчива държава.

С други думи, Путин вижда края на войната като край на прозападна Украйна. Ясно е, че за руснаците преговорите са само прелюдия или претекст за капитулация на Киев. Но също така е ясно, че ако Москва реши да използва преизбирането на Путин, за да започне дипломатическа офанзива, както европейските, така и американските политически лидери ще се сблъскат с обществен отпор, ако настояват, че Украйна и нейните съюзници никога няма да разговарят с руския лидер и няма да приемат никакъв резултат, различен от освобождаването на всички окупирани територии.

Днес тази позиция не е толкова убедителна, колкото преди една година. Украинската армия е в несигурно положение, а американската военна подкрепа е в застой. Макар че в западното обществено мнение все още доминиращи са симпатиите към Украйна, нараства броят на избирателите, които не са склонни да платят цената за победата на Киев. Да се позволи на пропутинските сили да изземат мантията на “партията на мира”,

би било политическа катастрофа

В една дълга война целите и на двете страни неизбежно еволюират и затова би било добре лидерите да са гъвкави за това какво представлява победата. Но това, което лидерите не бива да правят, е да държат представата си за поражение неопределена. Ако Украйна бъде принудена да се откаже от територия като част от бъдещо споразумение, това ще бъде трагедия и болезнен компромис. Но ако цената за прекратяване на войната е превръщането на Украйна в ничия земя, това ще бъде поражение за Европа и заплаха за нейната сигурност.

В крайна сметка украинците ще решат кога и как да преговарят. Но когато Москва допуска разговори, е важно западните лидери да са наясно какво не подлежи на преговори, когато става въпрос за бъдещето на Украйна и Европа. А това, което според мен не трябва да подлежи на договаряне, е не толкова пълната териториална цялост на Украйна, колкото нейната демократична и прозападна ориентация, смята Кръстев.

Сега е време тези, които подкрепят договорено прекратяване на войната, да започнат да се застъпват за това НАТО да приеме Украйна възможно най-скоро като единствен ефективен отговор на желанието на Москва за териториални промени. Само Украйна, която е част от НАТО, може да преживее постоянната или временната загуба на контрол върху част от територията си.

В случай че предложението на Путин е: "Ако наистина искате да спрете да воювате, трябва да спрете да доставяте оръжие", западното контрапредложение трябва да бъде: "Ако наистина планирате да окупирате украинската земя, трябва да приемете, че Украйна ще бъде член на НАТО" - както беше Западна Германия по време на Студената война. Време е западногерманският сценарий да бъде поставен на масата, заключава политологът.

Източник: 24 Часа