🇩🇪⚡ Самоделни ракети с взривен заряд поразиха на няколко пъти подстанция на мрежовия оператор 50Hertz при Турнов-Прайлак в югоизточен Бранденбург днес сутринта. Разследващите органи гледат случая като опит за атентат с цел предизвикване на мащабен срив на електрозахранването в района, а извършителят остава неизвестен. Използваното средство отличава атаката от досегашния почерк на посегателствата срещу германската електропреносна мрежа: ракетите са изстреляни отвън и не изискват проникване в обекта.
Обектът се намира в община Турнов-Прайлак, окръг Шпрее-Найсе, на няколко километра от границата със Саксония, сред полета и залесени площи в бивш въгледобивен район. Сигналът е подаден около 8 часа. На място пристигат сапьори, които откриват и обезвреждат още взривни и запалителни устройства. Изявление на полицията уточнява, че става дума за самоделни ракетни конструкции с експлозивен заряд, една част от които така и не са били изстреляни. „Осигуряват се следи. Обезвредители са на място“, съобщи полицията в Котбус, и добави, че за населението няма опасност. Комуникацията по случая беше поета от президиума в Потсдам, а разследването премина към криминалната полиция на провинция Бранденбург. Министерството на вътрешните работи на провинцията се позова на продължаващи действия и не предостави подробности. Вестник Märkische Allgemeine Zeitung разполага със снимка на ракета с вероятно самоделна конструкция.
50Hertz потвърди повреди по електропроводи и кратко прекъсване на услугата, след което линиите са били върнати в експлоатация; общото електрозахранване не е засегнато. Операторът съобщи, че работи в тясна координация с разследващите органи, които от своя страна призоваха гражданите да докладват в случай на други подобни наблюдения в района. LEAG, операторът на съседната лигнитна централа „Йеншвалде“, съобщи, че няма пострадали. Производството в централата не беше прекъснато, а евакуация на населени места не се наложи. По първоначални данни срив в електрозахранването на района не е настъпил.
Ударът е бил насочен не към самата централа, а към възела, по който произведената електрическа енергия постъпва в мрежата. „Йеншвалде“ подава произведеното по въздушни електропроводи към подстанция при Прайлак и оттам към 380 kV мрежа; централата осигурява и около 50% от топлоснабдяването в Котбус. Два от блоковете ѝ бяха окончателно затоврени на 31 март 2024 г. Последните два трябва да бъдат изведени от експлоатация на 31 декември 2028 г.
Подстанцията не е част от инфраструктурата на самата централа и не следва нейния график за извеждане от експлоатация. От Прайлак тръгва 380 kV електропровод, дълъг около 120 км, до подстанция Щроймен в Саксония, пуснат в експлоатация през 1987 г. и в момента частично преместван заради повишаването на подпочвените води в бившия въглищен разрез Грайфенхайн. Възелът събира и разпределя потоците между две провинции; след спирането на лигнитните блокове към края на 2028 г. той ще продължи да изпълнява същата функция за електроенергия, идваща от други източници. В този смисъл изборът на цел е технически по-прецизен от удар по самата централа: именно във възела евентуалната загуба на преносен капацитет да се разпространи извън един конкретен производствен обект.
Германия има 4 оператора на преносни мрежи, а този възел се намира в зоната на 50Hertz. Дружеството стопанисва около 10 200 км електропроводи на 220 и 380 kV в източната част на страната и около Хамбург. Мрежата обхваща 30% от територията и населението на Германия. Мажоритарен собственик е белгийската Elia с 80%, а останалия дял държи държавната банка KfW. Лужица е и районът, в който германският отказ от въглищата протича в най-концентриран вид, така че местните трасета едновременно пренасят последната лигнитна енергия и поемат потоците, които постепенно я заменят.
Водеща новина в случая обаче е средството за поразяване, а не целта. Палежът изисква физически достъп до кабела: нападателят трябва първо да стигне до него и да го оголи. Огради, видеокамери за наблюдение и охранителни обходи – всичко това изгражда защитата на тези обекти, като е замислено точно срещу този сценарий – човек, който трябва физически да проникне в съоръжението. Ракета, изстреляна от точка извън обекта, не преодолява оградата и охраната, а ги заобикаля. Именно тази граница е премината тази сутрин.
Разликата от повреден електропровод до изгорял трансформатор може да се измерва в години. Всяка една подстанция съдържа шини и разпределителна апаратура, но едни от критичните ѝ компоненти са силовите трансформатори, които преобразуват напрежението между отделните нива. Повреден електропровод може да бъде възстановен за часове или дни, както стана в Прайлак. Изгорял трансформатор от този клас обаче не може просто да бъде заменен със складова наличност. По отраслови данни доставката на голям силов трансформатор за подстанция отнема между 80 и 210 седмици. Средният срок е нараснал от 50 седмици през 2021 г. до около 120 седмици през 2024 г. Недостигът се очаква да продължи до края на годината, тъй като търсенето, породено от разширяването на преносните мрежи и изграждането на нови центрове за данни, изпреварва производствения капацитет. Към това се прибавя и вълна от подмени заради възрастта на оборудването: проектният живот на такава машина е около 40 години, а огромна част от европейския парк вече достига този предел. Разширението на завода на Siemens Energy в Нюрнберг, оценявано на около 220 млн. евро, ще влезе в експлоатация едва през 2028 г.
Оттук идва и мащабът на предотвратените последици. При поражение на ключово оборудване мащабният срив, за който говорят разследващи, не би се изчерпал с 4-дневно прекъсване, а може да означава месеци с намалена способност за пренос в целия район. Резултатът от 1 септември обаче показва и цената, която се плаща за дистанцията. Подстанцията е улучена многократно, но щетите се изчерпват с повредени линии и кратко прекъсване, а част от боеприпасите изобщо не са били изстреляни. Самоделната ракета позволява дистанционно поразяване на обект, до който нападателят не може или не желае да се приближи, но в такъв случай не е успяла да достави достатъчно надеждно заряд там, където поражението би било трайно.
Посегателствата срещу германската енергийна инфраструктура не са нито нови, нито редки. През 2024 г. в страната са документирани 176 нападения срещу енергийни дружества. Само през периода 2024-2025 г. за провинция Северен Рейн-Вестфалия са отчетени 375 политически мотивирани посегателства на енергийни обекти. Изпълнителният директор на E.ON Леонхард Бирнбаум заяви на браншовия конгрес през 2026 г., че „имаше цяла поредица посегателства, които не стигнаха до пресата“. По отношение на общата готовност на дружеството той призна: „Все още не сме достатъчно добри.“
Случаят с най-тежките последствия е подробно документиран. На 3 януари 2026 г. около 6:00 ч. сутринта неизвестни извършители подпалиха кабелен мост над канала Телтов, близо до ТЕЦ-а в берлинския район Лихтерфелде. Изгоряха 5 кабела от 110 kV и 10 кабела със средно напрежение. Без ток и парно в разгара на зимата останаха около 45 000 домакинства, т.е. близо 100 000 души, и над 2200 фирми в югозападния край на града. Възстановяването отне 4 денонощия и приключи на 7 януари в 14:10 ч. – най-дългото прекъсване на електричеството в Берлин от края на войната през 1945 г.
Тогава в Indymedia се появи писмо, в което отговорност за атаката бе поета от името на лявоекстремистката „Vulkangruppe“, прилагайки аргументите си против въглищата. Няколко дни по-късно група, представяща се за първоначалната „Vulkangruppe“, се разграничи от действието, извършено под нейното име. На 6 януари разследването бе поето от Федералната прокуратура заради подозрения в терористична дейност. Обявена беше награда до 1 млн. евро за сведения, водещи до установяване на извършителите; срокът ѝ изтече на 23 февруари 2026 г. без решаващи данни. Към момента по случая няма нито задържани, нито обиски.
Досегашният отговор е изграден основно около защитата на периметъра. След атаката през януари Берлин обяви 200 млн. евро за 5 години за техническа защита на мрежата и 10-15 млн. евро годишно за сдобиване с допълнителни средства за видеонаблюдение. Над 70 подстанции получиха огради с бодлива тел, високи 2,40 метра и с обща дължина 20 км. Към тях бяха добавени над 200 камери с видеоанализ и 130 служители за охрана, а част от обектите се наблюдават денонощно. Сенаторът по въпроси на енергетиката Франциска Гифай определи мярката като „защитен стандарт, какъвто няма никъде другаде в Германия“.
Случаят в Берлин ускори законодателната реакция. На 29 януари 2026 г. Бундестагът прие рамковия закон за критичната инфраструктура, с който за първи път се въвеждат междусекторни минимални изисквания за физическата защита на критичните обекти и задължение операторите да изготвят планове за устойчивост. Бундесратът го одобри на 6 март, а по-късно същия месец влезе в сила. Изискванията, които кодифицира, се отнасят до защитата на периметъра, аварийната готовност и резервното захранване. Цената на моделa се превърна в политически въпрос: на същия конгрес Рихард Хубер от Netze BW пресметна, че усилията за обезопасяване на 330 подстанции ще натовари мрежовите такси.
Прайлак показва и пределите на този модел. Ударът от разстояние остава извън непосредствения обхват на подобна защита: той не поразява периметъра и не разчита на липсата на резервно захранване, а на удар по по оборудването зад него.
Въпросът кой стои зад нападението остава без ясен отговор. Профилът на целта съвпада с този от януари: и двата обекта обслужват производство на електрическа енергия от изкопаемо гориво, а Прайлак въвежда в мрежата електричеството, произведено от действащите лигнитни блокове. По този признак случаят попада в същия клас цели, към който насочваше аргументацията срещу въглищава в писмото от януари.
Използваното средство обаче сочи в друга посока. Палежът на кабели е техника с ниска бариера за изпълнение и дълга история в лявоекстремистката практика в Германия. Изработването и изстрелването на ракети с взривен заряд предполага наличие на работилница, изпитания и умения за боравене с взривни вещества. Това е техническа подготовка от друг порядък, която вероятно изисква седмици работа и не се вписва в досегашния почерк на групите, действали срещу германската електропреносна мрежа.
Затова съвпадението в избора на цел не е достатъчно, за да се посочи извършител. Има и втора версия със своя документална основа: през декември 2024 г. Федералната прокуратура повдигна обвинение на трима души с второ руско гражданство пред сената по държавна сигурност на Върховния областен съд в Мюнхен. Според него основният подсъдим е обсъждал с офицер от руското разузнаване извършването на взривове и палежи срещу военна и промишлена инфраструктура в Германия с цел да бъде подкопана подкрепата за Украйна. Той е заснемал и набелязани обекти, сред които жп съоръжение в Горен Пфалц и военни бази на САЩ в страната.
